Как да търсим работа, когато сме пред пенсия

Ходене по мъките

Боряна АНТИМОВА


За никого не е тайна, че хората над определена възраст е трудно да намерят работа. Съществува ли у нас дискриминация по възраст, или просто те живеят с остарелите представи и умения, които вече никому не са нужни? Дали наистина проблемът не е в самите тях и в нежеланието им да се адаптират към постоянно променящия се свят? Тези въпроси, разбира се, нямат еднозначен отговор. Защото всеки човек има своя индивидуалност и всеки случай е уникален сам по себе си.

Но все пак специалистите откриват нещо общо между хората, останали без работа, които вече не са в първа младост, но са далеч и от пенсионната възраст. На първо място това е неспособността да си представят ново поле на реализация. Повечето от тях са израснали и възпитани по времето на соца, когато беше нормално да се работи на едно и също място цял живот. Много малко са тези, склонни да сменят често обстановката и заниманието си. Това обаче стеснява полето на избор за следващата реализация на пазара на труда.

Липсата на самочувствие е друга обща между безработните над 50 години. Голяма част от тях например не са на “ти” с компютрите и новите технологии. Но вместо да се постараят и да се научат да работят с тях, те се страхуват. Не си дават сметка, че това са просто инструменти за работа, както всички други. Вместо да се ужасяват от мисълта, че ще се сблъскат с нещо непознато, по-добре би било да разсъждават за това като за способ да улеснят труда си. В края на краищата, щом децата могат да работят с тях, едва ли ще е трудно и за техните баби и дядовци, които са се справяли с далеч по-сложни неща в живота си.

Неспособността да се “пазарят” за заплата е допълнителен проблем. Най-често хората, които не могат да се отърсят от социализма, са свикнали да работят за твърда заплата, която се определя от държавата. Затова не смеят да поискат високо възнаграждение за труда си. Това е причината в много случаи доста от по-младите им колеги да вземат много повече, макара и да не са толкова добри специалисти. Причината е проста – сами са сложили по-високата си цена.

Печелившата стратегия
Не си внушавайте, че не са ви приели на работа заради възрастта. Нищо не ви коства да кандидатствате за подходяща за вас позиция. В най-лошия случай няма да ви отговорят, а в най-добрия ще ви поканят за събеседване.

Информирайте се за правата си. Работодателят е длъжен да се запознае с кандидатурата ви и няма право да я отхвърли заради възрастта ви. Изискайте адекватна обосновка за отказа му да ви приеме на работа.

Докажете, че удовлетворявате основните изисквания на работодателя – с биография, мотивационно писмо и всички останали документи, посочени в обявата. За да избегнете свалянето на цената ви на пазара на труда, поддържайте и повишавайте своето професионално развитие. Повечето хора над 50 са живели в друга система, при друга организация на труда и други стереотипи. Днес работодателите имат съвсем различни изисквания и вие трябва да докажете, че не сте “в очакване на пенсията”, а активен съвременен човек, който иска и може да допринесе голяма полза именно на тази длъжност и именно заради опита и знанията си.

Убедете работодателя в своите предимства. Отбележете в мотивационното си писмо плюсовете си: опит, умения и навици; стабилност – няма да “скачате” от фирма на фирма заради болезнен кариеризъм; нова роля в семейството – децата ви са големи и самостоятелни, така че имате възможност да оставате до късно и да пътувате в командировки; и накрая мотивацията – че желаете да спечелите средства за един по-нормален живот след пенсионирането, а не да бъдете в тежест на децата си.

Поддържайте се в тонус. Посещавайте тренинги, курсове, семинари, запишете втора магистратура.

Подобрете външния си вид. Сменете прическата, цвета на косата, свалете някой килограм. Лицето ви трябва да излъчва здраве и свежест, а не умора от живота.

Използвайте връзките и контактите си. Колкото повече контакти поддържате – толкова по-голяма е вероятността да си намерите работа. Направете си блог, профил в www.jobs.bg (от който всеки ден ще получавате известия за свободни места по вашата специалност) и в някоя социална мрежа, запознайте се с нови хора.

Не парадирайте с авторитет. На събеседването покажете готовност за работа в екип и за развитие и усъвършенстване.

Избягвайте дъмпинга. Ако ви попитат, какви са вашите очаквания за възнаграждението, не съобщавайте прекалено ниска сума – с това само ще покажете, че не се цените достатъчно, че сте в безизходица и сте готови да работите за жълти стотинки. Но и не вдигайте прекалено летвата – в днешно време стойност имат не дългият стаж, а доказаният успешен опит.

Сменете сферата на дейност. Това ще ви отвори нови по-големи възможности.

5 идеи от мен как да се чувствате по-добре
 
1. Върнете се към хобито си. Спомнете си, кое занимание ви доставяше най-голямо удоволствие тогава, когато животът ти беше по-пълнокръвен.

2. Направете си профил във Фейсбук. Статистиката сочи, че сред българските потребители на социалната мрежа най-много и най-активни са дамите над 55 години. Така че ето ви възможност да се запознаете с нови хора на вашата възраст, с близки до вашите интереси, и да смените приятелския си кръг. Това ще ви накара да се чувствате по-свободни и независими.

3.Ходете пеша по 2 часа всеки ден. Набележете си маршрут по улици, по които ви е приятно да минавате, и ходете. Това страхотно тонизира, а студът, поледицата и безпаричието не може да са ви оправдания да не излизате.

4.Сгответе нещо вкусно и съберете семейството си. Поговорете с децата си спокойно, прекарайте приятни минути заедно. Това ще заздрави връзките с най-близките ви хора.

5. Сменете нещо по себе си. И за това не са нужни много пари, а по-скоро желание. Извадете някои стари любими дрехи, стегнете ги, ако сте сръчна в шиенето, внесете някои промени. Подстрижете се – някъде все още цените на тази услуга са 5-6 лева. Сложете си лек грим, малко червило, и се усмихнете. Правете го по-често и ще усетите, че и светът около вас ви се усмихва!


Публикувано във в. "Преса", 22 януари 2012 г.

Снимки: The Telegraph