Тони Шалоп в ролята на неповторимия Ейдриън Монк. Сн: www.imagesexplore.info
|
Боряна АНТИМОВА
Нали си спомняте симпатичния детектив Ейдриън Монк от едноименния сериал? Гениален в работата си, но чудак в живота – след ръкуване чисти ръцете си с антисептични кърпички и се бои от места с много хора накуп, за да не пипне някоя болест.
Вероятно имате позната, която с усмивка заявява, че чистенето й е хоби. В чантата си носи винаги шишенце с медицински спирт, еднократни пластмасови прибори и латексови ръкавици. Тя с гордост се нарича чистофайница и смята това за свой плюс. В най-добрия случай отстрани това изглежда като смахнат навик, в най-лошия – като психично разстройство.
Има си и термин за такъв човек – чистохолик. И тъй като в повечето случаи това разстройство е компенсация на липси – емоционални и физически, се засилва особено във възрастта след 50 г., когато ни връхлита кризата. Изведнъж започваме да се чувстваме стари, ненужни и безполезни. Чрез чистенето и подреждането се опитваме да се наложим у дома или на работното място.
Това се случва най-често при жените, гледащи реклами на чудодейни почистващи средства, които всичко мият, лъскат и перат. И това – на фона на красиви домове, където всичко блести от чистота. И започва неравна битка с мръсотията…
Подреждането е и един от най-бързите начини да получим удовлетворение. Според анкета на тв канала “Discovery”, 64% от чистохолиците са удовлетворени от резултата, а 22% – и от самия процес на чистене. Това се предава по наследство. Ако майката през целия си живот се е разхождала с парцал в ръка, смятайки това за висше призвание на жената, дъщерята обикновено продължава “делото на живота й”.
Най-често причина за патологичното чистофайничество е микробофобията – страхът от микробите. Животът на такива хора напълно е подчинен на войната с бактериите, реални или измислени. Но заедно с болестотворните, се унищожават и полезните микроорганизми. Прекалената стерилност отслабва имунитета, защото той укрепва, когато тялото се справя с различни заболявания, причинени от микроорганизми. Освен това, миещите вещества причиняват сериозни алергии.
Психолозите причисляват микробофобията към неврозите, като реакция на психиката при травмиращо събитие. Най-често корените на неврозата са толкова дълбоки, че е нужен психотерапевт.
Зигмунд Фройд твърди, че патологичната чистоплътност е резултат от сексуална неудовлетвореност. Според съвременните психоаналитици обаче не винаги става въпрос за секс. Но при всички случаи това е повод да се замислим, че в живота ни не всичко е както трябва. Забивайки се в чистенето, всъщност се опитваме да решим вътрешните си и външни конфликти.
За някои патологичното чистофайничество е начин за утвърждаване. Ако живеете на принципа “Аз винаги съм прав”, най-лесният начин да наложите своето е чрез въвеждане на ред в дома или на работното място. Жаждата за власт ви подтиква да отсечете: “Диванът (бюрото) ще стои точно тук и никъде другаде!” и т.н.
На другия полюс са хората, на които просто им е трудно да хванат прахосмукачката. Възможно е това да е най-обикновен мързел. Някои философстват, че е невъзможно да се постигне идеален порядък. Но нежеланието да подредиш дома си може да е сигнал, че просто не го чувстваш като свой - нещо обичайно при живеещите под наем. Ако стаята на сина или дъщеря ви е бардак, това подсказва, че ги тегли да се отделят от вас.
При всички случаи пристъпите на неочакван мързел не са случайни. Ако оставяте в безпорядък определени зони в жилището или работата си, това също говори, че не приемате нещо в тях. Хаосът в работната зона означава, че се занимавате не с това, с което трябва. А безпорядъкът в спалнята сигнализира за проблеми в интимния живот.
И все пак, да си чистофайник е нещо хубаво. На всеки е приятно да живее в такъв дом. Освен това, може да има и невероятен психотерапевтичен ефект. Така може да започнем нов етап в живота си, като изметем всичко лошо и освободим място за доброто. То снема негативните емоции. Ядове в работата, скандал в автобуса – грабваме парцала и бързо забравяме за лошотиите.
Според фън шуй, добре почистеният и подреден дом привлича живителната енергия “ки” (“чи”). Освен това структурира мисленето. Премествайки мебелите, подреждаме и мислите си. По време на чистене може неочаквано да намерим решение на отдавна измъчващ ни проблем, да направим труден избор или просто да спрем да мислим за кратко, което разтоварва. Освен това, въвеждайки нов ред и чистота у дома, се усещаме, по-значими, господари сами на себе си.
“Не съм от тях”:
- преди да ползват банкомата, чистят клавишите със салфетка, напоена със спирт, или слагат латексови ръкавици;
- не носят дрехи от лен, памук и коприна само защото лесно се мачкат и така изглеждат немарливи;
- страхуват се да ходят на места, където се скупчват много хора, от страх да не се заразят от някоя болест – екзотична или обикновен грип;
- плодовете и зеленчуците първо търкат методично със сапун и сода, а после изплакват с преварена вода;
- колекционират всевъзможни почистващи средства;
- избягват да канят гости, заради купчините мръсни съдове и безпорядъка;
- даже едва забележимо петънце ги изкарва от равновесие за целия ден;
- в свободното си време не правят нищо друго, освен да чистят и подреждат;
- боят се от физически контакт с хора – ръкостискане, целувки;
- според тях сексът е антисанитарен начин за изразяване на чувствата;
- смятат, че е нечовешко да си немарлив.
Сн: www.connect.in.com |
Макар да не бърше и чисти по цял ден както екранната си героиня Бри, звездата от сериала “Отчаяни съпруги” Марша Крос споделя, че й е все по-трудно да балансира в живота си.
Актрисата, която през март ще навърши 50 г., признава, че не намира достатъчно време за 4-годишните си близначки Идън и Савана, и в същото време да се фокусира напълно върху работата си. Децата се родиха, след като Марша прибегна до ин витро на 45-годишна възраст.
Пред щатското списание Parent & Child magazine (за родители и деца – бел. ред.) актрисата сподели: ''Хората си мислят, че и в живота съм перфекционист като екранната ми героиня Бри, но всъщност е точно обратното. И аз като всяка майка непрекъснато се опитвам да разбера кое е най-доброто за децата ми и се ядосвам, когато не намеря точното решение''.
Номинираната за три награди ''Златен глобус'' актриса допълва, че след като дъщерите й тръгнат на детска градина, ще се чувства много по-спокойна.
Публикувано във в. "Преса", 19 февруари 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар