Неподправеният чар на Островите на подправките

Откъс от книгата на Магдалена Гигова „Новите пътешествия на Маги, от Магелан”

Снимки Авторката

Молукските острови! Българите около и над 40-те ги свързват с пътеписите на руския антрополог и етнограф Миклухо Маклай, както местните племена произнасяли името Николай Николаевич. Останалите реагират както шопът на жираф: „Такова животно нема!”. Има, имааа! При това се е разпростряло на 851 000 кв. км суша и море. Твърдата земя обаче е едва 7,6 процента, т.е. около 86 000 кв. км, „нацвъкани” на 1000 острова.

Какъв е шансът една българка да се озове насред морето Банда и провинция Молуку в Индонезия? Почти нулев. Особено като се има предвид, че до преди година-две тук е имало междуособици и туристите от близо 300 000 през 2000 г., са намалели до 100 отчаяни любители на гмуркането годишно през 2010-а.

Но мюсюлманите и християните спрели да враждуват също така внезапно и неаргументирано, както започнали да се бият преди време. (Мълви се, че баталиите започнали в Джакарта между китайци и амбонци, а „разваленият телефон” между нациите ги превърнал във верски.)

Сега правителството в Джакарта се опитва да припомни на света, че Молукските острови са приказният тропически рай със съхранена природа, авантюристична щипка дивота и приемливи цени.

Един от начините е регатата „Сейл Банда”. На нея „дефилираха” 106 военни, спасителни и медицински кораби от 80 държави, тръгнали от остров Дарвин (Галапагос), за да акостират след седмица на Уакатоби (Сулавеси). Зрелище внушително и приповдигнато. Отчасти заради лъснатите порещи вълните грамади със строен по конец екипаж на палубите. Отчасти и поради присъствието на индонезийския президент Сусило Бамбанг Юдойоно.

Той приветства “дефилето” на корабите на Йос Сударсо порт в молукската столица Амбон и подкрепи етническия мир, като дари лични 1 млн. рупии (около 17 000 лева) поравно за построяването на църква и джамия. Хитро и дипломатично!

На арабски Ал Мулук означава „Страна на крале”, но името, с което тази част от Индонезия е била позната през вековете, е Островите на подправките. Откакто през 1512 г. португалците Антонио д’Абреу и Франсишку Серау откриват благословената земя, тя е единствен източник на мускатово орехче, карамфил и канела за целия свят.

Век по-късно холандците отвоюват Молуку и се възползват от благините му цели 350 години. Те оставили много колониални сгради и църкви, но не очаквайте да им се насладите изцяло. Столицата Амбон (където е бил и продължава да е съсредоточен „светският” живот) през Втората световна война е срината от японците.

Затова в рекламите си наблягат на природните забележителности, но не пропускат да споменат, че, ако Бали е островът на 1000-та храма, то Амбон е царството на хилядата църкви. Толкова са ми го набили в главата, че го споменавам за втори път.

Иначе изобилстват копринените плажове с бял пясък. Кораловите плантации са като кадър от „Нешънъл джеографик”, а вулканичните образувания, мангровите горички и тропическите джунгли (прорязани от асфалтови пътища без дупки!) радват душата на пътешественика.

Целта на „Сейл Банда” е те да не бъдат само местна забележителност, а и светът да научи за тях. Организацията на регатата напомня военна операция, само че с музика и детска глъч. Достъпът до пристанището е ограничен от три кордона.

Толкова са и вътрешните постове, които не вярват много на скенера и проверяват всекиго „мануално”. Учениците са строени с байрачета в ръце, а даскалиците им също са с униформи и извезани имена на реверите.

Дори да страдаш от неизлечима звездомания, чудодейно биваш изцерен, щом преминеш през „усмихнатата мелница” на няколко класа първолачета, всяко от които иска да се снима с теб и да получи автограф. Просто защото си различен.

Жителите на Молуку също са различни. Те са поне четири нюанса по-тъмни от останалите индонезийци, имат чупливи или къдрави коси и... всички пеят. Ненапразно последният „Мюзик Айдъл” в Джакарта бе спечелен от амбонското момче Иго.

Ако попаднете в ресторант на Молуку, ще се учудите колко много професионални певци сменя оркестърът. Отворили едни гърла, пеят, та се късат. Оказват се гости. Дошли да хапнат с приятели и решили да поздравят масата си с едно парче. Лично. Често пъти по-качествено от солистите на групата. Че и знаят всички песни докрай.

Във ВИП-ложата на регатата също звучи музика. Типично тексаска група с леко дръпнати очички изпълнява каубойски песни на... местен диалект. Шизофренична гледка! Сменят ги танцьорки в традиционни носии, президентът държи реч и се започва едно порене на вълните от кораби от всякакъв калибър. Тръпката от тяхното „дефиле” може да превърне и най-закостенелия сухоземец в морски вълк.

Но истинският Амбон е там, където и най-отявленият бедняк вечеря с омар, колкото пъти поиска. Просто като огладнее, отива и си го улавя. Населението на Молуку яде средно по 55 кг риба годишно. Някои много по-често. А други я използват за домашен любимец.

Селцето Уаии допълва рехавия си бюджет с необичайна атракция - галене на змиорки. Основното перо идва от ферма за водорасли, лодки под наем за гмуркачи и улов на риба. Но в никакъв случай не на змиорки.

Дъждът вали, сякаш му плащат по 5 евро на капка. Селцето Уаии е на 28 км от Амбон и допреди година е било съвсем обезлюдено. Жителите избягали от сблъсъците между християни и мюсюлмани - забягнали при роднини във вътрешността на острова.

Но от 2003 година започват да се връщат. Боядисват къщите, потягат лодките и отглеждат дългите по 1,5 метра змиорки като атракция за туристи. Странният гъдел да галиш нещо, което толкова прилича на змия, те кара да събуеш обувките и като селските дечица да заджапаш в барата, където се предполага, че се гушат ценните риби. Сапунът явно не ги тревожи, защото въпреки пороя жените млатят в камъните пране, сякаш на него си изкарват яда от снощната разправия с мъжете си.

Малчуганите, решени да се покажат пред гостите, правят неумели лупинги във водата. Юноша само по препаска чупи сурови яйца и издава странен пльокащ звук, но змиорките, наричани тук мореа, не идват. Сякаш ги е страх да не се намокрят от проливния дъжд. А би трябвало водата да е като супа с мърдащо фиде.

Говори се, че обитателите на канала са стотици. Повелителят на дългите риби носи титлата „Татко Марк Бакарбеси”, каквото и да значи това. Той пак чуква яйце и изпльоква с език. Най-сетне една се престрашава. Глътва набързо жълтъка и се гмурва. Помамена от лакомията, се връща пак. А може би не е същата? На пипане е като делфин – гладка, хладка и много гъвкава.

За хората от Уаии атракцията не са рибите, а туристите. Всеки иска да покаже дома си с оскъдна покъщнина, кокоши полози в кошове, закачени на стените, и балдахини от хасе върху рогозките на пода – против комари. Най се радват, когато снимат децата им.

Сред колибите изпъква двуетажно къще с варакосани в златно перила на балкончето. Еднозъбата Лорета отваря вратата с хвалба, като собственичка. После става ясно, че стопаните са на работа, а тя трябва да почисти. (Името й изглежда странно, но само докато разбереш, че доста от мъжете се казват... Фриц).

„Купешките” европейски мебели са опаковани с плътен найлон. Срещу влагата. Кухнята не се отличава от която и да е българска своя посестрима, но е на векове от струпаната на пластмасово столче посуда у комшиите.

На километър по-долу по пътя е Арбанас. Няма грешка. На местно наречие това означава „горещ извор”. В проливния дъжд няколко мъжаги дърпат огромно дърво, нагазили до кръста в бушуваща река. Корените му заприщват водата и тя заплашва да залее къщите им. Най-якият сече клоните с брадва.

От моста строго ги наблюдава Исмет, собственикът на извора. И на селото. Входът за топлата вода е 5000 рупии – към 85 стотинки. Тя е парцелирана на три циментови басейна – за мъже, за жени и деца и за мазохисти. Защото в третия водата е с температура над 40 градуса и рискуваш да станеш на телешко варено.

Жените, разбира се, се къпят с дрехите, а мъжете с панталони. Е „по-разгулните” от тях носят бермуди. Зад ресторанта, изграден от цели талпи дърво, са колибите на персонала. В една стая съхне пране, което при този порой ще си остане вечно влажно, в друга са струпани продукти, а в трета пластмасови щайги отделят леглото на децата от това на родителите. Разбирай, нещо като тънък дюшек на пода и парче плат за завивка.

Тези хора сигурно се топлят от усмивките си, толкова са широки. Младежите, за да изпъкнат, се катерят по дърветата така, сякаш искат да докажат теорията на Дарвин за произхода на човека. Отгоре политат странни плодове - лангса. Приличат на личи, без „косматата” му обвивка и са безкрайно вкусни. Балансирайки опасно върху клоните, момчетата не спират да позират героично.

Гмуркачите, които искат да се потопят в подводните красоти на кораловите плантации и пъстрите тропически риби, минават още няколко километра до Тулеху. Рибарско селце, разделено на „уседнали” и нещо като „цигани”. Към тях се отнасят с презрение, защото живеят, раждат се и умират на лодките си. Но пък са майстори на непотъващите катамарани от подръчни материали.

Къщичките в Тулеху са като на баба Яга – на кокоши крака. Пардон, на подпори. Защото не се знае кога на морето ще му хрумне да им дойде на гости. В калта до кокошките се ровят местни вариации на гларуси и чайки. Прозорците са с капаци, а балконите – по-пъстри от амбонска носия.

Децата, както навсякъде, са любопитни да видят чужденците. А ако някое случайно не е изскочило, майка му услужливо го изнася за снимка. Щом човек се размечтае за неподправен плаж с автентична тропическа красота, Молуку е неговото място. А ако иска да срещне истински неподправени хора – още повече.




В Амбон, нали съм доказана кукувица и искам всичко да опитам, се включих и в ритуала „лудият бамбук” или „бабму гила”. Той се е появил на Молукските острови векове преди християнството и исляма и може да се съпреживее само там.

Шаманът отсича бамбук, дълъг 2,5 и дебел към 9 см. Разпалва кандило с тамян и черупки от кокосов орех и на древния език тернате произнася кратки, известни само на него мантри и гръмогласно извиква три пъти „Гила!”. С това събужда духовете на предците, които придават магическа сила на гредата.

Бамбуковото дърво е подхванато от седмина любители на силни усещания, които предварително са махнали всичките си часовници и бижута. Не е препоръчително дори да имат металокерамика в устата. От личен опит казвам. Дървото наистина сякаш само се носи в различни посоки, докато шаманът не го спре с едно движение на ръката.

Незнайна сила подхвърля като лист отбрулен юнашката дружина. Доминира звукът от местния барабан тифа, публиката се включва с ритмично пляскане. Местни люде твърдят, че някои шамани дори постигали левитация – лудият бамбук издигал седмината на 20 см над земята.

Шаманското умение и мантрите се предавали по наследство. Нашият магьосник се казваше... Фриц. Но си беше натурален амбонец. И явно не беше във форма, защото само ни лашкаше от единия край на площадката до другия ,но не успя да ни издигне във въздуха.

На панаира на местната промишленост, ако може да се нарече така, видях най-смайващите перли, които някога съм срещала. А като ценител съм заглеждала бисери и в Китай, и в най-лъскавите западни магазини. Представете си гладка перла с големината на лешник шоколадово кафява на цвят.

Ако е извадена в Южните морета и се продава на „Кертнерщрасе” или „Банхофщрасе” във Виена или в Цюрих, би струвала десетки хиляди. Тук е само 170 евро. Преди пазарлъка. Но, от една страна, не съм сменила пари, а приемат само местна валута, а, от друга, се замислям има ли златар в София, който да превърне смайващата перла в бижу. Или да предизвика най-долните ми инстинкти, ако я повреди.

Разминаването с кафявия бисер подклажда фантазиите ми за връщане по онези места. Е, не си тръгнах съвсем празна, де. 69 карата лимонов топаз са отлична компенсация.

Откъсът, който прочетохте, е от новата книга на една от грандамите на светската журналистика и една от най-ярките дами, които познавам – Маги Гигова. Книгата със заглавие "Новите пътешествия на Маги, от Магелан" е по книжарниците от края на месец март.

Тя е четвърта по ред и втора от приключенската й поредица. В нея, на 424 страници, заедно с над 200 авторски снимки Маги разказва за 12 екзотични пътешествия - до Мартиника, Антигуа, Тортола, Гуджарат, Теотиуакан, Оман, Сингапур, Бирма, Рио де Жанейро, Малайзия, Макао и Хонгконг…

Представени са дивите племена в индийския щат Гуджарат и индианците ембера на езерото Гатун в Панамския канал, земите от остров Бонеър в Карибско море до Молукските острови в морето Банда, масаите в кенийския резерват Цаво и берберите край Дуз… Прочетох я на един дъх... Вълшебна е!

В Кения зебрите ходят с червени пижами

 

Магдалена ГИГОВА

Снимки Авторката
Откъс от книгата "Новите пътешествия на Маги, от Магелан"

Керемидено розови слонове, зебри с червени пижами, пръст с цвят на доматена супа. И всичко това в контраст с искрящата зеленина на дърветата и небето, синьо като  младоженски юрган. Не, това не е психеделичен сън на отчаян далтонист, а нормален пейзаж от резервата Цаво в Кения.

Със своите 21 000 кв.км националният парк е втори по големина в света и първи в Африка.  Той  е разделен на две части,  всяка със свой чар и фауна.  На Изток (площ от 11 000 кв.км) е царството на газелите, антилопите и африканските биволи. Но също така на дребни и по-едрички хищници.

 

 

В джиповете с туристи радиостанциите  жужат на суахили и водачите се уведомяват един друг къде слоновете са отишли на водопой и къде жирафи бръстят клони от дърветата.  Цаво-Запад (9 000 кв.км чак до подножието на Килиманджаро) поразява с флората си. Въздухът се стеле като гъст парфюм от аромата на незнайни цветя, а над главите се стрелкат птици. На тучните ливади пасат кротко антилопи, зебри и носорози.

Тук сред вулканичните планини се гушат непоносимо  райски кътчета  като изворите Мзимиа, в които се плацикат хипопотами и крокодили. А със специална камера туристите могат да ги наблюдават и под водата. Сафарито с пушки в цяла Кения е забранено, но всички „стрелят” с фотоапарати наволя.

Обветрен, в откритата кола  разбираш какво е усещането за свобода. Само дето ти е тотално забранено да слизаш от джипа. Водачите пазят теб от животните и обратното. Красотата на саваната в началото на дъждовния сезон, когато цветовете изпъкват през лупата на краткия тропически порой, е покъртителна. В по-влажните части на Цаво виреят не само храсти, а и древни баобаби, чадърообразни акации, пустинни рози... Плюс повече от 60 вида млекопитаещи и над 400 разновидности пернати.

Но световната известност на резервата идва от огромните стада "червени" слонове (повече от 10 000) и често срещащите се носорози (над 8 хиляди). Е, невинаги ентусиастите успяват да заснемат "Голямата петорка" (лъв, слон, леопард, носорог, хипопотам), но е въпрос и на късмет. Наричат слоновете тук розови или червени, а  "обагрянето" им се дължи  на тяхната чистоплътност.

 Грамадните животни обожават банята, която ги избавя от досадните насекоми, а после се "пудрят" с червената прахообразна пръст на резервата. Те преживят листа и клонки по 16 часа в денонощието, отдъхват по 3-4 часа следобед и заспиват едва призори. При този хранителен режим не е чудно, че един възрастен слон поглъща по 300 кг листа дневно. В резултат на голямото количество слонове резерватът направо "оплешивява". Огромните животни посягат вече и на древните баобаби, до които преди не са се докосвали.

Лъвовете в Цаво се отличават от събратята си в Нгоронгоро и Серенгети по своята големина, рошава грива и царствена осанка. "Вечерята" им във вид на антилопи спрингбок, орикс  и импала се придържа в близост до реките, защото не може да носи на жажда. Всеки миг покрай джипа притичва или прелита нещо екзотично - бабуини и макаци, нереалистично шарени гущери агама, които приличат на пластмасови играчки, мангусти, марабу, хиени, гепарди...

Националният природен парк Цаво е на 290 км от столицата Найроби и на 210 км от пристанището Момбаса. Разполовява го железопътната линия между двата града, строена от англичаните в края на 19 век. Оттогава датира и легендата, че разбунените от градежа духове изпратили лъвове човекоядци да нападат строителите.

Митът гласи, че през 1898 два лъва за 9 месеца нападнали и умъртвили 135 работници. Наричали ги "Призрак и Мрак", а в Холивуд дори заснели едноименен филм по този сюжет през 50-те години на ХХ век с римейк през 90-те с Вал Килмър и Майкъл Дъглас.

 

 

Масайските войни, които наричат себе си лъвове, вече не са агресивни към "натрапниците", които докато бродят из Цаво искат да надникнат в колибите им. Някои по-предприемчиви кланове дори са превърнали временните си села в нещо като масайски Балкантурист за "бели серсеми". Те взимат такса от 10 долара, за да разгледаш селището им и е истински късмет да попаднеш в автентично, а не "бутафорно".

Полуномадският им начин на живот кара масайските родове да търсят паша за стадата си. Щом я намерят,  жените иззиждат от пръст и кал колиби без прозорци, само с малки дупки за вентилация, в които е необичайно хладно. Семействата спят върху тънки като пергамент, изсушени кравешки кожи. А основната им храна е кръв, варена с мляко.

Месо си позволяват при специални случаи,  кокошките, които отглеждат и яйцата им са само за продан. От кожите на добитъка правят още дрехи и обувки. Животинската тор се използва в строителство на колибите. А урината - за лечение.

Откъсът, който прочетохте, е от новата книга на една от грандамите на светската журналистика и една от най-ярките дами, които познавам – Маги Гигова. Книгата със заглавие "Новите пътешествия на Маги, от Магелан" е по книжарниците от края на месец март.

Тя е четвърта по ред и втора от приключенската й поредица. В нея, на 424 страници, заедно с над 200 авторски снимки Маги разказва за 12 екзотични пътешествия - до Мартиника, Антигуа, Тортола, Гуджарат, Теотиуакан, Оман, Сингапур, Бирма, Рио де Жанейро, Малайзия, Макао и Хонгконг… Представени са дивите племена в индийския щат Гуджарат и индианците ембера на езерото Гатун в Панамския канал, земите от остров Бонеър в Карибско море до Молукските острови в морето Банда, масаите в кенийския резерват Цаво и берберите край Дуз…  Прочетох я на един дъх... Вълшебна е!

Още за Маги и новата й книга - ТУК

Икар за Маги

Лайфстайл и адвенчър журналистката Магдалена Гигова събра елита на премиерата на новата си книга

 
Боряна АНТИМОВА

Наливам си чаша охладено бяло вино “Санта Хелена” и сядам да чета. Красиво томче с приключения, с автограф от авторката, получен снощи… Една от грандамите на светската журналистика и една от най-ярките дами, които познавам – Маги Гигова – събра елита на премиерата на своята нова книга.

Тя е четвърта по ред и втора от приключенската й поредица. Нарекла я е “Новите приключения на Маги, от Магелан”. Вече я разгледах – 424 страници за 12 екзотични пътешествия - до Мартиника, Антигуа, Тортола, Гуджарат, Теотиуакан, Оман, Сингапур, Бирма, Рио де Жанейро, Малайзия, Макао и Хонгконг…

"Кой желае да довърши картината?" - пита художникът Яхноджиев

Заедно с над 200 авторски снимки Маги Гигова разказва за дивите племена в индийския щат Гуджарат и индианците ембера на езерото Гатун в Панамския канал, от остров Бонеър в Карибско море до Молукските острови в морето Банда, за масаите в кенийския резерват Цаво и берберите край Дуз…  Нямам търпение да я прочета. И като знам колко ярко е перото й на пътеписец и колко храбро - сърцето й на щур пътешественик, отсега предвкусвам: тази книга ще е вълшебна!


Маги – и без Магелан – си е достатъчно шармантна на входа на столичното заведение “Once upon a time… Bibliotekata”. Посреща гостите си в екзотично сари, цялото в бродерии. Събитието съвпада с раздаването на театралните награди “Икар” и домакинята на партито е притеснена, че някои от гостите й не могат да дойдат.

Но и без тях в “Библиотеката” е пълно с десетки водещи журналисти, писатели, художници, приятели и нейни почитатели-звезди. Защото моята колега и приятелка отдавна е получила своя “Икар” за ярко присъствие на светската сцена. От репортер тя отдавна се е превърнала в звезда.

Довършителен щрих от познавач - актьора Ники Сотиров

Откакто я познавам – повече от 15 години – Маги е желан гост и на най-изисканите партита. Сега ролите са обърнати - героите от стотиците й репортажи идват при нея, без цветя - защото тя така е поискала - за да пожелаят попътен вятър на новата й книга.

Светският хроникьор Евгени Минчев, разбира се, беше на купона на Маги. Там бяха и бившият председател на парламента проф. Огнян Герджиков, и екс депутатът Весела Драганова, и агент Тенев. Въпреки “Икар”-ите, актьорското съсловие беше достойно представено от Ники Сотиров и Деси Теникиджиева, и двамата в отлична форма.

Също в перфектна визия беше Есил Дюран – много елегантна в черния си тоалет. Модното съсловие, начело с проф. Любомир Стойков, беше представено от пълен комплект носителки на титлата "Мисис България" и първата българка, носителка на титлата "Мисис Глоуб" Румяна Маринова, Теди Велинова и първата „Мисис Баба“ Капка Амзина.

Там бяха и писателите Димитър Шумналиев и Иван Голев, легендарната радиоводеща Божана Димитрова. И тъй като Маги от години отразява всякакви светски купони и се е наслушала на напоителни тегави речи, реши да съкрати до минимум словото си. Само благодари на хората, които имат пръст в издаването и промоцията на томчето.

Маги с мъжа на живота си Николай

“Посвещавам тази книга на мъжа на моя живот, с когото сме заедно от 28 години – Николай”, призна прочувствено пред гостите Маги. Прозвуча някак много мило и искрено. Всички камери се насочиха към мъжа, който помаха царствено с ръка, сякаш за да покаже, че приема с търпение и толерантност страстта на своята любима да обикаля света.

“Подбираме много внимателно книгите, които издаваме”, похвали Маги Светлана Тилкова - Алена, чието издателство “Арос” реализира и тази нейна книга. Тя поръча на авторката да продължи серията си от разследвания от втората си книга - „Звънчето на джебчийката”, заради която Маги се превъплъти като джебчийка и навлезе в тъмните дебри на подземния свят.

Литературата и историята на книгоиздаването не помни това, което се случи после... Тялото на спонсора да бъде изрисувано до неузнаваемост... Разбира се, не става дума за д-р Ангел Енчев, също допринесъл с щедростта си за излизането на пътеписите. Не че пластичният хирург има от какво да се срамува...

Художникът Иван Яхнаджиев изрисува своя артистичен прочит на географски карти върху изваяните мускули на Мерлин Арнаудова – бизнесдама и спонсор на книгата, но и световна рекордьорка на 100 метра за ветерани и шампионка по бодифитнес.

Приятелите на Маги от „Огнена хризантема” организираха зрелищно светлинно шоу около пърформанса. Други нейни почитатели от козметичната фирма “Рефан”, която отбелязва 20-годишен юбилей, бяха подготвили изненада – изискани козметични комплекти.


Проф. Герджиков обогати колекцията си с вино “Санта Хелена”




Бившият председател на парламента проф. Огнян Герджиков получи подарък от Ива Екимова – бутилка изискано вино “Санта Хелена” за своята колекция. Ива мило се беше погрижила за градуса на купона и настроението на гостите. Като представител на марката “Санта Хелена” тя беше осигурила изискано бяло и червено вино за партито.

“Санта Хелена”  е част от “Сан Педро Тарапака Вино Груп” и заедно с още 10 винарни формира второто по големина холдингово дружество в Чили. Собственост е на CCU- един от най-големите производители на напитки в Чили.

Винарна “Санта Хелена” е основана през далечната 1942г. и става собственост на холдинга през 1994. В момента е един от най-големите производители от долината Колчагуа, Чили с общо 334 хектара лозови насаждения. Поддържа и дългогодишни и перспективни партньорски отношения с гроздопроизводители в най-добрите и плодородни долини Майпо, Kазабланка, Лейда, Курико, Качапоал и Маул.

Уайнмейкърите на “Санта Хелена” са твърдо убедени, че качественото вино се произвежда от качествено грозде и именно заради това отделят цялото необходимо внимание за отглеждането на гроздето и процеса на винопроизводството.

“Санта Хелена” притежава 3 имения - Сан Алберто (Долината Колчагуа-205 хектара с Каберне, Шираз, Карменер, Каберне Фран, Вионие, Малбек и Мерло), Сан Фернандо (най-старите насаждения. 90 хектара Каберне, Каберне Фран, Карменер, Мерло, Пино Ноар, Пти Вердо и Семилион) и Сан Хавиер (специализирано за призводството на Каберне совиньон).

Маги Гигова: В Бали попаднах на местна принцеса

Боряна АНТИМОВА

Магдалена Гигова е един от култовите ни лайфстайл и адвенчър журналисти, желан и престижен гост на всяко светско събитие. Читателите я свързват с най-интересните и вълнуващи светски репортажи и интервюта във в. “Нощен Труд” и в. “Дневен Труд”. В момента оглавява отдел “Стил” на в. “Преса”. Член е на ФИДЖЕТ – Световната федерация на пътуващите писатели и Световния алианс на пътуващите писатели. 
Автор е на няколко книги. „Франджипани и фаранги – две българки при жените-жирафи в Бирма” е в съавторство с Милена Димитрова. За да напише втората си книга - „Звънчето на джебчийката” – Маги се превъплъщава като джебчийка и навлиза в тъмните дебри на подземния свят. В книгата са публикувани журналистическите й разследвания за българските крадли по света, за износа на жени за Македония, компаньорките и клошарите ни в Италия и продажбата на шенгенски визи от френския консул в София. Последното става причина за уволнението на посланик Доминик Шасар. „Маги, от Магелан” е с пътеписи от пътешествията й из екзотични страни. Предстои излизането на „Новите пътешествия на Маги, от Магелан” – разказите и приключенията продължават... Премиерата на книгата е на 27 март от 19 ч. в клуб „Библиотеката”.



-Маги, кое е по-голяма тръпка за теб - да видиш нови места и хора, или да ги заснемеш и опишеш?
-Ще ти отговоря с вица за внука на бай Ганьо, инж. Ганев,  който след корабокрушение попаднал с Клаудия Шифър на самотен остров, тя се влюбила безумно в него, но той... станал импотентен. Защото нямало на кого да се похвали, че е с Клаудия Шифър на самотен остров… Така че да разкажеш за пътешествието, като го съпреживееш отново, си е част от магията. Но няма по-голяма магия от предвкусването на приключението и пълното потапяне в него.

-Откога ти е тази страст - пътешествията?
-Както е прието да се отговаря – от най-ранна детска възраст. Аз съм „наследствено обременена”. За последно баба ми катери малките Алпи  на 82 години, месец преди да си отиде. Израснала съм с разказите й за пътешествия, които за 45 години са й били забранени, и може би затова жаждата, която ми предаде, е толкова голяма. А и любопитството към света, нови хора и култури поддържа човека жив.

-Броила ли си колко страни си обиколила? Имаш ли си вкъщи карта, на която със знаменца да отбелязваш местата, където си била?
-Държавите са 66 засега. Според мен, крайно недостатъчно. Нямам нужда от карта със знаменца. Всеки спомен е закарфичен здраво в ума и сърцето ми. Защото аз инвестирам в спомени.

-Най-шантавото нещо, което ти се е случило?
-Ох, да беше само едно… В Индия се бях запознала със семейство балийци. Сприятелихме се, разменяхме имейли. Когато попаднах на остров Бали, им се обадих. Изобщо нямах представа кого познавам. Ели и Багус ме взеха от хотела и се извиниха, че имат семеен ангажимент – трябвало да отидат на нещо като кръщене. Посвещаване на дете в балийската версия на индуизма.

Разбира се, че исках да ги придружа! Кога ще попадна на подобна церемония. Семейният храм се оказа с размерите на мавзолея, а когато влязохме, всички паднаха по очи. „Кажи им да станат, аз съм проста българска журналистка, не съм принцеса”, започнах да се бъзикам с Ели, но тя скромно отвърна: „Не, принцесата съм аз”. Оказа се ,че е член на балийското кралско семейство...



-Твоето нереализирано пътешествие-мечта?
- Толкова много страни, а толкова малко време, пари и възможности.... Ще ми се да обходя цяла Южна Америка, Великденските острови, Галапагос и Ушуайе, да стигна до Австралия, Нова Каледония и Фиджи... Ох... 

-Ти си един от най-известните лайфстайл редактори и градски човек. Как се "връзва" светската суета с един див екзотичен пейзаж? Къде си повече себе си?
- Изобщо не съм сигурна, че в светската джунгла зверовете са по-малко опасни. Когато не съдиш хората и ги приемаш с открито сърце каквито са, няма начин да не ти отвърнат със същото. И тогава средата няма никакво значение. Както знаят хората, прочели предишната ми книга „Звънчето на джебчийката”, съм ходила на „гурбет” с български крадли в странство,  при нашите компаньонки в Тоскана, при момичетата, които продават като добитък в Тетово и нямах проблеми нито с вписването, нито с общуването. Просто всеки нов човек, нова история, ново познанство е също толкова голямо приключение, колкото пътешествието до екзотична страна. Затова ще продължавам да пътувам. Във всякакъв смисъл.

 
ЗА КНИГАТА И... КУПОНА

 Посягате към книгата „Новите пътешествия на Маги, от Магелан”? Честито! Вие вече спечелихте! Взимате книга, а печелите незабравим воаяж из далечни страни и кътчета, за чието съществуване дори не сте подозирали. Разходката с Магдалена Гигова засега е само на хартия, но апетитът идва с яденето. А „Новите пътешествия...” имат хрупкава коричка и ухаят на екзотични подправки. Авторката поднася  приключенията си заразително,  питателно и цветно, с любопитни факти на вкус и хумор колкото поеме. Как да устоиш?!

„Нужно е съвсем малко, за да почувстваме реалността, бавно и с любов да галим дремещия до нас домашен любимец, докато крачим, летим, яздим, плаваме с Маги в нейните пътешествия по стъпките на бай Ганьо във Виена, а после до Аруба и Момбаса, до Дамаск и Маракеш, Ла Валета и Гоа”, пише в предговора си към книгата издателката Светлана Тилкова-Алена и добавя: ”Фантазията ни засища своя глад за приключение.

Превръщаме се в откриватели на хора и земи, които времето още не ни е отредило за познаем извън страниците на пътеписа. Приятно пътешестване и не съжалявайте, когато стигнете края, защото всеки край обещава продължение”, завършва Алена.

„Новите пътешествия на Маги от Магелан” на 424 страници с над 200 авторски снимки ще ви отведе при дивите племена в индийския щат Гуджарат и индианците ембера на езерото Гатун в  Панамския канал, от остров Бонеър в Карибско море до Молукските острови в морето Банда, ще скачате с масаите в кенийските резерват Цаво или ще яздите камила с берберите край Дуз.

Книгата „Новите пътешествия на Маги, от Магелан” на издателство „Арос”, ще тръгне официално към читателите на 27 март от 19 часа в клуб „Библиотеката”. И понеже времената на криза предполагат стимулиране на свободната инициатива и конкуренцията, първите 50 сдобили се с безценното томче ще получат подаръчен комплект от „Рефан” на стойност по-голяма от цената на книгата.

За първи път в историята на литературата при представянето ще бъде правен бодиарт върху... тялото на спонсора. Разбира се  не става дума за д-р Ангел Енчев, също допринесъл с щедростта си за излизането на пътеписите. Не че пластичният хирург има от какво да се срамува...

Художникът Иван Яхнаджиев ще рисува артистичен прочит на географски карти върху изваяните мускули на Мерлин Арнаудова – бизнесдама, но и световна рекордьорка на 100 метра за ветерани и шампионка по бодифитнес.

От „Огнена хризантема” обещават безопасно, но зрелищно светлинно шоу около пърформанса. А понеже, като светски репортер авторката е била на доста отегчителни събития, Маги Гигова обещава минимално количество речи и максимално много приятни разговори и забавления. Което не изключва изненадите...


"НА ЕДИН ЛЪВ РАЗСТОЯНИЕ" - ОТКЪС ОТ КНИГАТА
ИКАР ЗА МАГИ

На един лъв разстояние

Откъс от книгата
„Новите пътешествия на Маги, от Магелан”
 
Текст и снимки Магдалена ГИГОВА
Special thanks to Gujarat tourism

В Гир нищо не е такова, каквото е. И същевременно е съвсем истинско. Най-вече лъвовете, които царствено и леко презрително преминават покрай конвоите с туристи, а в погледа им се чете “Имаш късмет, че точно сега не съм гладен!”. И негърските племена, дето вечер танцуват под звуците на тарамбуките.
Къде е уловката - обикновен сафари парк в Африка? Само дето е в... Индия. Забравихте ли?! Единствено в най-западния й щат се въди азиатският лъв, една от седемте разновидности на царя на животните, известна под латинското наименование Panthera Leo Persica.

За щастие на азиатските лъвове, които се отличават с по-рехава грива и по-малки размери от африканските си роднини, гуджаратските власти осъзнават отговорността си пред редкия им вид и са отделили 1421,1 квадратни километра гори, водопади и реки за резервата “Сасан-Гир” плюс буферна зона от 470 кв. км.

Повече от 300 души бдят някой да не наруши хармонията в затворената екосистема. Може би затова азиатските лъвове, които през 1913 г. са били на критичната точка от 20 животни, през 1963 вече са 80 (две години по-късно „Сасан-Гир” става национален парк-резерват). През 2011 година лъвовете вече наброяват 411 и продължават така волно да се множат, че дори ги разселват по други национални паркове.

Когато им се прияде, веднъж на три дни, те могат да избират от богато меню – петнисти елени и трогателни сърнички тип “Бамби”, антилопи, сини биволи, а ако им се прище нещо по-питомно – в резервата има 44 села, където хората гледат добитък.

За да се съхрани не само еко- ами и мирното равновесие, законът е такъв, че селяните просто отиват при шефа на националния парк и държавата им изплаща стойността на кравата, овцата или козата на мига.Така щатските власти предпазват и лъвовете от отмъщението на стопаните. 300-те служители на националния парк знаят по всяко време къде се намират царствените им питомци. Затова отдавна няма някой заклещен в капан или паднал в шахта, който да не е своевременно спасен. Обица на ухото им е периодът между 2000 и 2005 година, когато 21 лъва загинали в отворени водни шахти.

Законите за посегателство над защитените животни са достатъчно строги, за да уплашат бракониерите. Последните, решили да си “наловуват” азиатски лъв, са били непредпазливци от друг щат.

През 2007-а те убили 6 животни и още са в затвора за това престъпление. По бързата процедура им друснали максималните присъди от 7 години. Рискът обаче си струва, защото на черните пазари за традиционни лекарства в Китай дават мило и драго за кости и най-вече нокти от лъв като магическо средство за мъжка потентност.

Напоследък „чарковете” от азиатски лъвове били по-скъпи дори от тигърските.  Но човек ако ги слуша китайците, мъжката сила идва от какво ли не – оризови хлебарки, лястовичи гнезда, корени жен-шен, сушени летящи гущери... Влизала съм в аптека за традиционна китайска медицина в Хонконг и съм наясно с асортимента и смрадта.

Гир определено е място, където не само докосваш дивата природа, ами се сливаш с нея. Стига да спазваш строги правила. Конвоите от открити джипове не наброяват никога повече от 9 коли, строго забранено е слизането на туристите от машините, а шпорещите с мотопеди охранители изглеждат достатъчно заплашително с пушки на рамо. Останалите пазачи вардят повече пришълците да не направят нещо на екосистемата, отколкото да не бъдат изядени от лъв.

„Слотовете” за влизане на посетители в парка също са строго регламентирани  – сутрин между 6 и 9, от 9 до 12 и от 15 до 16 часа. Не повече от 90 джипа на ден и нито секунда извън определеното време. Всеки гост оставя копие от паспорта си, знае се коя кола за колко време влиза в парка, а отделно са снабдени с джипиеси.


Непроходимите гори на Гир са пълни с акации, тик и банианови дървета. Последните са странни  творения на природата, чиито корени се спускат от клоните чак до земята. Наречени са на "банианите" - индийски търговци, които търгували под дърветата. Всеки, който е чел “Робинзон Крузо”, ще се сети, че къщичката му на необитаемия остров бе тъкмо под такава корона. Смята се, че под “въздушните” корени на баниан е получил просветлението и самият Буда.

Около езерата Джамбу, Карандж, Умро и Амли се припичат уж небрежно крокодили. Букетът от хищници в Гир се попълва от леопардите. Резерватът разполага с най-голям брой от “петнистите котараци” в Индия  - повече от 300. Тигри не се срещат, понеже, оказва се, не можели да “се дишат” с лъвовете.

Останалите животни, освен чакалите, тръстиковите и ръждивопетнистите котки,  хиените и орлите,  са главно за закуска на изброените по-горе:  единствените четирироги антилопи в света - чоушинга, газели чинкара, петнист елен читал, антилопа нилгай, известна като син бивол, маймуните лангур, бодливото прасе и индийският заек... Общо 32 вида бозайници. Над тях прелитат близо 300 “модела” птици: индийски жерав, пясъчна яребица, азиатска райска мухоловка, жълтокрак зелен гълъб, орел рибар, царски орел – рай за орнитолога. Плюс към 40 вида змии и земноводни.

А ако все още се чудите за негърските танци, за които загатнах по-горе,  ами те са дори по-автентични от първоизточника им в Африка. Защото са непроменени от 300 години! Как са попаднали негри в Индия? По същия начин, както са се озовали в Северна Америка или на Карибите. Решил някъде през ХІІ век тогавашният набаб – мюсюлмански властелин на земите наоколо, и си докарал с кораби цели села от Етиопия, Сомалия, Судан и Занзибар.


Днес потомъкът му принц  Ранджит Синх Пармар ги строява всяка вечер като атракция за туристите, които отсядат в неговия “Лайън сафари кемп” - селище от петзвездни палатки в буферната зона на резервата.  То и без това цялата територия на националния парк преди 50 години е била личен резерват на дядо му, където си е стрелял по лъвове на воля. Внукът му стреля само с фотоапарат.

Индийците с африкански корени се наричат сиди и в Гуджарат живеят в хомогенни общности в 12 села. Докарани като роби, в Индия те станали смели воини и дори местни владетели, но запазили племенните си обичаи, облекла и танци. Разбира се, в името на шоубизнеса традиционните африкански поклащания са разнообразени с акробатични маймунджилъци, цепене на кокосови орехи с глава и “гълтане” на огън.

Вярна на табиета си да не пропускам веселба, бодро се включих в негърските танци около огъня. В края на шоуто, изпълнителите грабнаха и понесоха на раменете си единствения негър в групата –  Джон Хегинс, водещ на предаване за пътешествия по нюйоркска телевизия. Когато обясняваше как племената са попаднали в тази част на света, принц Ранджит съзаклятнически му пусна сянка от усмивка – “Ти знаеш най-добре”.
 

Извън буферната зона на “Сасан-Гир” предприемчиви люде са нанизали доста четири- и петзвездни хотели, но неподправеният чар на резервата се усеща в “Лайън сафари кемп”.  Потомъкът на първия сикхски владетел, който носи неговото име,  е превърнал наследството си от няколко замъка в бутикови ексклузивни хотели и си ги управлява сам.

Но истинската тръпка на Ранджит Синх Пармар е най-близкият до природата проект – 12 изключително луксозни палатки, заобиколени от мангрови гори. От тях до резервата е едва няколко километра. Палатка може да звучи спартански, но когато е с елегантна веранда и климатик, плазмен телевизор и безжичен интернет, просторна баня с джакузи, усещането определено се променя.

Ресторантът пък е почти въздушна постройка под сенките на дърветата, където кухнята се дирижира от ливански готвач. Единствено басейн липсва, за да бъде разкошът пълен, но каквото и да е строителство в резервата е тотално забранено. Дори за синьокръвни особи с финансови възможности. Въпреки това „неудобство” желаещите да зърнат азиатски лъв на живо чакат на опашка, готови да платят по 150 долара за палатка на нощ. Струва си всеки цент!

През студения сезон – от октомври до март, най-ниските температури падат до 10 градуса, но пък през деня са около 25-30, въздухът е кристално чист, без мараня, и това е най-доброто време за правене на снимки и наблюдение на птици.

От април до юни жегата е неистова – 40 градуса, че и отгоре. Но ако не ви е страх, че ще получите слънчев удар, пак е подходящо за документиране на срещи с животните.  През дъждовния период от юни до септември резерватът е затворен за посетители. Как обаче лъвските семейства се насочват да минат за водопой точно по онази пътека, където ги чакат на пусия „навлеците с фотоапаратите”? И откъде знаят, че баш в този момент отиват нахранени за вода, а не да замезят набързо с някой турист?

“Кажете с ръка на сърцето, не го ли режисирате!”, попитах споменатия  неколкократно принц. “Лъвските семейства, т.нар. прайд, в Гир са точно 90. И всяко си има лични охранители, но не с огнестрелно оръжие, а с... пръчки. Това са местни хора, постигнали симбиоза с животните. Единственият белег на цивилизация по тях са радиостанциите, с които съобщават за местонахождението на лъвовете. Така че всяка среща със зъбатия вид е посвоему режисирана, но пък импровизациите с царя на животните могат за свършат твърде зле”, ми поясни Ранджит. До него кимаше шефът на резервата, който е доктор по генетика.


Книгата „Новите пътешествия на Маги, от Магелан” на издателство „Арос”, ще тръгне официално към читателите на 27 март от 19 часа в клуб „Библиотеката”.

 Още за Маги и книгата - ТУК

Маги, от Магелан с нова книга

Една от грандамите на светската журналистика и една от най-ярките дами, които познавам – Маги Гигова – издава нова книга! Засега видях само корицата на моята колега и приятелка – свежарска и готина като самата нея. И като знам колко ярко е перото й на пътеписец и колко храбро - сърцето й на щур пътешественик, отсега знам: тази премиера ще е вълшебна!

Посягате към книгата „Новите пътешествия на Маги, от Магелан”? Честито! Вие вече спечелихте! Взимате книга, а печелите незабравим воаяж из далечни страни и кътчета, за чието съществуване дори не сте подозирали.

Разходката с Магдалена Гигова засега е само на хартия, но апетитът идва с яденето. А „Новите пътешествия...” имат хрупкава коричка и ухаят на екзотични подправки. Авторката поднася  приключенията си заразително,  питателно и цветно, с любопитни факти на вкус и хумор колкото поеме. Как да устоиш?!

„Нужно е съвсем малко, за да почувстваме реалността, бавно и с любов да галим дремещия до нас домашен любимец, докато крачим, летим, яздим, плаваме с Маги в нейните пътешествия по стъпките на бай Ганьо във Виена, а после до Аруба и Момбаса, до Дамаск и Маракеш, Ла Валета и Гоа”, пише в предговора си към книгата издателката Светлана Тилкова-Алена и добавя: ”Фантазията ни засища своя глад за приключения. Превръщаме се в откриватели на хора и земи, които времето още не ни е отредило да познаем извън страниците на пътеписа.
 Приятно пътешестване и не съжалявайте, когато стигнете края, защото всеки край обещава продължение”, завършва Алена.

„Новите пътешествия на Маги от Магелан” на 424 страници с над 200 авторски снимки ще ви отведе при дивите племена в индийския щат Гуджарат и индианците ембера на езерото Гатун в  Панамския канал, от остров Бонеър в Карибско море до Молукските острови в морето Банда, ще скачате с масаите в кенийските резерват Цаво или ще яздите камила с берберите край Дуз.

Книгата „Новите пътешествия на Маги, от Магелан” на издателство „Арос”, ще тръгне официално към читателите на 27 март от 19 часа в клуб „Библиотеката”. И понеже времената на криза предполагат стимулиране на свободната инициатива и конкуренцията, първите 50 сдобили се с безценното томче ще получат подаръчен комплект от „Рефан” на стойност по-голяма от цената на книгата.

За първи път в историята на литературата при представянето ще бъде правен бодиарт върху... тялото на спонсора. Разбира се, не става дума за д-р Ангел Енчев, също допринесъл с щедростта си за излизането на пътеписите. Не че пластичният хирург има от какво да се срамува...

Художникът Иван Яхнаджиев ще рисува артистичен прочит на географски карти върху изваяните мускули на Мерлин Арнаудова – бизнесдама, но и световна рекордьорка на 100 метра за ветерани и шампионка по бодифитнес.

От „Огнена хризантема” обещават безопасно, но зрелищно светлинно шоу около пърформанса. А понеже, като светски репортер авторката е била на доста отегчителни събития, Маги Гигова обещава минимално количество речи и максимално много приятни разговори и забавления. Което не изключва изненадите.....