 | |
| Джордж Клуни също прехвърли 50-те през май, но не му личи да е минал през “втори пубертет” |
Наричат кризата на средната възраст “втори пубертет”, защото преминава не по-малко болезнено и мъчително от въпросния период при децата. Мъжът над 50 години обаче може да я прескочи, ако е удовлетворен от живота си, ако няма проблеми с половинката си, и ако кариерата му бележи ръст или бизнесът му се развива успешно.
Съвсем различно е положението при човек с разрушен брак, загубил вкус към живота и удоволствие от работата си. Започва да му се струва, че е отлетяла по-добрата половина от живота му, а той нищо не е постигнал. Отношенията с половинката са охладнели, децата са пораснали и с тях вече говорят на различни езици. Тежи му също, че трябва да работи нещо, което не му харесва, за да осигури семейството си. А животът препуска, хубавите години на творчески усилия и стремежи са отминали безвъзвратно и той вече няма сили да започне нещо ново.
Често в такова състояние мъжете стават импулсивни и търсят нови връзки и тръпка. Най-силно това се проявява в желанието да доказват безспир своята потентност и привлекателност. Затова другото лице на кризата са многочислените любовни връзки, разводи и сключването на нови бракове, най-често с много по-млади жени. Импулсивните и необмислени постъпки довеждат до нова криза, преминаваща в депресия. Мъжът се измъчва от натрапчивата мисъл, че трябва веднага да получи от живота всичко, което е пропуснал.
Някои търсят нови възможности в кариерата или рязко сменят посоката на дейността си. Високите стандарти на богаташите, наложени от медиите, провокират доста тягостни мисли. Дори и тези, които отстрани създават впечатление за успели, често се чувстват неудачници, защото не са, примерно, милионери. И колкото повече постига мъжът в криза, толкова по-незначителни му се струват собствените успехи.
Понякога натрапчиво го измъчва мисълта, че е похабил най-хубавите си години за неправилните неща и с неправилните хора. Може също да се появи натрапчив страх от смъртта или, че могат да умрат близките му хора. Страхува се също от бедността и че няма да може да издържа семейството си и го очаква мизерен пенсионерски живот.
Подобна криза не могат да избегнат и хора, които отстрани изглеждат, сякаш са реализирали американската мечта за бързо забогатяване. При тях проблемът е друг – наляга ги скуката, заради пълната достъпност и пренасищането с всичко, което си пожелаят – коли, яхти, пътешествия, приключения. Често като лекарство те избират дрогата или алкохола – средства, които “решават” проблемите за час-два, но после кризата отново ги връхлита.
Изминалият двадесети век може да се нарече век на нормите, тоест, всеки преценява доколко животът му е бил успешен и правилен, като го сравнява с някакъв еталон. И ако в предишните векове един мъж се е чувствал удовлетворен от това, че е посадил дърво, отгледал син и построил дом, то в съвременния свят той може да се приеме като неудачник заради това, че не е оставил милиони на наследниците си.
Какво да се прави, когато кризата вече е настъпила? Много е важно мъжът да осъзнае това – както казват психолозите, решаването на проблема започва с неговото признаване. Преди да прибегне до услугите на специалист, мъжът трябва да прецени, устройват ли го правилата, по които живее и работи, или са му натрапени от близките и обществото. И дали може да ги промени. При такъв човек кризата преминава по-леко.
Публикувано във в. "Преса", 15 януари 2012 г.
Снимка: www.canihelpyousir.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар