Стефан Вълдобрев: Сега повече приличам на себе си

Боряна АНТИМОВА


Стефан Вълдобрев е роден на 20 май 1970 г. в Стара Загора. През 1993 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев.

Изиграл е над 40 роли на сцените на Народния, “Българска Армия”, Младежкия, “Сатирата”,199 и Пловдив.

Написал е оригиналната музика за над 70 театрални постановки и 20 игрални и документални филма. 

Има издадени 9 албума с песни и много видеоклипове.

С групата "Обичайните заподозрени" (Иван Лечев, Стоян Янкулов, Веселин Веселинов-Еко и Мирослав Иванов) имат 4 национални турнета.

През 1999-а и 2000-та печели наградите за най-добър изпълнител и най-добър албум на телевизия “ММ”, а през 2007 г. е номиниран и за най-добър изпълнител на десетилетието.

След 2001 г. се отдава основно на киното и театъра. Играе във филмите “Изпепеляване” (“Златна роза” 2004 за главна мъжка роля), “Стъклената река”, “Миграцията на паламуда” (номинация на Българската Филмова Академия за най-добър игрален филм на 2012 г.), “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (в шортлистата на Американската Филмова Академия “Оскар” 2009 за най-добър чуждоезичен филм), “Подгряване на вчерашния обед”.

През 2000 г. получава "Златна роза" за филмов дебют за създаването на първия Български саундтрак към филма "Пансион за кучета". Участва в спектаклите на Галин Стоев “Малка пиеса за детска стая” (“ИКАР” 2008 и “АСКЕЕР” 2008 за драматургичен текст, “АСКЕЕР” 2008 за режисура), “Приятнострашно” (“ИКАР” 2010 за драматургичен текст и режисура и “АСКЕЕР” 2010 за най-добро представление и режисура) и  “Хората от Оз”, 2013.

През 2007  специализира филмова режисура във ФАМУ, Прага. През 2010 прави режисьорският си дебют с документалния филм “Манчестър Юнайтед от Свищов”, представен в над 25 държави и в официалната селекция на най-престижните световни кино фестивали (ИДФА Амстердам, ХотДоkс Торонто, Сараево, Пазарът в Кан).

Женен е за Яна, юрист по професия, има дъщеря Мария на 15 години.

-Стефане, наскоро се върнахте от морето, от снимките на филма “Потъването на Созопол”, разкажете за него.

-Филмът е направен по романа на Ина Вълчанова и смесва по един мистичен начин реалността, спомените и  виденията на  човек, озовал се в лабиринта на своята средна възраст, където е пълно със страхове, равносметки и провалени възможности  Темата е за краха на илюзиите, а съспенсът е ще бъде ли спасен главният герой и ще оцелее ли Созопол.

Режисьор е Костадин Бонев. През 2000 той беше човекът, които ми предложи първата по-значима роля в “Подгряване на вчерашният обед”, така че се чувствам професионално и емоционално обвързан с него. Той е спокоен и интелигентен режисьор и е удоволствие да се работи с него.

Харесва ми също, че има приемственост - почти целият актьорски състав от “Подгряването” участва и в този филм: Светлана Янчева, Деян Донков, Снежина Петрова, Биляна Казакова. Приятно е да се срещнем отново, но вече натрупали доста опит през изминалите години.  Има, разбира се, и нови лица, които са много интересни: Васил Гюров от група Ревю, Леонид Йовчев, Веселин Мезеклиев.

С Деян Донков в новия филм "Потъването на Созопол"

-Вие в каква роля сте и как се чувствате в нея?

-Играя психиатър и приятел на героя на Деян Донков, чувствам се мокър. Във филма се лее много вода и се пие много водка. По сценарий вали непрекъснато. Потоп. Всеки ден ни обливат с дъждовални машини. Сега е слънчево и е по-добре, но в началото на месеца със зимните температури, вятъра и бурното море беше доста екстремно. 

Изобщо, образът на водата ми е доста любим, преследва ме във всички филми, в които играя. Зададе ли се нов филм, знам, че задължително ще се мокря и ще се мръзне. През 2004-а - първата ми главна роля в “Изпепеляване” на Станимир Трифонов, цял месец на брега на Дунава, март, студено, героят ми е италианец, женен за българка, обвинен в шпионаж и пратен в Белене. Йосиф Сърчаджиев ми помага да избягам. Лежим цял ден с него в една водна яма и треперим.

Като отец Петър във филма "Стъклената река"

По-късно в “Стъклената река” - героинята на Наталия Дончева се подхлъзва и пада в дълбок и опасен вир, моят герой - отец Петър се хвърля да я спасява. Снимаме на фантастично красиво място - Крушунски водопади, проблемът е, че водата е от карстов извор в пещерите с постоянна температура 4 градуса. Осем часа газим и се гмуркаме в нея. Наскоро в “Миграцията на паламуда” - отново в реката и в морето, този път с Христо Мутафчиев...

С Христо Мутафчиев във филма "Миграцията на паламуда"

-Снимали сте се в над 10 филма, какво ново ви дава тази роля и участието в този филм?

-Всеки следващ филм дава възможност на актьора да опитва нови неща с лицето и тялото си, да дозира правилно емоциите си и да търси мярката във взаимоотношенията с камерата. Тя е много чувствителна и те улавя мигновено, ако не си истински.

Никога няма да забравя един снимачен ден в "Стъклената река", в който имах свободата да изпробвам поредица от варианти на важен драматичен епизод. Наслаждавах се на умението да натискам или отнемам емоционално във всеки следващ дубъл, да не забелязвам червената лампа, когато се каже “Начало”.

Като Енрико във филма "Изпепеляване" - "Златна роза" за главна мъжка роля, 2004 г.

Всеки актьор чака момента, в които ще се сближи достатъчно с камерата и вече няма да изпитва скованост или свян - като любовни взаимоотношения. За мен това се случи тогава, а в настоящия филм се опитвам да развивам това усещане.

Новото е и в персонажа - леко циничен и изнервен самотник, решен да спаси своя приятел, а по този начин и себе си. Нови са и емоциите с колегите, преживяванията, вечерите и разговорите след снимки.

-Къде снимате?

-Спим в едно чудно село - Варвара, едно от малкото останали неокепазени места по Черноморието, всяка вечер се събираме в центъра в кръчмата на Димо, сядаме около камината, забавляваме се.

Преди седмица имаше епизод с групата на Васо, "Ревю", след снимките продължихме да си свирим край огъня до 6 сутринта. Приказка. Имахме епизод как спасяваме човек в морето. Както сме на лодката, изведнъж покрай нас се появява стадо делфини - на няколко метра, много едри. Почват да обикалят, да скачат. Ние почнахме да се радваме и да крещим като деца.

С Иван Лечев на сцената

-Есенното море вдъхновява ли за писане, композиране?

-О, да. Често си взимах китарата и отивах на скалите. Небето беше сиво, морето много бурно и гледката беше фантастична. Но не само там. Преди време приятели ми подариха един режисьорски стол, от тези сгъваемите. Той ми стои постоянно в багажника. От година и нещо  любимото ми занимание е да тръгна нанякъде и като ми хареса някоя гледка, да спра, да извадя стола и китарата, да си свиря или просто да съзерцавам. 

Обикалям много - Централния Балкан, от север и от юг на Шипка, обожавам Черноморието през октомври - Крапец, Градина, дъбовите гори на Странджа, мириса на смола във Велинград, Юндола. Изумително. Природата ни е нечовешки красива, не е истина простo.

В планината

Лятото бях в Лещен, тръгнах на изток през Родопите - Сатовча, Доспат, Девин, Смолян. Имах някаква наркотична потребност да спирам на всеки завой, да запечатам ако мога тази красота. Спомних си наскоро началният епизод от филма “В навечерието”, където главният герой разказваше една притча как Бог раздал земя на всички народи, само за нашия не стигнало. Питали сме: "Ами за нас?" И Той отговорил: "А бе бях си запазил едно място за мен, ама хайде на вас ще го дам".

-Напоследък не се появявате често в медиите.

-Медийната реалност няма нищо общо с истинската реалност, където се случват смислените неща, където ври и кипи.

Играя в четири постановки при препълнени зали в "Театър 199", изкарвам всяка година филм като композитор, актьор или режисьор. 

Работя в съвместни проекти в Чехия, Норвегия, Словения, Хърватска.

Пътувам непрекъснато по кинофестивали, преди седмица се върнах от Полша, където бях член на журито на Варшавския Филм Фест.

Миналата година се събрахме с бандата и направихме 25 концерта за шест месеца - в зали, клубове или на открито. На някои от тях имаше по хиляда и двеста човека. 



Записахме  част от концертите и сега на 30 ноември в "София Лайф Клуб" ще направим промоция на нов албум, които  се казва “Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени: LIVE”. След това влизаме в записи за нов студиен албум.

Бандата "Обичайните заподозрени", от ляво на дясно: Иван Лечев, Стоян Янкулов - Стунджи, Стефан Вълдобрев, Мирослав Иванов и Веселин Веселинов - Еко

-В музиката животът ви сякаш се дели на два периода – през 90-те имахте повече публични изяви, а от 2000-та като че ли се затворихте вкъщи да композирате… 

-През 90-те се пренаситих от публичност. Някои изяви от тогава ми се струват излишни, лекомислени. Истината е, че публичността не ми липсва. Защото благодарение на интернет тя вече не е задължително условие за комуникация с публиката. 

Последното премиерно представление, в което играя, е продадено за месец напред, без за него да е излязла нито една рецензия в нито един вестник. Турнето ни миналата година с “Обичайните заподозрени”  беше пълно основно заради Фейсбук рекламата. Сега се чувствам по-комфортно, по-приличащ на себе си. Музиката, която пиша, изисква повече вглъбяване, вярно е.

С Рут Колева на сцената

-Каква музика пишете сега?

-От няколко години композирам предимно симфонична музика за филмите, върху които работя. Тогава човек се затваря в къщи, както казвате вие, влиза в тунела и губи всякаква представа за времето навън. Но усещането след това, когато се раздадат партитурите и оркестърът засвири, не може да се сравни с нищо.

Тъй като мащабите са огромни , а сроковете в киното твърде кратки, успях да събера страхотен екип от топ-професионалисти, с които в течение на времето постигнахме много добра стикованост и единомислие.

Най-често съм с моя колега и приятел Веско Караатанасов, които работи върху оркестрациите.

Наскоро приключихме едни много напрегнати записи със Загребската филхармония, дирижирана от маестро Алан Бйелински за филма “Съдилището” на Стефан Командарев и мисля, че постигнахме нещо хубаво.


-След най-популярния ви албум “О-о-бичам те, мила” не продължихте тази линия, защо?

-“О-о-бичам те, мила” беше една музикална шега, направена от трима приятели от ВИТИЗ – Мая Бежанска, Камен Донев и аз. Имам само хубави спомени от това време, но никога не съм си представял, че тази линия трябва да бъде продължена.

Сега, когато вече на хоризонта са подредени “Рай”, “Към”, “Едно”, “Аз ли съм, или не съм”, “Вълк”, “Фойерверк”, “Бряг с цвят най-зелен”, “Хромозоми”, “Пропаганда”, “Силикон”, “Тя”, “Да”, “Хеликоптер”… и предстоящата да излезе “Сняг над Сахара”, смятам че съм бил прав.

С Атанас Атанасов в постановката "Хората от Оз", "Театър 199"

-Над 40 театрални роли, и всичките – много оригинални, нестандартни… Вие ли си ги избирате такива, или те “ви избират”?

-Права сте - от 2006 съм актьор на свободна практика и имам възможността внимателно да подбирам ролите си. Играя в постановките на "Театър 199" - “Малка пиеса за детска стая”, “Приятнострашно”, “Хората от ОЗ” и “Син портокал”. Първите три са текстове на Яна Борисова, поставени от Галин Стоев.

Считам срещата си с Яна и Галин за едно от наи-важните събития в моя театрален път до тук. Стилът на писане, боравенето с думите, въздействието им, подходът в режисурата, класата на героите, интелигентният хумор - това са все неща, в които се чувствам в свои води и ме провокират да вадя най-доброто от себе си.

-Ученик сте на незабравимите Тодор Колев и Крикор Азарян. Какво оставиха двамата във вас, в професионален и личен план?

-Всичко, което умея в актьорската професия, е оформено от тях и дължа на тях. Всичко!

-Специализирал сте кинорежисура в Чехия, режисирал сте и един документален и два късометражни филма, имате ли желание да продължите в тази посока?

-Имам желание, естествено. Обмислям идеи, проекти, намерения. Не бързам. Приоритет са ролите и събирането с бандата за нов албум. Често се шегувам, че Клинт Ийстууд е почнал да режисира сериозно на 60-годишна възраст - значи имам още доста време.

Стефан Вълдобрев (с каскета) на снимачната площадка на режисьорския си дебют - документалния филм "Манчестър Юнайтед от Свищов", за който получава много награди на престижни фестивали

-Казвате: “Влязох във ВИТИЗ заради киното, филмите ме връщат към детството и още ги зяпам с диво любопитство”. Като дете мечтаехте ли за друго, освен за кино?

-Мечтаех да пиша музика и да бъда актьор и съм благодарен, че това ми се случва. Наистина като малък гледах много филми по много пъти, после ги разигравахме с приятелите в квартала. Детството ми мина около стадиона, цирка и киното.

Кадри от представянето на филма "Манчестър Юнайтед от Свищов"

-Първата ви записана песен е при участието ви в “Ку-ку”. Какво си спомняте от този период в живота ви?

-Спомням си еуфорията, вдъхновението, чувството за свобода, лекомислието, оптимизма, усещането, че си център на света и той се върти около тебе – неща, присъщи на всеки млад човек.

А иначе за самата песен – да, това беше първият ми професионален запис в студиото на БНТ. Тя се казваше “Кино”, беше някаква жанрова смес между електро-пънк, ню уейв и джаз и, честно казано, стоеше някяк странно на фона на останалите парчета в албума “Ръгай чушки в боба”, повечето от които бяха кавъри или пародии.

Дълго време "Ку-ку" беше истински оригинално, артистично, свежо, наивно, пълно  с въображение. Беше сила. После отнякъде се появиха някакви хора с ресторантски хумор, които решиха да използват предаването за налагане на чалгата като официалната музика и начин на живот в България. И романтичният период свърши, започна политиката.

-Днес студентите окупират университети, участват в протестите… Какво мислите за случващото се в страната?

-Когато си на 20, си длъжен да крещиш, да стачкуваш, ако трябва и да окупираш, щом си възмутен от някаква несправедливост и виждаш, че светът, в които ти предстои да живееш, не отива на добре. Това е най-естественото нещо.

Участвал съм в две окупационни стачки – с едната свалихме президент, с другата – министър-председател. Усещането, че това се е случило заради твоите усилия и енергия е велико, независимо дали е илюзия или не. Разликата е, че тогава се знаеше кого искаме да сменим, но и кой да дойде след това, докато сегашните студенти не искат никого.

Искат прости, базисни неща като морал, ценности, чиста игра, ясни взаимоотношения. И то ги искат от политическата класа като цяло. Ако някой си мисли, че е непорочен и има право да приватизира протеста им, ще стане за смях.

На снимките на клипа "Хеликоптер" с Ирмена Чичикова и Крум Родригес

-Как виждате отстрани това ново поколение?

-То е изключително зряло и не може лесно да бъде манипулирано. Те мислят с главите си, а не с телевизорите, просто защото нямат телевизори. И не е тяхна работа да правят партия, за да постигнат исканията си, както чух да ги приканват. Те са наясно, че продуцирането на нова партия през четири години е шизофренно начинание и е прийом за замазване на проблемите. Тяхната работа е да са съвест и коректив.

През последното десетилетие гражданското общество беше будалкано с молове, кредити, айфони, коли на лизинг, ол-инклузив и всякакъв род приспивателни. Тези номера вече не минават по целия свят. Гражданите изтрезняха и се връщат към естественото си състояние на духовни същества.

Политическата класа трябва завинаги да се съобразява с добродетели, които аз наричам трите С - Съчувствие, Състрадание, Съпричастност. Иначе ще бъдат пометени. 

Струва ми се, че ако някой държавник се престраши и прояви тези най-нормални човешки качества, покаже честно, че му пука за наистина унизителното положение на мнозинството българи, той ще спечели сърцата им, независимо от коя партия е.

През февруари започнаха процеси, които продължават и до днес, и които спокойно могат да се нарекат възраждане на гражданското общество. Мисля, че това са хора, които не биха търпяли никога повече самодостатъчни екземпляри да си играят с доверието им. Времето на празното говорене свърши. Хората имат нужда някои мълчаливо да работи, тревожейки се за тях и изкарвайки почтено заплатата си, която те му дават чрез своите данъци.

Сн. sofialife.bg

-Съпругата ви Яна е юрист, как й понася вашата ангажираност с много различни проекти?

-Бях обсебен от музиката и актьорството още от ученическите си години, а с Яна се познаваме от тогава. Тя е наясно с това. 

-Как един толкова артистичен мъж се влюби в момиче, избрало правото, не сте ли прекалено различни?

-Когато се влюбих в нея, тя беше звездата в един самодеен театрален състав, който посещавахме заедно. Беше далеч по-артистична от мен. Тогава аз бях един интровертен и доста къдрав темерут, който се разхождаше с китара по коридорите на училището. И до ден днешен, когато се съберем с приятели или вечеряме вкъщи с дъщеря ни, тя е много повече душата на компанията и разсмива всички с майтапи.

Публикувано във в. "Преса", 10 ноември 2013 г.

“Възторг и крах на любовта" – едно фотографско пътешествие

Едно фотографско пътешествие-изследване, някъде на границата между танца на балет “Арабеск” и емигрантския вопъл на улицата

Текст и снимки: Стефан Галибов, Зафер Галибов

На 13 ноември във фоайето на Дома на киното от 18 ч. ще бъде открита изложбата “Възторг и крах на любовта – едно фотографско пътешествие”. Фотосите са заснети от художника-фотограф Зафер Галибов по време на танцовия спектакъл на Мила Искренова и балет “Арабеск” - “Възторг и крах на любовта”.

„Когато слушам музика, аз моделирам образи” – споделя хореографът Мила Искренова. Подобен семантичен подход, но обърнат наобратно, е способен да превърне образите в музикални емоции; да разтвори и изпълни с живот наново инстантния чай, съхранил мириса и вкуса на персонажите на Мила Искренова.

Така фотографията, уловила музиката и движението в залата, е запечатала своето културологично ДНК в двуизмерни изображения, които връщат представата за наново и наново преживяван танцов спектакъл.

Фотографията обаче добавя още един прочит на събраната емоция, тя е неин синтезиран и много бърз медиатор, като препраща към улицата и ежедневието, към заобикалящата ни действителност.

Фотографията обръща представите на съпреживяващия образността и го кара да търси, изследва и създава нови паралели и вселени между тук и там, между някога и сега, между ирреалното сърце на танца и музиката, на изкуството и кованите тежки окови на битието и реалността.

”Има знаков паралел между събитията на улицата и тези вътре в театъра, където същите изстрадали герои откриват своите истини и са готови да ги отстояват. Миграции, емиграции, изселвания, прогонвания и бягства, всякакви премествания на човек в пространството. Емигранти, отчаяни мореплаватели, търсачи на непредвидени приключения. Пътешествие на човешкия дух в търсене на щастието и любовта. Какво свързва всичките тези хора? Свързва ги движението. Човек не може да обича, когато не е свободен”, казва за спектакъла си хореографът Мила Искренова.

"Не, това не беше ураган, който помита всичко от сцената, а просто... танцуващи хора, които се движеха различно от очакването и които ме развълнуваха така, както не съм се вълнувал преди. Няколко мига по-късно усетих бучка в гърлото си и след минути на невярващо изумление дадох воля на чувствата си - разплаках се неудържимо", разказва Вендерс, изправен пред великия гений на Пина Бауш.

"Самото движение не ме е трогвало досега. Винаги съм го смятал за даденост. Някой се движи. Всичко се движи. Чрез танцовия театър на Пина се научих да ценя жестове, поза, поведение, езика на тялото – и чрез нейната работа се научих да ги уважавам. Преоткривам ги всеки път, когато видя творба на Пина.

Често като ударен от гръм научавам отново и отново, че най-простото и най-очевидното е най-трогателно – какво съкровище е скътано в нашите тела, да имаш способността да изразиш себе си без думи! Колко много истории могат да бъдат разказани без помощта дори на едно изречение...", признава Вендерс.

Същото безсловесно взривяване на сетивата и мисълта предизвиква и поредният спектакъл на балет „Арабеск” по хореография на Мила Искренова и с музиката на режисьора Бойко Богданов.

Заглавието е „Възторг и крах на любовта”, но всъщност любовта е само един от няколкото плана в пиесата. Това е епична творба, в която музиката носи патоса и обобщението на социално-историческия план на 20 век. Тя звучи доста революционно, мащабно, като колаж от отгласи от социални сътресения, които в миналото са били причина за огромни размествания.

Пиесата е много дълбока и сериозна, защото се отнася до нашата раздяла с миналото и стремежа ни към хармония и красота, получава се дълбок екзистенциален и метафизичен портрет на преживелите революциите и социалните сътресения на 20 век хора - на поколенията, преживели комунизма, фашизма и изобщо ужаса на тоталитарните системи...

Балет "Арабеск" закри "Софийски музикални седмици"

На 27 юни на сцената на Народния театър с премиерния спектакъл "Възторг и крах на любовта" беше закрито 44-то издание на Международния музикален фестивал "Софийски музикални седмици".

Либретото, постановката и оригиналната музика са на режисьора Бойко Богданов, хореографията – на Мила Искренова, а изпълнението - на безспорния фаворит в модерното танцово изкуство у нас балет "Арабеск". Сценографията и мултимедията са на Цвета Богданова, теноровата партия се изпълни от Бойко Цветанов, а сопрановата – от Цветелина Малджанска.

Записът на симфоничната партитура е реализиран в студио 1 на БНР под диригентската палка на маестро Георги Димитров от "София филм оркестър" с преобладаващо участие на музикантите от симфоничния оркестър на БНР. Музикалният език на творбата е в традицията на късния пост-романтизъм.

 "Възторг и крах на любовта" е ново българско музикално-сцениично произведение в жанра на модерния балет и танцов театър. С активната роля на мултимедията, това е една поетична приказка за срещата, извисяването, духовното ликуване, нирваната на блаженството, а после - катастрофата, краха и непостижимата Тишина на Вечността след края на любовното тържество.

В спектакъла освен завладяващата красота и хармония на жеста и танца, с една атрактивна кинематографична визия на сценографията и мултимедията, са включени и текстове от класически шедьоври на световната любовна лирика.

Възходът на спектакъла изгоря в смисъла на неговото заглавие и своето единствено представяне пред публика. Възторг и символ на любовта.

ИНТЕРВЮ С МИЛА ИСКРЕНОВА

ФБ етюди: Мила Искренова: По Коледа съм като дете, излъгано от перверзни негодници

* * *

Трябва да минеш през много "примери", за да откриеш себе си.... Трябва да се откажеш от много "идоли", за да се харесаш.... Трябва да разбереш, че нищо "не трябва", за да бъдеш най-добрият си вариант...

* * *

"....Защото българските граждани не искат протестите да доведат до смяна на мнозинството и ново сговаряне, ново мнозинство, правителство и … същото управление. А в евентуално договаряне между ГЕРБ и РБ виждат тъкмо този риск....."
Радан Кънев

- Ок, много хубаво, даже прекрасно, НО е интересно да бъдат запитани "българските граждани" какво , или по-точно КОГО си представят да ги управлява, без да навлизат в сферата на фантастиката. Това ми прилича на желанието на бивша проститутка да зачене "непорочно"..:)) Освен това, мисля че има поне 3 вида "български граждани" : едни, които недоволстват пиейки ракия пред телевизорите си, втори, които пият ракия недоволствайки в кръчмите, трети - които не пият ракия, а уиски и недоволстват от народа ; четвърти, които пият лекарства и недоволстват от целия свят.....и т.н. Ако в даден момент "българските граждани" осъзнаят, че всъщност недоволстват от "себе си" има шанс нещо да се промени...До тогава "непорочното зачатие" ще изчака.

* * *

Когато подбирах материалите за Гестус, 2013 имах един основен критерий - те да говорят, анализират, наблюдават , отразяват и проникват в спектаклите, личностите и проблемите по "хуманен" начин..., което означава не само с интелектуално разбиране, а с чувствителна емпатия и етично проникновение. Мисля, че това е верният начин да се пише за изкуство, тъй като изкуството е изключително и само човешка дейност, тъй като тази именно дейност поради човешкото въображение ни отличава от животното... Затова изкуството може да се тълкува само по съответен - "човешки" начин, иначе анализът му се превръща в самозадоволяване на лични и личностни комплекси , в повечето случаи със силно "отмъстителен" характер...

* * *

Във "Вкусът на Твоето тяло", която ще излезе скоро, публикувам два мои дневника : 1984-89, България и 1996 -2000 , Италия- България - Испания..... Нищо не съм съкращавала или редактирала, освен граматически.....Подозирам, че това ще ме направи силно уязвима за всякакви нападки и "доброжелателни" коментари, но това изобщо не ме интересува, защото това е гарнитурата към съществените неща.... В тези два дневника аз съм главният герой, герой от друг свят и друг живот, на когото гледам с нежност, разбиране, съчувствие и възхищение... Радвам се, че съм записала тези "тайни" неща, за да мога след време да контактувам със себе си "лице в лице”...

* * *

Оставено само на себе си, злото се самоунищожава.

* * *

Най-доброто противодействие на Злото не е да се бориш с него - колкото повече внимание му се обръща толкова повече то се уголемява. Най-добрият начин да се противостои на Злото е да се твори: СМИСЪЛ И КРАСОТА.

* * *

Скоро ще излезе втората ми книга. Тя се нарича ' Вкусът на твоето тяло" ...? Спокойно, беше ми предречено, че ще имам две книги - те са вече две...?
Втората е много по "лична", макар че какво значи "лична" в този взаимно свързан свят ??!... В нея освен хвърчащи мисли от тетрадки и бележници има и два дневника от различни периоди и места... Драматично беше да ги подреждам, защото съдържанието им е силно саморазкриващо ме, но най-вече защото ме върнаха към визиите ми за родината... Боже, колко съм вярвала, че тук ще се случат прекрасни неща... И те може би наистина се случват, но никога не съм допускала, че цената ще бъде толкова висока и изпитанието - толкова сложно и мъчително...
Тази книга е хроника на моите надежди, мечти и вяра, които все още ме вълнуват, което значи, че съм жива... надявам се.

Сн. Мина Анхела Игнатова

* * *

Супер ! Фейсбук е резюмирал "моята" 2013 по особено умен и духовит начин - бих искала да запазя това резюме ..:)
"....Написах си списък с желания и още един, по-кратък:) - със задачи за 2013.
Пожелах си да продължа да вярвам в приятелството и любовта, колкото и абсурдно да изглежда това, на фона на реалността. Пожелавам същото на всички заинтересувани.


* * *

Живея в държава, в която държанки и метреси на новобогаташи се наричат "интелектуалки" и дори " феминистки"... Това е малка част от общата психопатична картина, в която сивото е преобладаващият цвят.

* * *

Липсата на въображение превръща шегата в обида, откровението в глупост , благородството в идиотизъм, смелостта в лудост.... Общувайки с нея, разбираш, че земята е пръст, а човекът тор. Нищо не може да ме отблъсне така, както тази фатална липса.

* * *

Женската злоба, злобата на жена, изпълнена с ревност и завист, може с един поглед да отрови кит, да убие слон и да взриви Сикстинската капела и Хеопсовата пирамида... Ужас, безумие и пълен потрес е завистливата и комплексирана жена. Дори когато е любезна, от устните й тече отрова и злъч, които никакъв филтър на лицемерието не може да пречисти... Тя е Божие наказание - за всички около нея и за самата себе си. А ако е и интелигентна - целият свят се намира в опасност… :))

* * *

Днес се замислих защо съм сложила на фб профила си детската си снимка… Ами: 1. Защото наближава Коледа и в тези периоди, преди Коледа и Великден, съзнанието ми се настройва неволно на "детски" честоти" - това е доста болезнено състояние, защото поносимостта ми към лицемерието и покварата се свежда до минимум, както и 2 - способността ми да ги приемам с обичайното безразличие; 3 - тогава започвам да говоря точно това, което мисля, с цената на разриви и раздели... защото така се чувствам - като едно излъгано от перверзни негодници дете.

* * *

Чета някакви астрологични прогнози за следващата 2014 година, в която Плутон щял да ни доведе до най-дълбокото изчистване, до самата истина... Във връзка с това искам да замина някъде много надалече, там, където пищящите откровения няма да ме достигат - нямам нужда да научавам повече нищо за никого, даже искам да забравя това, което знам…

* * *

Вчера, в една от паузите на репетицията, докато пушех навън под далечните звуци на протеста, осъзнах с кристална яснота, че винаги и навсякъде съм се чувствала по този начин: извън, отвъд и въпреки реалността - някои наричат това лудост, за мене то е СПАСЕНИЕ.

* * *

Непрекъснато се опитват да ме вкарат в интриги и "политически начин на мислене" , което за мене значи: ДВУЛИЧИЕ, ДЕМАГОГИЯ, МЕРКАНТИЛНОСТ, ЛИЦЕМЕРИЕ И БРУТАЛНО ИЗКРИВЯВАНЕ НА ФАКТИТЕ И РЕАЛНОСТТА.....
Е, НЯМА ДА СТАНЕ.
Основното ми "артистично качество" е, да виждам реалността такава, каквато е, а не такава, каквато на някого му се иска да ми я представи.
ПРЕЗИРАМ "ПОЛИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ".

* * *

Никога не се опитвай да изследваш " скритите качества" на някой идиот - за да е идиот, причината са именно "скритите му качества".

* * *

Тези дни попаднах на две книжки на Маргьорит Дюрас : " Това е всичко" и " Да пишеш"... Чета по 1-2 страници на вечер... Действат ми като притчи, върху които не се разсъждава, защото влизат в съзнанието директно като куршум в сърцето... Разплакващи са и са осезателни... Връщат ми удоволствието... Защото... от много, много дълго време чета само неща, които са ми пряко необходими за някакъв проект, работа, задача, проблем и прочие... Изключително рядко ми се случва да чета нещо само за "удоволствие"... Удоволствие от четенето...

* * *

България няма да се "оправи" единствено поради липса на въображение. 

Не можеш да "създадеш" нещо, което не си представяш. Не можеш да изградиш нещо, което не е конструирано в съзнанието ти. Не можеш да промениш нещо, ако тази промяна не ти е жизнено необходима и без нея не можеш да дишаш...

Липсата на въображение е част от липсата на вяра и пиетет към каквото и да било. В България управляват парите във вид на алчност, а властта е израз на продажност. Без достойнство и въображение щастието е невъзможно, дори да е облечено в милиарди спечелени без труд еврА.

* * *

Намирам се в един тотален Бигбрадър, наблюдаван осторожно от няколко "Големи братя”, но не Карамазови и може би от три сестри, но не чехови, а балкански... Иска ми се да ми е смешно, но ми е все по-тъпо. Чувствам се отегчена.

* * *

След месец ще е готова и втората ми книга....

Никога не съм мислела, че нещата, които пиша, ще видят "бял свят' - те нямат това самочувствие. Те нямат и такъв адрес. Те са писани като една безкрайна молитва, отправена към Бога или към мене самата, като изповед, в която разговарям със себе си, порицавам се или се поощрявам, но винаги с искреността на монах, ... който е слушан внимателно.

* * *

Да "държиш" на един човек, не означава да му правиш комплименти, да му сваляш звездите от небето и да го ласкаеш.... Да държиш на един човек означава да си насочил активно енергията си в канала на неговото щастие - тогава винаги знаеш какво трябва да правиш за него.

* * *

Партийният секретар е най-малкият проблем - проблемът е във вродения бандитизъм на генетично прецакания балканец - с това и Буда не може да се справи.

* * *

... истината не пада от небето - тя се постига чрез изстрадване, борба, късане на нерви, ризи, коси и възгледи... Не мисля, че следващото поколение може да я получи, още повече, че то не я и търси... Няколкото лястовици не правят пролетта, нито в София, нито "до края на света"...

* * *

Колко беше прав режисьорът Иван Станев, казвайки в едно интервю, че "Живковският манталитет" се възпроизвежда подобно на опашката на гущера - отрежеш ли я, пораства отново, а може и да се размножи...

* * *

От качествените неща - вино, изкуство, отношения, хора и пр., никога не боли глава.
Не боли глава и от качествен изстрел.

* * *

Всъщност цялото това малоумно пъчене, репчене, самоизтъкване, самопоказване, саморазмазване и саморазобличаване е едно голямо самонаказване, и е една голяаааама скука по Богомил Райнов при това...

* * *

Властва една всеобща омерзителна атмосфера над разума и съзнанието - приятелите ми, които уважавам, защото са интелигентни и честни хора, са настръхнали като таралежи, включени в ел. мрежа - скарани, разединени, мнителни и свръхчувствителни... А точно сега, точно тези хора, мислещите, трябва да са заедно, за да дадат отпор на агресията и насилието.

* * *

Извършва се поредната грандиозна манипулация с простодушния български народ. След като комунистите му промиха мозъка за няколко десетилетия напред, сега техните клонинги, облечени в различни цветове, го разделят на "партии", "фракции", "движения" и още не зная какви точно измишльотини, които нямат нищо общо с демокрацията и нейните принципи, а целят или преразпределяне на пари, или всяване на страх и омраза. Някакви същества, излезли от пъкъла, искат да свлекат там цялата страна чрез тотално обезумяване и озлобяване. А хората са бедни, нещастни и обезверени и се поддават с готовност на всякакви манипулации. Отвратително е.

* * *

За да обичаш ЕДНА ЖЕНА, трябва да имаш въображението да я изпълниш с присъствието на всички останали... Който има това въображение, може да обича ЕДНА ЖЕНА.
За да обичаш ЕДИН МЪЖ, е нужно единствено да приемеш, че те всичките са ЕДИН.

* * *

Какво означава „обичайте“?
Първо, разбери, че с израза „обичайте“ Исус не е имал предвид привързаността, която може да съществува между близки приятели. Гръцката дума за любов, използвана в Матей 5:44, произлиза от думата ага̀пе. Тази дума има значението на любов, която се ръководи от принципи, или е основана на принципи. Тя не включва непременно сърдечни чувства. Тъй като се ръководи от праведни принципи, тази любов подбужда един човек да търси най-доброто за другите, независимо от тяхното поведение. Следователно любовта ага̀пе може да превъзмогне личните вражди. Самият Исус проявил такава любов, когато вместо да прокълне римските войници, които го повесили на стълба, той се молил за тях: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ - Лука 23:34.

* * *

Присъстваме на промяна на парадигмата на света.
Битката, която се води в моментаq не е политическа, тя дори не е в името на морала или някакви принципи...
Тази битка е в защита на живота и неговия смисъл, в защита на бъдещето, което вече е узряло да бъде различно... или да не бъде въобще, оставайки минало.

* * *

Щастлива съм, че професията ми ме среща не само с талантливите, чувствителни и очарователни хора, артисти, с вече утвърдени имена, но и с най-"прогресивно" мислещите млади таланти и изобщо млади хора, които са пълни с идеи, които живеят ментално и манталитетно в Европа и нямат друг комплекс по този повод, освен начина, по който ги управляват. Ще бъда с тези хора, докато имат нужда от мен, ще им дам всичко, от което имат нужда, цялото си европейско образование и целия си опит, а после ще отида да пиша еротични комедии на някой самотен остров под Тропика на Рака...

* * *

Това лято разбрах, че съм изплакала сълзите си, изнадеждила съм надеждите си и съм изстрахувала страховете си..... Българската реалност ме превърна в "стълб от сол", в "хладна пепел", в "пепел от рози".... В душата ми е тихо като в будистки храм на тибетско плато....Само вятърът на промените свисти през нея.

* * *

Имало криза на идеологиите - ето до какво доведоха бързата храна и свободният секс, както и четенето на списания вместо на Ницше, Чехов и Камю.

* * *

Грозотата е психическо състояние, което се възпроизвежда в материя.....и обратно.

* * *

От всичко, което се случва в иначе прекрасната ни страна, заключавам, че глупостта, неверието, простотията, безпаметността, алчността и егоизмът са наказание сами по себе си и сами за себе си...

* * *

Един добър приятел днес ми каза: Как е възможно да си толкова дива?!!..." На фона на извънмерната интелигентност, възпитание и финес, с които сме заобиколени , приех откровението му като екзотичен комплимент.

* * *

Не - бъдещето не принадлежи на "умните, красивите и интелигентните", нито на "тъпите, грозните и простите" - Бъдещето ВИНАГИ е принадлежало на АДАПТИВНИТЕ.

* * *

Истината е солена на вкус - като кръвта, сълзата, любовта и свободата.

* * *

Да си "интелектуалец" означава да си: сериозен, дори мрачен, с умерено до неразпознаваевмост чувство за хумор, да съсичаш в зародиш всеки опит за радост от живота и да презираш оптимизма и доброто настроение като проява на лош вкус... Ergo: няма шанс да съм интелектуалка, още повече, че животът все още ми е безкрайно интересен... а и повечето "интелектуалки" ми приличат на стенобойни машини, покрити с плюшено перде...

* * *

Един детски спомен нахлу: Майка ми ме е завела в Операта на репетиция на " Каменното цвете" и ме вкара по мое желание в гримьорната на балерините. За пръв път видях балерина отблизо - изхвръкнали ключици, изпъкнали колене, трико, разкъсани палци... Мирис на талк и пудра, изкуствени мигли, корсале... Една изтънчена, измъчена кукла… Любов изпитах тогава и това ми реши живота.

Тази великолепна снимка е дело на един истински художник пред обектива, когото аз обожавам - ЗАФЕР ГАЛИБОВ и е запечатала миг от последния спектакъл на Мила - "Възторг и крах на любовта". На 13 ноември в Дома на киното ще бъде открита изложба с тези изключителни снимки

* * *

Точно преди 20 години бях на специализация в Лондон. Бях в пореден културен шок - по това време, 93-94-та в България беше "глад и мизерия"... Ходех на лекции и на спектакли и всеки ден плачех поне по веднъж... за страната, която отвън се вижда толкова ясно, както и всичко, случващо се с нея...
Един ден бях в катедралата st.Paul и се молих на колене... Много дълго се молих за това, което сега се случва... Щастлива съм, че го доживях…

* * *

Ако някой има желание да повдигне "националното ми самочувствие", не е нужно да ме връща непрекъснато 1400 години назад и да ми показва фотоси с развети знамена на "вехти войводи", или да ме пренася в космоса с "мистериозните" български народни песни... Не, не, много по-просто е: Просто трябва да вдигне дохода ми десеторно, да вкара престъпниците в затвора и да почисти улиците, по които ходя. И най-важното: в ефир да се показват само хора, които знаят повече от 100 български думи...

* * *

Зная, че много хора възприемат присъствието ми във фб като есхибиционизъм, и са напълно прави, защото бидейки артист, това е моя задължителна характеристика... Освен това, бидейки артист, споделям предимно себе си и отговорността ми към това действие се изразява в това да поддържам "себе си" в чисто състояние, което да резонира и отразява света без замърсявания от комплексиран и компенсаторен характер, макар че и комплексите са част от колорита на артиста, понякога най-съществената... Точно по тази причина се пазя от злонамереност, която може да замърси полето на мислите и чувствата ми, зная, че това е невъзможно и често се лъжа, но това пък са провокациите от страна на НЕиделния свят, в който живеем :)

* * *

Днес се моля за това: да се науча да прощавам.
Да прощавам, когато ме лъжат лицемерно, гледайки ме в очите; когато ме убеждават в нещо, в което сами не вярват; когато изискват от мене това, което не са способни да дадат дори на себе си; когато ме залъгват с прости номера и ме провокират с бездарни постановки, за да манипулират симпатиите ми и да контролират чувствата ми; когато бъркат в душата ми с пръсти на опитни хирурзи, с желанието да я осакатят в собствена изгода...
Моля се да остана недокосната, незасегната, необезпокоена и да могат тези, на които съм простила, да се харесат малко повече и да си простят…

* * *

Винаги, когато започвам нова постановка с танцьорите, се чувствам като на изпит - дали ще им е интересно, дали ще харесат идеите ми... Толкова много им дължа - те не подозират, че са ми дали изключителната възможност да се възпроизвеждам в безброй образи, състояния и измерения, които далеч надхвърлят лимитите ми - страхотно е, безкрайно съм им благодарна завинаги…

* * *

Не зная как ще прозвучи, но това, което става в момента, изобщо не ме учудва. Прочетох статусите си от последните месеци - толкова са тревожни и изпълнени с предчувствие за катастрофа, че не е за вярване... Надявах се, че са плод на лични страхове и настроения, но явно не са. Не става въпрос само за политика. Всички сме част от цялото, то се проектира в нас и когато това цяло, този организъм няма гръбнак, когато главата му е пълна с бръмбари, а наместо сърце носи тухла, резултатът не може да е друг освен тотален разпад и разложение на всички останали органи, от очите, които ослепяват, до ноктите на краката и косите, които опадват. И ето че зомбито е налице с цялото си безличие.

Мила Искренова

ИНТЕРВЮ С МИЛА ИСКРЕНОВА
"ВЪЗТОРГ И КРАХ НА ЛЮБОВТА" ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ЗАФЕР ГАЛИБОВ

Мария Игнатова: Моят Х фактор е отношението към работата

Боряна АНТИМОВА

Мария Игнатова е родена на 26 септември в София, в семейство на химичен и машинен инженер. Завършва средно училище в САЩ, след което се връща в България. 

Учи в Холандия моден мениджмънт и радио и телевизия и работи като модел за холандска модна агенция.

Завръща се в България и започва работа в БНТ като водеща на предаването „Втори тотошанс".

Има три записани песни -"Не ме търси", "Искаш" и "Невъзможно".

Като актриса участва във филмите "Риба чук", "Икона" и още в няколко с епизодична роля.

В последните години е сред любимите тв водещи в “Господари на ефира”, “България търси талант” и “Х фактор”. Участва като актриса и в предаванията “Пълна лудница”, “Като две капки вода” и “Ол инклузив”.

Има син Виктор на 7 години от брака си с бизнесмена Петко Димитров. От 2009 г. е обвързана и живее с екранния си партньор Димитър Рачков.


-Мария, заварваме те в най-усиления сезон на “Х фактор”...

-При нас сезонът е винаги усилен. Моят сезон започна още през февруари с предаването “Като две капки вода”, продължи с “Господари на ефира”, “Х фактор” и сега участвам и в “Ол ИНклузив”.

-В “Х фактор” за втори път си партнираш с Александра Раева, след “България търси талант”. Очертавате се като силен тандем в забавните предавания.

-Добре ми е да работя с партньори. Някои предпочитат да са сами, при мен не е така. Още от самото начало, от “Господарите…” съм с Митко (Рачков – бел. ред.) С  когото и да съм, все е добре, нямам проблеми с никого от колегите си. Миналата година водихме “Господарите…” за пръв път с Румен Угрински и според мен се получи много добре. Ние с Румен си имаме приказка, така да се каже, и химия. Каквито са ни отношенията в живота, такива ги пренесохме и на екрана и се получи много естествено.

С Александра Раева са близки приятелки и извън екрана

-Близки ли сте с Александра и извън екрана?

-Ние навсякъде казваме, че сме като сестри. С нея се усетихме още на първия ден. Алекс дойде на кастинг за водеща на “България търси талант” и, както и тя самата каза, започнахме да си говорим и не спряхме. Родени сме през един ден – тя на 24 септември, аз на 26-и. Разбираме се само с поглед. За срещи на кафе нямаме много време, иначе бихме го правили с удоволствие, но излизаме  понякога вечер заедно, ходим си на гости.

-Как се чувстваш в “Х фактор”?

-Много е отговорно. Снимачният процес е тежък, но се радвам, че съм тук. Още когато вървеше първият сезон, бях негов фен и си мислех с какво удоволствие бих го водила. И това се случи две години по-късно… Ти да видиш! (Смее се). Много ми е интересно, защото музиката играе огромна роля в живота ми. Освен това не ми е безразлично какво се случва с участниците. Всички техни емоции минават през нас, изживяваме ги заедно, мъчно ни е, когато някой си тръгне. Оттук нататък ще става все по-трудно, защото всички са добри…

Алекс и Мария на сцената на "Х фактор"

Алекс и Мария във вихъра на "Х фактор"

-Трудно ли е да криеш симпатиите си към някой участник?

-Не, но и не може да имаш явни любимци, особено когато сме до тях на сцената и журито решава кой отпада и кой продължава… В тоя момент си разкъсан между две крайни емоции, защото единия трябва да поздравиш, да го целунеш, да му кажеш: “Браво, евала!”, а другия да успокоииш, че си тръгва… Кофти…

-С Алекс държите ли им ръчичките, триете ли им сълзите зад кулисите?

-Да, особено с по-малките е много тежко…

-Вече натрупа опит като водеща, можеш ли да кажеш, че това е нещото, в което си силна и което искаш да правиш?

-Това го реших още с “Господари на ефира”. При първото ми предаване “Втори тотошанс” по БНТ нещата стояха малко по-различно, всичко беше много обрано, вървяхме по готов текст. В момента, в който влязох в “Господарите…”, разбрах, че това съм си аз.

-В “Господарите…” си много естествена, танцуваш, личи си, че го правиш с удоволствие. Бързо ли превключваш?

-Да, веднага, там съм себе си. Не ми беше нужно никакво време, за да се адаптирам, само го имаше притеснението първите дни. Танците са пълна импровизация. Аз лично смятам, че  не можеш да изиграеш водещ на „Господари на ефира“.

С Димитър Рачков - незабравим тандем в "Господари на ефира"

-Опитвате се да изкарате наяве Х фактора във всеки участник, а ти мислила ли си кой е твоят?

-Моят Х фактор е… отношението към работата.

-Ти направи незабравим образ на Марчето в “Пълна лудница”. Не те ли потискаше фактът, че трябваше да ти залепват ушите с тиксо, за да стърчат?

-Не, не съм никак суетна. Когато се занимаваш с хумор, не може да си позволиш да си суетен. Но “Пълна лудница” вече е история, сега правим “Ол ИНклузив”, което е своеобразно продължение, нещо като “ъпгрейтвана” “Пълна лудница”. Излъчва се всеки вторник от 21 ч. по Нова. В него също има интересни образи. Чисто актьорски е по-различно от това, което правехме в “Пълна лудница”.

"Пълна лудница": Мария Игнатова (вдясно) като Марчето и Мария Сапунджиева като Мама Божка

-Същите актьори ли ще участвате?

-Да, но съм много доволна, че в чудовищния актьорски състав се появи още едно “чудовище” – Станимир Гъмов. Всички много му се радваме. В шоуто има много музика, танци, вариететни, циркови номера. Това си е една дългогодишна мечта на продуцента ни Маги Халваджиян, която сега успя да сбъдне. Той си го и режисира изцяло и си го прави с голям кеф. Даже не го наричаме шоу, а спектакъл, защото е доста по-различно. Публиката много се забавлява.

В образа на Роси Кирилова в "Като две капки вода" с Васил Василев - Зуека и Димитър Рачков

-В новите скечове ще имаш ли някакъв традиционен образ, както беше с Марчето?

-Да, на екипа ни е ясно, че ще липсват на хората мама Божка, Марчето и Бекъма, но сега пък има нови образи, които зрителите започват да обичат. Има ново семейство, в което Рачков е мъжът Ангел Ангелов в ролята на полицай. Аз съм неговата съпруга-многострадалка Геновева.

Ангелов е единственият в България полицай, който не взема подкупи, и оттам идва страданието, защото семейството му гладува. Синът им (в ролята Алекс Кожухаров) е постоянно гладен, защото баща му е честен. Оказа се, че това също може да звучи комично.

Семейство Ангелови в "Ол ИНклузив": Мария Игнатова (многострадалната Геновева), Димитър Рачков (полицай Ангел Ангелов) и Алекс Кожухаров (синът)

-Записала си три парчета, а в “Като две капки вода” пя. Смяташ ли да продължиш в тази посока?

-Категорично не! Занимавам се с музика само за удоволствие, знам си гласовите възможности! (Смее се) В „Като две капки вода“ ми беше интересно да имитирам различни певци, но най-любим ми остана образът на Майкъл Джексън. Беше адски трудно да пееш, танцуваш и имитираш едновременно. Никога не разполагахме с достатъчно време за репетиции.

В "Като две капки вода" като Паша Христова след изпълнението на "Една българска роза"

-Снимала си се в няколко филма, не ти ли се иска отново?

-Беше ми много интересно, но докато се занимавам толкова активно с телевизия, не е възможно, няма как снимачните дни в един филм да бъдат съобразени с моя график в предаванията.

-Свали дрехите си и за едно мъжко списание, трудно ли ти беше да го решиш?

-Не, защото харесвам стилистиката на това конкретно списание и заедно с екипа решихме как да изглеждат снимките и си ги харесвам.

-Израсла си в семейство на инженери. Как се отърва от амбициите на родителите да следваш, например, в Техническия университет?

-Те се опитаха да ми повлияят какво да уча, ама не стана. Съдба…

Една от най-блестящите й фотосесии - на корицата на сп. "Ева"

-Учила си моден мениджмънт в Холандия, защо това?

-Да, учих две години в Холандския университет как се менажира една модна компания. Защо съм се записала да уча това, идея нямам…

Аз по принцип смятам, че на 18 години е твърде рано човек да е ориентиран, пък и в процеса на учене, на правене, на работа разбираш в какво си добър.

Съвсем нормално е да почнеш да учиш едно, да не ти хареса и да запишеш второ, трето, докато се намериш. Важното е да се намериш!

С Алекс Раева вече са успешен тандем в забавните предавания

-И ти прекъсна това следване, защото разбра, че не се намираш в него?

-В Амстердам бяхме група чуждестранни студенти, която се разпадна по естествен път, тъй като много от колегите ми решиха да се връщат в държавите си. Тогава записах радио и телевизия, учих две години. Нямах намерение да се връщам, но получих шанса да започна като водеща на “Втори тотошанс” в БНТ и така си останах в София. Понякога Амстердам ми  липсва. Toвa e интернационален град, има хора от цял свят и там се научих да ги приемам такива, каквито са, да съм по-толерантна към различните.

-Какво дете беше?

-Много послушна. Родителите ми не са имали никакви проблеми с мен, бях самостоятелна. Никой не ми е седял на главата, за да уча, не са се занимавали с мен. Самичка се справях. По принцип в нашето семейство си даваме много свобода.

-Имаше ли някакви комплекси като малка?

-Не. Но и никога не съм била суетна, нито пък съм се имала за красавица. Това ми е много смешно. Изобщо не държа на “обвивката”, пък и смятам, че прекалената суета пречи на общуването. Като дете бях като момче и сега съм така. От малка ходех с дънки и гуменки и не исках да обличам рокля, сега във всекидневието съм в дънки, тишърт и гуменки или кецове.

-Като дете си тренирала лека атлетика и художествена гимнастика. Сега как поддържаш форма?

-Художествената гимнастика беше по-скоро амбиция на майка ми, но не се получи. Избягах оттам и почнах да ходя на лека атлетика. Сега се шегувам, че поддържам перфектна форма в “Аско Деница” (залата, в която се провежда “X фактор” – бел. ред.)

-Споменавала си, че с майка ти сте много близки, след като родителите ти се разделят?

-И с двамата сме близки. Майка ми я преоткрих, след като се роди Виктор. Тогава вече си даваш ясна сметка какво е направил родителят за теб. Затова хората казват, че дълговете към родителите ги плащаш със своите деца.

Баща ми ми е дал страшно много в чисто духовен план. Той е инженер по професия, но много се занимава с изкуство - скулптура, рисуване, бижута. Майка ми се занимава с бизнес от много години, има шивашка фабрика, а преди това 15 години. Кризата й се отрази и на нея, но се оправя. Майка ми е мъжко момиче.

Мария като малка с майка си

-От нея ли се научи на много работа и самостоятелност?

-Сама съм се научила на всичко. Слушам какво ми се говори, възприемам бързо, слава Богу.В нашия бизнес няма друг начин – ако не си бърз, отпадаш. Майка ми казва, че съм себе си. Приличам малко на единия, на другия, но си нося своята индивидуалност от малка.

-Как релаксираш вкъщи?

-Обичам да гледам филми, да чета книги и да си почивам на някой плаж.

С Димитър Рачков - заедно на екрана и в живота

-Как върви животът с Рачков?

-Живеем си като всички други.

-По-добре ли е, че двамата работите заедно?

-Има си и плюсове, и минуси. Но с тази моя работа, ако до мен е някой човек, който не е в нашия бранш, няма как да ме разбере. От друга страна, понеже натоварването е еднакво, възниква проблем кой кого да разбира и успокоява. Като сме под един и същи стрес, е много трудно.

-Кой кого по-често успокоява?

-Аз него. Категорично. Не знам дали аз съм по-спокойната, но така става. По-скоро и двамата сме неспокойни (Смее се).

-Казвала си и друг път, че си работещо момиче, не разчиташ на силно мъжко рамо, или по-скоро, на нечий портфейл...

-Е как да разчитам на някой друг? С това, което правя, то оставаше и да разчитам… Много хора разчитат на мен и това ми харесва! И не обичам да ми се задава този въпрос, само защото съм жена. Аз съм човек, който работи.

-Заради зависимостта и достойнството?

-Защото не мога по друг начин. Не знам как се прави другото.

-Мислила ли си какво би искала да правиш, когато слезеш от екран като водеща?

-Не, но ще е свързано с телевизия. Аз и сега участвам в целия процес на работа - в обсъждането на сценариите… Всичко ме интересува. Режисурата ми е интересна, бих се записала веднага да следвам, но заетостта не ми позволява. Нямам амбициите да стоя на екран цял живот. Давам си сметка, че това е до време и изобщо не ме плаши. Мога да работя всичко.

-При толкова роли на екрана, как се чувстваш като майка?

-Там няма роля. Там ставаш майка и е завинаги. Нито един работещ родител няма да каже, че има достатъчно време за детето си. Но нали работим и за децата си, да им дадем по-добър старт, да им е по-лесно в живота. Виктор получава страшно много любов и от мама, и от тате, и казва “обичам те” по 50 пъти на ден, може би защото и ние с баща му сме такива. Виктор е на седем, но вече е във втори клас във френското училище, там започват малко по-рано. Пишем заедно, справяме се с материала.

Мария със сина си Виктор

-Ако той реши да работи същото като теб, би ли го подкрепила?

-Разбира се. Той е прекалено срамежлив, но и аз бях такава като малка. Чак след 25-ата си година започнах да се уча как да преодолявам тази срамежливост. Работата в телевизията много ми помага, но в интерес на истината продължавам да изпитвам това чувство.

-Как си представяш един мечтан ден?

-На плажа. Цял ден. Заедно с Вики. Много добре си го представих сега…


Публикувано във в. "Преса", 3 ноември 2013 г.