Мая Бабурска: В театъра няма състезание

Актрисата се омъжи за пръв път на 50 г. за младежката си любов


Боряна АНТИМОВА


Мая Бабурска е родена на 19 май 1957 г. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през 1979 г. До 1985 г. е актриса в Пазарджишкия театър, а от тогава до сега е в трупата на Младежки театър "Николай Бинев". Участвала е в много детски представления, а също и в спектакли за възрастни. Порасналите деца я помнят от тв поредицата “Измислици-премислици”. Гласът й е познат и от радиопиеси по БНР.

Красавицата с големите ясни очи и днес изглежда великолепно на 54 години. Запазила е формата и огъня от младостта и продължава с несекваща енергия да пее и танцува в постановките. Преди 4 г. актрисата се омъжи да пръв път в благородната си възраст за своята голяма младежка любов – проф. Димитър Гинев, любим преподавател по “История на културологичния дискурс” в СУ.


-Госпожо Бабурска, усетихте ли кризата на средната възраст? Как понасяте промените в тялото си?
-Възрастта?! Или по-точно кризата на средната възраст? Имам късмета да не се вълнувам от това. Просто не я забелязвам. Разбира се, виждам в огледалото следите на времето, но това няма значение. Важното е, че тялото и духът ми все още не ме предават, че съм здрава и мога да работя това, което обичам.

Е, с времето ролите намаляват, но са по-сложни, богати и интересни за игра. Пък и аз винаги съм предпочитала Гертруда пред Офелия в "Хамлет". Май театърът е това, заради което не усещам тежестта на годините, защото, както казва любимият ми Фреди Меркюри, "В изкуството няма възраст".

-Как се чувствате в новата си роля в премиерата на “Пустинен кръг”, където и танцувате?
-При всяка нова роля се чувствам изплашена и амбицирана, така е и сега. Работим упорито и се надяваме, че с усилие, вдъхновение и малко помощ от звездите - без това в театъра не може - ще стигнем до успех. Все още не е сигурно дали ще танцувам, ако хореографът Мила Искренова остане доволна от справянето ми с поставения танц - добре, ако не - пада. Самодейността ми е противна.

-Близка ли ви е героинята?
-Тя се казва Мария и е изключителна жена. Не прилича на мен, а на моята баба, която също се казваше Мария и също беше изключителна жена. Както разбирате, участието ми в тази пиеса е лично мотивирано. Ще посветя тази роля на баба Мария и дано изпълнението ми е достойно за нейната памет.

-В мюзикъла “Стъпка напред” играете степ и пеете, това не е ли много сложно?
-Няма по-страшно от това да пееш на живо, ако не си професионален певец. Благодарна съм на музикалната педагожка Весела Делчева, която ми  вдигна гласа с 3 тона и половина. Професионалистите знаят, че това е на границата на невъзможното.

Благодарна съм и на режисьора Андрей Аврамов за помощта. Заповядайте и на "Любов и пари" - последната ми роля. Горещо препоръчвам спектакъла, защото е модерна, брилянтно написана пиеса, със стабилна режисура и силни изпълнения на актьори от различни поколения.

Мая Бабурска в постановката на Младежкия театър “Любов и пари”

 

-Липсва ли ви нещо от предишния ви живот – филми, телевизионни предавания, спектакли?
-Не. В годините на буйната ми младост бях глупаво амбициозна и суетна. Все исках да ме харесват, хвалят, признават.Театърът беше състезание и аз трябваше да съм първа и нищо друго. После се оказа, че ако изобщо има състезание, то е не по бързина, а по издържливост. Сега театърът е моят дом, професията - любимо хоби, репетициите - най-щастливи мигове, поредната роля - още един шанс да ставам все по-добра актриса.

Няма първи места, медали и покорени върхове. Има само път към съвършенство в професията, което е непостижимо, но възможностите са безкрайни. Има желание зрителите да не съжаляват, че са били два часа с теб, че са дали пари да те гледат - криза е! - а заедно да си доставите радост. И ако може, да им дадеш надежда и утеха в тежките времена.

-Преди няколко години се омъжихте за пръв път на 50 г. за голямата си любов от младостта проф. Димитър Гинев. Трудно ли е да се вземе подобно решение?
-Ще кажа само, че колкото и банално да звучи, любовта във всичките и форми и проявления е единственото смислено нещо. Тя движи света. Без нея е мрачно, неуютно и пусто, като пустиня. Нали това е и темата на премиерния ни спектакъл – “Пустинен кръг”. И колкото и човек да си мисли, че е опитен, помъдрял и "възпитал чувствата си" - по Флобер - животът намира начин да му поднесе изненада. И когато тя е приятна, това е обнадеждаващо, нали?

Димитър Кабаков. Снимки: личен архив

Пренаписват пиеса заради нея

Драматургът Димитър Кабаков е пренаписал пиесата “Пустинен кръг” заради Мая Бабурска. В пиесата ролята е за баба, но заради актрисата тя придобива по-различно звучене. Това потвърди пред “Преса” авторът, който сам режисира пиесата си. Той допълни, че промяната не е плод на някакъв каприз на актрисата, а се е наложила естествено.

В продължение на близо година текстът е бил усъвършенстван заедно с двама млади актъори - Иво Аръков и Благовеста Митева, и една по-възрастна любима негова актриса, която заради здравословни проблеми не може да продължи. “Разговаряхме с Мая Бабурска, тя беше привлечена от идеята да участва в един по-необичаен спектакъл, с елементи на физически и танцов театър.

Стигна се до там, че тя сама предложи нейната героиня да има своя танцов момент. А хореографът на спектакъла – Мила Искренова я подкрепи. Самият образ на героинята й придоби при работата с нея доста по-различни черти от първоначалния замисъл, което всички смятаме, че е за добро”, обясни Кабаков.

“Пиесата “Пустинен кръг” се роди като своеобразно продължение на един друг текст - "Амарантос", видял бял свят на сцената на театър "Сълза и смях" - 2008 г., постановка на Възкресия Вихърова”, разказа авторът. “Темата е за това, какво причиняваме сами на децата си, лишавайки ги от близост и любов.” Авторът допълни, че именно тук за първи път на театрална сцена ще видим истински въртящ се дервиш, който извършва своя ритуал под звуците на живо изпълнение на тръстикова флейта ней.

Премиерата е на 30 март от 19 часа в камерната зала на Младежкия театър. Сценографията и костюмите са на Невяна Кавалджиева, хореографията - на Мила Искренова. Участват и актьорите Иво Аръков и Благовеста Митева.


Публикувано във в. "Преса", 25 март 2012 г.

Да обичаш поет…

Сн: Деница Дабижева

Снощи бях на един необикновен празник – премиерата на новата книга на Маргарита Петкова “Подсвирквайки – към Голгота”

Боряна АНТИМОВА

Обичам я много по най-традиционния начин - като почитател – с преклонение пред поезията й. И колкото и близки да ставаме двете, колкото и да разговарям и пиша за нея като журналист, винаги ще изпитвам точно същото обожание пред Поета, който “работи единствено при Бог”…

Снощи в пиано-бара на Столична библиотека въздухът беше наситен с любов и обожание. Тъй като вече бях отбелязала премиерата й с интервю във в. "Преса", отидох просто като фен, по-рано, за да си взема автограф и да я попитам слуша ли я непокорният й болен крак…

Но бях закъсняла – дълга опашка от гости с цвете и книга в ръка… Наредих се. Купчина цветя, прегръдки, целувки… Оказа се, че цял час преди това е започнало писането на автографи, а опашката така и не оредя, докато не поканиха Марги на сцената.

В залата бяха нейните деца, журналисти, приятели и просто почитатели. Беше и Михаил Белчев – на когото Маргарита благодари, че като шеф на Столична библиотека беше предоставил пиано-бара за празника.

Дойде и композиторът Стефан Димитров, на когото любимата поетеса каза, че благодарение на него и Богдана Карадочева стиховете й са станали популярни навремето. Нейната поезия прозвуча, изпята по маниер, който най-много й отива – с китара, по бардовски. Бойко Георгиев откри купона с “Обратната страна на луната”. Толкова го обичам това стихотворение! Ще ви го напиша тук:

Обратната страна на луната
Маргарита Петкова

Хайде, разказвай ми за жена си –
колко е свястна, колко е готина,
как в очите те гледа прехласнато,
какви вкуснотийки готви.
Как ти подрежда по цвят чорапките,
как сръчно си сгъва ризите,
колко е нежна, колко е сладка
и никак не е капризна.
Как сам-самичка се справя с всичко,
как те обгръща с внимание,
как ти – разбира се – я обичаш,
как втора такава – няма.
Как тя непрестанно за тебе мисли –
през час звъни да те пита
бира ли пиеш или уиски
и сърчицето ти в ритъм ли е.
Как и насън не ти дава мира
нейната кроткост и крехкост...
Разказвай ми, докато събираш
по пода пръснати – дрехите ми.
   
“От нейната поезия неизменно произтича живот” – каза авторката на предговора към новата книга Камелия Кондова. И тъй като думите й много ми харесаха, ще ви цитирам целия предговор:

“Пиша тези думи с предчувствие за празник. Защото появата на нова книга на Маргарита Петкова си е литературен празник. И то не само за изкушените над белия лист. За безбройните почитатели – читатели, които са обикнали съвременната българска поезия заради нея. Нещо повече – покрай поезията й са обикнали живота – не защото е лесен и песенен, а защото са си припомнили характера и достойнството, с които е препоръчително да се живее.

Пиша тези думи, убедена, че стиховете й са преобърнали не една съдба – защото са преляли смелост, обич и прошка – там, където делникът подвежда и не допуска подобни понятия да те извадят от измамното равновесие на рутината.

Давам си и плаха сметка за цената, с която се плащат тези безсъници. Защото поезията е безсъние – не буквалното от полунощ до зори, а онова безсъние, което не ти позволява да проспиш болката. Болката, която се носи с ударни дози гордост – затова няма хленчене, оплакване и вайкане.

Затова с моите приятели твърде често наричаме поезията на Маргарита Петкова „шамарена” – толкова категорична и безкомпромисна може да бъде само истината и само там, където не може да бъде изкривена – в стиховете.

Разминах се с амбицията на родителите си да стана юрист – така се разминах и с това да науча гражданско-процесуалния кодекс наизуст, но Моралния (не морализаторски!) кодекс, излязъл под перото на поетесата, съм изяла с кориците. Защото не са стихове, просто приятни, които прочиташ и оставяш да прашасат в библиотеката.

 
Опираш до тях почти ежедневно, решавайки някоя сложнотия и тогава ти става ясно, че нещата са категорично простички: „Рано е за рани. Късно е за късане. Ако е разпятие – значи е възкръсване”.

Тази жена е научила много хора (сред щастливците съм и аз), че драматичната поезия не е сълзливата поезия, че автоиронията е задължителна, когато наймного те боли и че болката може да се трансформира в красота, послание, философия.

И ако от живота не винаги произтича поезия – от поезията є непременно произтича живот. Най-неоспоримото доказателство, че любов и живот са синоними, съществува точно в тази книга. „От любов, е знайно, никой не умира. Впрочем, а без нея – има ли живот?”

И ти става едно безстрашно и дори едно красиво... при мисълта за смъртта. Защото по Маргаритенски към Голгота се тръгва „подсвирквайки”."

Марги със своя ангел - литературен агент Леда Аврамова

Хубаво го е казала Камелия Кондова. С поетичната си душа тя е станала и кръстница на стихосбирката на Маргарита. Казала й: "Твоите стихове просто крещят така да се казва книгата - "Подсвирквайки - към Голгота".
По някое време се случи нещо изключително – цялата зала започна да рецитира заедно с Марги стихотворението “Last”… Което никой дотогава не беше чел… Ще ви го напиша тук:

Last
От Маргарита Петкова

Не че няма къде да отидеш,
но под този пласт рехав озон
аз съм твойта последна Колхида,
ти си моят последен Язон.

Завържи ме за мачтата яко
и за мен да забравяш не смей –
аз съм твойта последна Итака,
ти – последният мой Одисей.

Не че взе да нагарча животът,
но му помня и сладкия вкус –
аз съм твойта последна Голгота,
ти си моят последен Иисус.

На ръба на вселенската бездна
райска ябълка ще ти подам –
аз съм твоята Ева – последната,
ти си моят последен Адам.

Интервю с Маргарита Петкова - ТУК

Маргарита Петкова: Аз съм скандално млада в любовите си

Снимка: Деница Дабижева

Излезе от печат стихосбирката “Подсвирквайки – към Голгота”


Боряна АНТИМОВА

Тя е родена на 21 февруари 1956 г. и се шегува, че е нито Водолей, вино Риба. Любимата и енигматична българска поетеса никога не е изневерила на стила си – да бъде пряма и скандална. Автор е на стотици прекрасни стихове, както и на над 200 текста на популярни песни. Нейни са "Иване, Иване", "Бермудски триъгълник", "Болката отляво".

Завършила е българска филология във Великотърновския университет.  Тя става сензация още с първата си стихосбирка "Дива къпина" от 1983 г. Следват "Писмени показания", "Ненаписани стихотворения", "Решавам аз", "Ивановден" и много други.

“Подсвирквайки – към Голгота” (изд. “Персей”) е 13-ата й стихосбирка. В предговора към нея Камелия Кондова пише: “Тази жена е научила много хора (сред щастливците съм и аз), че драматичната поезия не е сълзливата поезия, че автоиронията е задължителна, когато най-много те боли и че болката може да се трансформира в красота, послание, философия. И ако от живота не винаги произтича поезия – от поезията й непременно произтича живот.”

Премиерата на “Подсвирквайки – към Голгота” е на 23 февруари от 18 ч. в пиано-бар Social Club - Столична библиотека.


-Маргарита, заглавното стихотворение на новата ти книга “Подсвирквайки – към Голгота” много напомня като внушение "Отговор", писано в далечната 1977 г.?
-Моят стил на писане, на себеизказ не се променя с годините. Не ставам по-малко чепата, по-малко отстояваща своите принципи в любовните или социалните отношения.

-Но ето че онова стихотворение отпреди 35 г. разбуни духовете наскоро  – някой призовал да те убият с камъни на площада?
-Историята се разигра миналата година. Бяха публикували “Отговор” в един сайт. Беше се развихрила безумна дискусия…

-И всичко – заради стихове, които звучат така: “Не се любел само с мене. Браво!/Скитал по кръчмите. Ами ще скита!/Важното е, че аз му вярвам,/щом ме погледне в очите.”
-Да, посипаха се упреци, как такива като мен отнемат мъжете на почтените жени-домакини, как аз нямам никакво достойнство, като приемам един мъж по този начин, и как просто трябва да ме убият с камъни на площада. Много беше забавно... Обади ми се сестра ми, защото аз не се разхождам по разни сайтове и форуми. Видях го след 2-3 дни и естествено не отговорих, но птичият двор беше в пълния си крясък. Имаше безумни писания... Помислих си, че дори през тоталитарната 1977-ма, когато е писано, тези неща се приемаха много по-нормално. Което е парадокс на демокрацията.

-“Скандална, скандална”… Сякаш някой те легендира с това?
-Не мисля че съм скандална, както ме определя критиката, просто пиша нещата такива, каквито са, каквито си ги мислят хората, но имам дупе да ги казвам. Нищо необикновено няма.

-Какво би написала на визитката си?
-Не знам какво става за визитка - името, книгите, мъжете, децата, внуците (смее се). Просто съм Маргарита Петкова. Петкова е бащиното ми име, защото фамилията на една жена може да се смени, но единственият мъж, чието име мога да нося, беше и си остава баща ми. Моят екс - както светски наричам - слава Богу бившия си, т.нар. съпруг - изпадаше в умопомрачение, когато се обръщаха към него с “г-н Петков”, или пък ни търсеха като “сем. Петкови”.

-Сега си щастлива майка и баба?
-Да, три деца през четири години, внук и внучка по линия на дъщеря ми, живея си със синовете и се чувствам в съгласие със себе си. Нямам грам амбиция за постове и слава.

-Това можеш най-добре – да пишеш стихове, и го правиш леко, както дишаш?
-Не познавам така прославените творчески мъки. Все ми е тая дали ще издавам книги, работата ми приключва в момента, в който си написвам стихотворението на гърба на някоя книжка с кръстословици - такива глааадки листове, гланцирани, освен това без откъсване от производството (смее се).

-Защо под заглавното ти стихотворение “Подсвирквайки – към Голгота” си писала “предизвикано”?
-Защото е така. По повод е написано. И е предизвикателство. Всичките ми стихотворения са такива. Оказа се, че нямам грам въображение и пиша това, което в действителност ми се е случило. И така, както се е случило. Предизвика ме, както е видно, един мъж. Мъж, който сваля звездите от небето, за да има какво да си подритвам. Иначе – скука (смее се). Ако знаех кога идва така наречената муза, сигурно нямаше да си изпивам коняка със съседите и приятелите. Препратка към "Посещение Музы" на Висоцки. Тя си идва, когато си ще. Но при всички случаи е провокирана от някой муз.

-Любовта на тази възраст била, казват, като подводна река... Не се ли умори сърцето ти да обича бурно?
-Любовта на всяка възраст е еднаква. Няма да опровергавам Пушкин, я! Сърцето ми е неуморно с всичката си синусова тахикардия. И какво значи "на тази възраст"?!

-Зряла, след 50-те.
 -Аз съм още абсолютно скандално млада в любовите си. Май не поумняваме с възрастта, и на сто да станем... За някои неща помъдряването е вредно. Любовта е едно от тях. Слава Богу! Без щипката лудост какво ни остава - тиха и спокойна любовчица? Мерси!

-Има ли сега муз до теб?
-Ами щом продължавам да пиша...

-Предпочиташ да живееш отделно от любимите си, защо? За да не се карате за битовизми?
-И така може да се каже. Съвместното съжителство неизбежно трансформира любовта, успокоява я, прави я "битова". Не че е лошо да живееш с един човек до дълбоки старини, стига да намериш такъв. Но това вече е другарство, взаимопомощ, теглене на каручката... Нито една любов не съм похарчила, обричайки я на кавги за сметките и разхвърляните чорапи... Бог ме дари с достойни Мъже, за недостойните съм се женила. По този начин не съм изхабила с брак нито една от големите си любови, които наричам моите Вечни Амбъри. И си ги имам, както и те мен.

Серийно моногамна съм. Тоест, когато съм с един мъж, съм само с него. И това ми харесва. Така се внася почтеност в отношенията, а аз държа на почтеността. Не мога да ревнувам, опитвала съм се - не се получава. Щом този мъж е мой, значи е константа. Може да намери по-красива, по-умна, по-млада, по-каквато и да е друга, Маргарита Петкова е единствена. Толкоз.

-Влияе ли кризата на музата?
-Не знам как кризата може да влияе на изкуството, което носиш в себе си. Това, че живеем трудно, ни прави по-сетивни. Темите, когато са взети от живота, са съобразно твоето място в него и усещането ти за нещата.

-От Министерство на културата и издателство “Персей” казват, че с новото томче ти правят подарък за рождения ден – 21 февруари. Каква е историята?
-Тази книга беше предложена от ИК "Персей" преди година за конкурса на Министерството на културата. Те се забавиха с решенията си. И тъй като предишната ми книга "Всичко!" беше свършила доста отдавна на пазара, а хората искаха мои стихове, издадохме в началото на юни миналата година "Щастлива, лекомислена и слаба". Тя се разпространява само по интернет и на мои срещи с читатели.

В края на юли миналата година министерството субсидира предложението за "Подсвирквайки - към Голгота", като я отличи сред доста предложения. Така че трябваше да види и тя бял свят. В нея сложих най-новите си стихотворения, писани от юни до декември миналата година, както и някои от по-старите. Аз не съм от често издаващите. От 1983 до 2012г. 13 книги са поносимо достатъчни.

Пламен Тотев беше нарекъл книгата "На кредит", аз държах на "Nota bene!", а Камелия (Кондова – б.а.) ми каза: "Абе то заглавието просто само си крещи, във всичките ти стихотворения си свиркаш на път за Голгота!" И понеже това си е мой стих, кандисах. Защото всеки поема към своята си Голгота и е много важно как ще извърви собтвената си Виа Долороса. Надявам се да го направи подобаващо. Тоест почтено. С меда и жилото.

КАК СЕ РОДИ ПОЕТИЧНИЯТ ДУЕТ С ДОБРОМИР БАНЕВ

Подсвирквайки - към Голгота
от Маргарита Петкова

(предизвикано стихотворение)

Шляпам с босите си крака
по неизмитата теракота.
Аз единствена мога така –
подсвирквайки – към Голгота.

Мога всичко – добро и зло.
Дори да пържа картофи.
Да спя в ергенското ти легло.
Или да драсна две строфи.

След седем водки да тръгна пеш.
И даже – без да залитам.
Да си накапя полата със свещ,
когато се стапяш в очите ми.

Да се наливам кротко с коняк,
напук на твойте кафета.
Аз единствена зная как
сваляш звезди от небето

направо връз мръсния нощен асфалт –
да има какво да подритвам...
Не пожелавам този твой хал
врагът ми дори да изпита!

Публикувано във в. "Преса", 19 феруари 2012 г.

Репортаж от  ПРЕМИЕРАТА