Зефира Вълова: Радвам се на младите българи, които слушат барокова музика

Боряна АНТИМОВА

Тя е кръстена на бога на южния вятър, носещ топлина, страст и вдъхновение, и името много й отива. Изящна като порцеланова статуетка, емоционална и пламенна на сцената, Зефира разнася славата на българската “цигулкова кръв” по света. Топлият страстен зефир отвя Зефира във Франция, при любовта на живота й, френския флейтист Алекси Косенко. Преди седем месеца любовта й донесе най-голямото вдъхновение – дъщеря Елена Бореа. Сега крехката Зефира жонглира между бебешкото легло, цигулката и любимата барокова музика и твърди, че върви неотклонно по верния път…

Зефира Вълова е родена в София. Започва да свири на цигулка на 5, от 1996 г. учи при Райна Манолова. Завършва НМА „П.Владигеров" в класа на проф. Йосиф Радионов, и магистърска степен в класа на проф. Стойка Миланова. През 2009г.специализира барокова цигулка при проф. Антон Щек (Германия) и Луси ван Даел (Холандия). От дете печели награди в конкурси, завършва майсторски класове у нас, Германия, Италия и Холандия. Концертмайстор е на няколко оркестъра: на “Орфей” (2001-2003), на “Класик - ФМ" радио (2002) и на “Лез Амбасадор" до днес. Тази година за пети път беше концертмайстор на Бароковия оркестър на Европейския съюз (EUBO) под диригентството на Ларс Улрих Мортенсен.Учредител е и артистичен директор на първия по рода си у нас фестивал за старинна музика “Изкуството на барока”, който се провежда за седми пореден път и чието откриване предстои на 25 септември с концерта “Бах в Берлин” в Аулата на СУ.

- Зефира, завършихте поредното си турне като концертмайстор на Бароковия оркестър на ЕС. Каква беше вашата роля?

- Бароковият оркестър на Европейския съюз с главен диригент Ларс Улрих Мортенсен ме кани за пета поредна година като концертмайстор. На “кухненски” език казано, ролята ми е на преводач от диригентска реч на речта на музикантите. Ларс Улрих Мортенсен е човек с дългогодишен опит, клавесинист и диригент на “Кончерто Копенхаген” – един оркестър, базиран в Дания. Колегите музиканти пък идват от всички кътчета на Европа и повечето са в началото на обучението си и не знаят какво е важно в оркестровата работа. Концертмайсторът е там, за да преведе посланията, да ги направи разбираеми и да помогне в комуникацията, а понякога се налага да скръцне със зъби, ако на диригента му се работи по-дълго от уреченото време, ако забрави паузата.

Концерт с Василий Илисавски, 2011 г.

- За седми път организирате фестивала за старинна европейска музика “Изкуството на барока”. Все така ли сте изпълнена с хъс и амбиции?

- Амбициите са фестивалът да расте, въпреки че не винаги финансите растат, и мисля, че се справяме. Седми път – звучи сериозно като за фестивал пионер в този вид музика, но всъщност е една доста малка цифра. Има много още да градим, да разнообразяваме и разширяваме спектъра на програмата, но на тоя етап смятам, че постигнатото дотук като брой и качество на събитията показва, че растем.

- Какво ново в програмата тази година? Внасяте ли промени, или предпочитате да залагате традиции?

- Ние сме алтернативен фестивал, традициите за класическа музика и концертни програми са заложени у нас преди десетилетия. Предлагаме нещо ново, което не се прави всеки ден, като качество е на много високо ниво и в този смисъл сме поставили традиция на изискванията, на качеството. Стараем се да поднасяме и новиимена на изпълнители и композитори.Тази година не само ще демонстрираме на слушателите аристократичните забавления на онова време, но и сме поканили двама изпълнители, чиято страст е музиката произхождаща от фолклора на Франция и Италия.

- С какво са по-различни от предишните солисти?

- Занимават се с народното творчество и популярната музикална традиция в Западна Европа през Ренесанса и Барока. Франсоа Лазаревич е изпълнител на френски гайди. Във Франция гайдата достига до много високо ниво, влиза и в кралската опера. Включена е в десетки опери, пишат се и солови композиции за нея през 18-и век. Другата изпълнителка е италианката Вива Бианка Луна Бифи, доста самобитна и автентична. Тя се занимава с поезия и музика от Ренесанса. Сама си акомпанира на виола д'арко поеми от антични автори, към които избира мелодии от 16 век или сама импровизира. Атмосферата на нейните концерти спира дъха на публиката!

- Миналата година рекламирахте по впечатляващ начин предишния фестивал – с флашмоб в красивия подлез до ЦУМ, между руините. Какво ново разбрахте за отношението на обикновените минувачи към бароковата музика?

- Беше успешно начинание. Хората са любопитни и често се сблъскваме с парадокса, че това, което биха чули в концертната зала, несъмнено е познато и ще им хареса. Но не винаги информацията от афиша:названието на творбата, името на композитораговорят достатъчно, за да ги привлекат да дойдат.

- В друго интервю споменавате, че бароковата музика лекува душата и разгаря любовта. Какво имахте предвид, вероятно има изследвания за влиянието й?

- Има научни сведения за това влияние. Доста се говори за Моцарт - че е успял да улови специално измерение в музиката, което влияе едва ли не на клетъчно ниво. Не знам много в тази област, но мога да съдя по седем-месечната ми дъщеря Елена, която още от утробата слуша непрекъснато класическа музика. Свирила съм сигурно на стотина концерти с нея, слуша и сега, и на репетиции също. На концерти ни е страх да я водим, защото пее. Но действително се развива много хармонично. Може да е случайност, но може и да е резултат от това, че е заобиколена от музикална хармония.

- Вие самата плакала ли сте на музика?

- О, да, наскоро се случи на сол-мажорната соната от Бах за две флейти. Не е задължително музиката да е написана по тъжен повод за да вълнува. Скоро с Лез Амбасадор ще свирим едно произведение от Локатели, написано по повод загубата на съпругата му, което е пълно с дисонанси и напрегнати хармонии и може да бъде много впечатляващо и драматично. Но на сцената е трудно човек да се вживее в нещо такова, едновременно да бъде отдаден на музиката и да се отпусне по линията на емоцията. В един трактат на Атанасиус Кирхер отXVIIвек пише, че ухапаните от тарантула хора стават много по-лесно подвластни на афектите в музиката. Има и илюстрации за това как танцуват в транс под звуците на музика.

Концерт с оркестър "Кончерто Антико", 2009 г.

- Как кризата се отрази на ангажиментите на музикантите в Европа?

- Различно е, все още някои държави се крепят. В Германия сякаш няма такъв застой, но много инструменталисти от Испания и Португалия се оплакват, че няма хляб, особено когато си на свободна практика. Ние с оркестър “Лез Амбасадор”, но който съм концертмайстор, се стараем да поддържаме широк кръг от колеги от различни краища на Европа. Невероятно е, че наскоро се наложи да записваме без хонорари. Всички тези "гладни, безработни и бедни" музиканти свирихме вдъхновено и себеотдайно, защото душите ни са сити.

- Споменахте, че се радвате на младите българи, които ви слушат. Но някои хора смятат, че е недостъпно за тях, че билетите са на много висока цена?

- Организацията на фестивала се стреми да поддържа достъпа до концертите възможен за българския джоб. В сравнение с други концерти, на които съм свирила и присъствала в Западна Европа ние сме на най-ниска цена. Билети могат да си купят на касата на “Кантус Фирмус” в зала "България" и на място преди концертите, а цените са от 10 до 15 лева.

- Свирите с инструменти, специално изработени за барокова музика, и то от български лютиер – Христо Георгиев, даже на фестивала ще представяте копия от такива. По какво се отличава една барокова цигулка от стандартната?

- Страдивари, Гуарнери, Амати – това са все майстори, живели в така наречената епоха на барока и най-гениалните образци на инструменти от цигулковото семейство са изработени тогава. Характеристиките на звука обаче се отличават от това, което днес сме свикнали да чуваме, защото в края на XVIII-и век във Франция започва една мода за реконструиране на тези инструменти с цел те да отговорят на изискванията на големи концертни зали. Концертният живот през епохата на барока е съсредоточен предимно в катедралите, където има пищна акустика и голяма реверберация, или в дворцовите зали. С промяната на организацията на концертния живот възниква нуждата от инструменти с по-силен звук. Има конструктивна разлика между двата вида. Основното е по-пробивният тон на модерните инструменти, и по-мекият и матов, но богат на обертонове звук на бароковите.

- Ще има изложба на лютиера Христо Георгиев, кажете нещо повече за него.

- Той е един от малкото майстори у нас, които се занимават с изучаване на оригинали от онова време и изработка на реплики на старинни инструменти. Аз имам цигулка, правена от него. Има няколко вече във Франция, в Америка. Лютнистът Явор Генов свири с лютня и барокова китара, изработени от него. Изработвал е виола да гамба, и виола д’аморе, ренесансов виел...

- В интервюто си Дина Шнайдерман каза: “Къде отиде нашата школа, “българската цигулкова кръв”, та все по-малко българчета печелят конкурси?”

- “Българската цигулкова кръв”, образно казано, изпълва с живот немански и американски оркестри. Пръснати сме по света, това е. Колко добри преподаватели избират да останат в България, колко обещаващи млади инструменталисти са поощрени от близките си да останат тук? А може да сме се променили и като поведение, да сме станали по-малко трудолюбиви. Затова класическата музика е завладяна от източни хора. Япония, Корея, Китай дават страшно много силни, трудолюбиви, нахъсани музиканти, не винаги с най-високо ниво на музициране, но те вземат наградите, те печелят позиции в оркестри. И все пак няма добър оркестър, за който съм чувала, или пък изявен ансамбъл, в който да няма българи на водещи позиции.

- Какъв беше вашият път до големите сцени? Като дете сте мечтаела за пиано или подобно на по-големия си брат – за виолончело. Как започна всичко с цигулката?

- Майка ми ми даде цигулката, защото е някак по-малка, по-подходяща да момиче. Това са били възможностите на времето, но сега не съжалявам. Колкото до моето усещане, имаше един критичен момент, в който започна да ми става трудно да се упражнявам по няколко часа дневно и същевременно да се справям добре в училище. Бях готова да се откажа, а майка ми ме остави да реша сама. Каза: “Или се отказваш сега, или продължаваш”. Не ми стискаше да кажа, че спирам, така че си изпуснах шанса, когато бях на 10 (Смее се).

Концерт на бароковия оркестър на ЕС, юли 2013 г.

- А имаше ли често критични моменти - разранени пръсти от струните, сълзи?

- Е, имаше, разбира се, и кръв от брадичката ми е текла. Всъщност тежкото идва с възрастта, защото тялото се променя, гръбнакът и ставите трябва да понасят това неестествено положение.

- Каква музика звучи в дома ви, само класика ли?

- Е, не, понякога и джаз, и съвременна музика, романтична, от всички епохи, може би без поп.

- Представата за цигуларката е в повечето случаи малка черна рокля… До каква степен сте подвластна на суетата, как подбирате облеклото си?

- Животът на сцената се превръща в един момент във всекидневие, но се старая да съм по-скоро неглиже извън сцената, предпочитам комфортното и функционално облекло. Високите токове например не вървят добре с куфар и бебешка количка.

- В дом, в който живеят цигулар и флейтист, кой се заема с кухненската работа, като трябва да си пазите ръцете?

- По-често флейтистът (Смях). Така се случва, но разпределяме задачите. Алекси е страхотен майстор на салати, импровизира и прави чудеса. Аз си падам по манджи, вдъхновени от кухнята на баба Златка.

Флашмоб в подлеза до ЦУМ - представяне на шестия фестивал "Изкуството на барока", 2012 г.

- Вие последвахте любовта в Париж в лицето на флейтиста Алекси Косенко. Как живеят двама музиканти с бебе?

- Не си стоят много вкъщи, пътуват из цяла Европа. Когато единият свири, другият гледа бебето. Коментират се непрекъснато музикантски или организационни въпроси. Прекарват 30 процента от времето си в купуване на самолетни и влакови билети, организират десетки концерти и нямат време да отидат на кино. А когато и двамата трябва да свирят, се намесват бабите. Елена засега е навсякъде с нас, но си има добри баби и от българска, и от френска страна.

- А как се запазва любовта между двама човека, толкова силно отдадени на музиката?

- Музиката ги събира. Връзката е по-силна, когато двамата могат да споделят една и съща страст, независимо дали това е тенис, музика, литература.

- Как релаксирате?

- Релакс между цигулката и Елена?… Разходки на чист въздух е най-доброто, което може да се направи в случая.

- Кръстена сте на бога на южния вятър Зефир, който носи топлина, страст… Такава ли сте?

- Между другото, дъщеря ми има второ име Бореа. Тя пък е кръстена на северния вятър… Да, аз съм по-скоро емоционална, отколкото прагматична и пресметлива.

- Смятате ли се за успял човек?

- В личен план мисля, че нещата вървят към такова усещане. В професионален сега съм по пътя и мисля, че е верният път. Не съм допуснала непоправими грешки досега, да видим какво ще предвещае бъдещето.

Една от великолепните интерпртации на Вивалди в изпълнение на ЗЕФИРА ВЪЛОВА:
http://www.youtube.com/watch?v=nsmzDdFpgpk

Публикувано в Информационна агенция "КРОСС", 23 септември 2013 г.

Програма на седми фестивал "Изкуството на барока" /25 септември - 22 ноември

ОЩЕ ЗА ЗЕФИРА:

Зефира Вълова: Бароковата музика лекува душата и разгаря любовта

Боряна АНТИМОВА

Зефира сякаш е създадена за цигулката и бароковата музика – двете й големи любови, без да се пропуска мъжа на живота й, разбира се. Тя е нежна, изящна, изискана и чувствителна, но на репетициите и на сцената й се налага да е желязната лейди, за да въвежда ред сред десетки самонадеяни музиканти. Защото, освен че е виртуозен цигулар, Зефира Вълова е канена като концертмайстор в различни европейски формации. Завършила е Националната музикална академия в София при големите знаменитости Йосиф Радионов и Стойка Миланова.

Отдадена е на своята цигулка вече четвърт век. Когато е на 18, я канят да свири в оркестър “Орфей” в Перник, където работи две години. Следващите пет е помощник-концертмайстор на оркестър “Класик FM”. Специализирала е в консерваторията в Амстердам. Концертмайстор е на Бароковия оркестър на Европейския съюз и на други формации. Основател е на фестивала “Изкуството на барока”, който ще се проведе в София за шести път от 6 октомври до 26 ноември.

-Зефира, не е ли задължително концертмайсторът да е ангажиран само с един оркестър?
-На визитката ми пише “музикант на свободна практика” и съм концертмайстор навсякъде, където ме поканят. От три години Бароковият оркестър на ЕС ме кани като концертмайстор за едно или повече турнета. Те залагат на практиката всяка година да срещат младите инструменталисти с различни диригенти и концертмайстори, така че да съберат възможно най-много различен опит, разностранни мнения. Моето турне с тях мина през юли с концерти в Испания, Естония, Словения, Люксембург.

-Колко инструмента трябва да прослушвате всеки път?
-Типичният бароков оркестър, формиран в първата половина на 18-и век, се състои от струнно ядро – цигулки, виоли, виолончели, контрабас, понякога виола да гамба. Задължително има обои, фаготи, флейти. Тоест, бароковият оркестър наподобява много на модерния симфоничен, само че инструментите са старинни, натурални, с различна техника, конструкция и много по-богат на тембри звук. Оркестрантите варират от 15 до 40 човека.

-Крехка дама сте, а трябва да въведете ред сред десетки самонадеяни музиканти…
-Да, те доста често са със самочувствие, но пък дисциплината е също нещо, което се учи и се възпитава. Концертмайсторът има нужният авторитет, за да бъде последван, никой да не свири по-бързо или по-бавно от него, по-силно или по-тихо.

-Барокът ли вас избра или вие него?
-Не е случайно, че се занимавам с барок, това е мой личен избор. След като завърших, с мои български колеги започнахме да търсим информация за старинната музика. За щастие в интернет има купища сканирани книги, библиотеките непрестанно бълват нови издания от онова време, партитури от 18-и век чакат някой да ги разтвори и изсвири за първи път.

-Усилва ли се интересът към старинната музика?
-В Европа изкушени от старинната музика са обикновено хора като мен, около 30-те. Но открих, че този интерес датира от много по-отдавна. В първите години на 20-и век започва задълбоченото изучаване на старинните манускрипти. Което води до съвсем друг, по-верен прочит на творбите на Бах, Вивалди. В България все още са малко колегите, които биха искали по-детайлно да разгледат едно музикално произведение от 18-и век, да обърнат внимание на всички аспекти в него, а не да си казват: “О, то не е трудно технически, ще го подготвим с една репетиция”…

-Що за хора са почитателите на бароковата музика?
-Несъмнено са доста интелигентни, не повърхностни, такива, които умеят да се задълбочават и търсят красота и баланс. Защото бароковата музика крие симетрия. Макар на пръв поглед да е наситена с детайли и орнаменти, тя заляга на една много здрава, устойчива структура и това несъмнено се отразява и на емоциите, и на усещанията на слушателите и изпълнителите. И като резултат след един хубав концерт публиката излиза усмихната, щастлива и освободена от грижите си.

-Интересували ли сте се от музикотерапия?
-Не, но Вивалди, Моцарт и Бетовен често са споменавани като композитори, чиято музика лекува.

-Вие сте сред създателите на фестивала “Изкуството на барока” в София. Чия беше идеята, как започна всичко?
-Това е шестото издание на фестивала, провежда се ежегодно от 2007 г. насам. Идеята беше на мен и мои колеги, започнахме да свирим тук в България бароков репертоар. Намерихме инструменти, поръчахме на български майстор – Христо Георгиев, да направи копия на лютни и цигулки и други инструменти, образци от бароково време. След това ни поканиха на различни европейски фестивали.

Но у нас все още нямаше подходящия подиум за такава изява. И с помощта и на семейството ми, на най-близките, успяхме да започнем фестивала. За щастие се оказа една устойчива инициатива. Впоследствие заминах да уча в Амстердам. Много от колегите, с които започнахме, също продължиха да учат в чужбина. Член на бароковия оркестър съм действително от самото начало на интереса ми към тоя репертоар. Въпрос на шанс.

-Какво да очакват почитателите на фестивала “Изкуството на барока” тази година?
-Хрумва ми веднага да цитирам музикалната критика от миналата година, която бе озаглавила една статия в списание „Лик“ “Изненади и наслади”. В програмата могат да се видят имена както на познати наши изпълнители, така и на хора от съзвездието чуждестранни музиканти, които гостуват често у нас.

В програмата има широк калейдоскоп от автори от късния барок. Стигаме далеч до Бетовен, Клементи и Шуберт. Така че обхващаме около 150 години в музикалната история. Разнообразието на жанрове е голямо: сонати, увертюри, серенади, фантазии, песни, квартети, опера...

-Във ваше предишно интервю коментирате друг ваш важен избор от детството – пиано или цигулка. Не ви ли е мъчно за вашата първа любов – пианото?
-Инициативата за цигулката дойде от майка ми, която е свирила на този инструмент. Тя е преподавател по образование, с разностранни интереси, богато въображение и куп хобита и занимания. Брат ми Велислав пък свиреше на чело като малък, но в момента има съвсем друга професия – компютърен специалист.

Днес не съжалявам, че не започнах с пиано, защото цигулката е много хубав инструмент, много по-близък до човешкия глас например. Контактът с нея, със струните дава много повече удовлетворение и наслада, отколкото това, което модерното пиано може да ни предложи, тъй като при него звукът реално се произвежда чрез удар.

-Първите ви детски спомени от свиренето? Страдахте ли, че трябва да стоите затворена вкъщи, докато връстниците ви играят на улицата?
-Момчетата по-тежко преживяват тези неща. Е, имало е сълзи, но никога не ми е тежало чак толкова болезнено. Имала съм и хубаво детство, и достатъчно занимания, подходящи за деца. Така че, мисля, музиката ми е дала много и не ми е откраднала нищо от детството.

-И никога не ви е идвало да захвърлите цигулката в тежки моменти?
-Като не свиря, тя ми липсва, чувствам се потисната. Е, кризи има, когато някой диригент се държи твърде арогантно, когато часовете в път към концертната зала са повече от самия концерт. Но това не са сериозни пречки.

-Все сравняваме душата със струни… С какво цигуларите се отличават от другите?
-Виолистите например притежават една извисеност на духа, по-артистични са, понякога са сякаш на друг свят. Но за цигуларите не мога да кажа същото. По-важното е, че разкриват душата си по време на концерт, тъй като връзката между инструмента и изпълнителя е много силна и може да се направят изводи, що за личност е свирещият. Между звуците и в начина на интерпретиране може да се “разчете” душата му.

-Живеете в Париж, кое ви отведе там – любовта към цигулката или към някой фатален мъж?
-Въпросът е дали мъжът е влюбен в мен или в моята цигулка (смях). Той също е музикант, но не цигулар. От Ница е, но не живеем там, оставили сме този град за по-късни пенсионерски години. Живея във Франция, пътувам често и София ми липсва много, така че се връщам тук винаги, когато е възможно.

-Бихте ли се включили в група за атрактивно представяне на класиката като Bond или нашите “Стрингс”?
-Музиката като изкуство и в частност класическата не се нуждае от разкриване на плътта или показване на красотата на изпълнителя. Всичко друго приемам – различен вкус, различна адаптация на произведенията, аранжименти, подход, хореография ако щете. Но не мисля, че трябва да се залага на чисто физическото послание.

Освен това отмина десетилетието, през което бяха модерни електрическите цигулки. Надявам се, че не само за нас, изпълнителите, но и за по-широката публика по-стойностни са инструментите с акустичен звук и повече окраска.

-Как минава един ваш ден, свободен от свирене?
-Такива дни няма. Задължение, необходимост и желание е всеки ден да се занимавам с подготовка, със свирене, с поддържане на форма, повдигане на нивото. Така че се старая всеки ден да отделям време за цигулката.

С диригента флейтист Алексис Косенко, снимки Свилен Димчевски

-Вие самата как релаксирате, докато другите слушат вашата музика?
-Правя това, което правят и другите хора като мен. Много ме зареждат другите изкуства. Харесвам балет, изобразително изкуство. А там винаги има какво да се потърси, свързано с инструментите, тъй като те често са изобразявани през 18-и век от художниците. Обичам четенето на книги, разходки сред природата.

-Мислили ли сте, когато един ден имате дете, как ще поделите времето си между него и цигулката?
-Много се надявам на детето да му харесва музика, защото ще се наложи да слуша доста (смях). А иначе вниманието ще трябва някак да се подели…

-Пречи ли цигулката на любовта?
-Ни най-малко, тя само спомага за разгаряне и поддържане на любовта. Ако мъжът до мен ме ревнува от моята една цигулка, аз трябва да ревнувам от неговите 50 флейти. Той има лична колекция от 50 инструмента, които представляват развитието на флейтата от нейния първи образ до модерната. И свири на всичките.

-Носите рядко и красиво име, има ли история около избирането му?
-В гръцката митология Зефир е богът на южния вятър. Отново майка ми го е избрала. Като малка не бях срещала никой друг със същото име. Но откакто се занимавам със старинна музика, няма концертна програма, в която поне едно произведение да не е посветено на бога на вятъра Зефир. Защото през бароковата епоха изкуството се обръща към античността, черпи своите сюжети оттам. Затова героите в повечето опери на Хендел например, на Рамо, на Вивалди са именно образи от гръцката митология.

Публикувано в Информационна агенция "Крос", 5 октомври 2012 г.

ОЩЕ ЗА ЗЕФИРА: