Дефицит на вниманието

Антъни Хопкинс е страдал от синдрома.Снимка: www.thefilmstage.com

Спокойно, това са проблемите на гениите!


Боряна АНТИМОВА

Ако не успявате да се съсредоточите, това може да се окаже не просто липса на концентрация, а сериозно психическо заболяване. Учените го наричат синдром на дефицита на вниманието. Започва от детството и се усложнява особено след 50-те, когато всички преживяват криза. Изведнъж на човек започва да му се струва, че е излишен и ненужен.

Дошло е ново поколение, то е много по-агресивно и измества 50-годишните. Мъжът ви се заплесва по много по-млада от вас жена и тя заема мястото ви в леглото му. Млад енергичен костюмар е влязъл под кожата на шефа ви и ви измества от позицията в работата… Примери много. Но не всяко подобно преживяване означава, че вече имате сериозен психичен проблем.

Някои се оказват достатъчно силни да се измъкнат от клопката, без да загубят себеуважението си. Но има и такива, които сериозно “зациклят”. Характерни особености на възрастните с това заболяване са проблемите в общуването – често е трудно да проследиш мисълта им.

Те са много импулсивни, постоянно прекъсват събеседника си, невнимателни са, не следят нишката на разговора и някои нюанси от него им убягват. Често са много разсеяни. Харчат, без да правят сметка за семейния бюджет, постоянно губят нещо и забравят за важни дати. Винаги закъсняват на срещи.

Мит е, че синдромът е само детска болест. Диагнозата се поставя обикновено в предучилищна или училищна възраст. При децата най-характерен симптом е хиперактивността. При 70% от хората обаче проблемът  се запазва през целия им живот. И понеже това е наследствено, най-често разбират, че имат синдром на дефицит на вниманието, когато поставят диагнозата на децата им.

Типично за възрастните с това заболяване е самолечението със стимулатори. Те интуитивно усещат, че нещо не им достига, и бързо развиват зависимост към всичко, което повишава мозъчната активност. Най-често се пристрастяват към кофеина и висококалоричната храна. Някои може да развият и наркотична зависимост.

Синдромът еднакво често се среща при двата пола. Но в живота 15 пъти по-често диагнозата се поставя на момчетата. Причината е, че хиперактивността и импулсивността се асоциират с мъжкото начало. Освен това, при жените симптомите са по-различни. Като момичета те са прекалено тихи, често ги смятат за срамежливи. Имат менструални нарушения и ярко изразен пременструален синдром.

Склонни са към така наречената придобита безпомощност. Във всички негативни ситуации те първо обвиняват себе си и смятат, че не могат да контролират живота си. Значително по-често от мъжете страдат от депресии и хронична тревожност.

Нещо успокоително: разсеяността е проблем на гениите и креативните личности! Те имат нескончаема енергия. Във всекидневните и скучни битови ситуации са най-често безполезни. Но когато са ангажирани с любимите си неща, развиват състоянието на хиперфокус. Те са напълно съсредоточени върху това, което правят, и могат с дни да работят плодотворно без прекъсване.

Притежават силно развито въображение, креативност,  нестандартни подходи при решаването на проблеми. Страстно са отдадени на важните за тях неща. Леонардо да Винчи е печално известен с неспособността си да доведе докрай проектите си. Постоянно имал проблеми с клиентите си и много искрено и страстно се укорявал. Но затова пък нещата, които все пак довършвал, са близки до съвършенството.

Как да помогнем на хората със синдром на дефицит на вниманието? Не е достатъчно да им предпишат медикаменти, стимулиращи вниманието и способността да се съсредоточават. Близките им трябва да създадат такава среда, в която те да контролират нежелателните прояви.

Хубаво е да си налагат някакъв твърд режим и в дома им да има повече часовници. А също и да контролират импулсивността си в по-умерени дози. Психотерапията ще им помогне да преодоляват по-леко трудностите в живота, да се научат да овладяват емоциите си и да променят поведението си.

Антъни Хопкинс: Винаги съм бил саможив

Актьорът, пресъздал един от най-смразяващите образи в киното – на Ханибал Лектър от “Мълчанието на агнетата”, като дете е страдал от синдрома на дефицит на вниманието. Бил е затворено и саможиво дете, израснало в студения и дъждовен Уелс. Меланхолията и болезненото самовглъбяване са били негов постоянен спътник. Страдал е и от дислексия (неспособност за четене и разбиране на прочетеното – бел.ред.)

“Бях отвлечен и много самотен. Седях в ъгъла на стаята и рисувах или свирех на пиано. Като единствено дете, родителите ми много се притесняваха за състоянието ми. Баща ми, пекар, твърдеше, че всички от рода му са били откачалки. Казваше, че ако поема бизнеса му, ще го разоря”, спомня си звездата.

Младият Антъни мечтаел да стане пианист, но баща му попарил щенията му, като казал, че няма талант за това. Обиден, бъдещият актьор отишъл в Християнската младежка асоциация. Там репетирали пиеса и Антъни помолил да му дадат някаква роля. Било по Великден и се превъплътил в Светия Дух.

“Изведнъж се почувствах някак много удобно на сцената. Помислих си, ето, с това мога да си изкарвам хляба”, спомня си Хопкинс. И той постъпва в Музикално-драматичния колеж на Кардиф.

Наскоро 74-годишният носител на “Оскар” сподели пред "Гардиън", че продължава да живее затворено. “Чувствам се отлично в собствената си компания. Гледам риалити формати в уютния си дом. Това е моята представа за добре прекарана вечер. Нямам много приятели и винаги съм бил саможив”, допълва Хопкинс.

 Публикувано във в. "Преса", 5 февруари 2012 г.