Интервю на Боряна АНТИМОВА за протестите, анархията, нищетата, катарзиса и стъпканата духовност
“Не съм апологет, нито апостол, а просто българска поетеса” – така Маргарита Петкова коментира поканата да говорим за болезнените проблеми от подранилата ни пролет. Като много от светлите ни умове тя има своя позиция по протестите и опита за диктат на улицата и на 23 февруари излезе официално с призив към своя народ. В него тя пише за тревогите си: “Ледът се пропука, господа... Но дали ще рукнат буйни пролетни води, които да изчистят и пречистят лицето на България, или ще ни залеят калните потоци от близко и далечно минало... не знам. Затова, хора, МИСЛЕТЕ!".
Любимата и енигматична българска поетеса никога не е изневерила на стила си – да бъде пряма, понякога до скандалност. Родена е на 21 февруари 1956 г. Завършила е българска филология във ВТУ. Автор е на стотици прекрасни стихове, както и на над 200 текста на популярни песни. Нейни са "Иване, Иване", "Бермудски триъгълник", "Болката отляво". Става сензация още с първата си стихосбирка "Дива къпина" от 1983 г. Следват "Писмени показания", "Ненаписани стихотворения", "Решавам аз", "Ивановден" и много други. Миналата година излезе 13-ата й книга “Подсвирквайки – към Голгота” (изд. “Персей”).
-Протестите започнаха спонтанно и ударно. Просто необосновано високите януарски сметки за ток бяха последната капка, която преля чашата и изкара обикновените хора на улицата. Тези - онеправданите, с които 24 години всяко правителство се ползва само като електорална маса. Има една приказка - на българина трябва да му бръкнеш в джоба, за да се усети и да предприеме нещо в своя защита.
С цялата ми обич към своя народ - точно това бъркане в пробития джоб на хората се превърна в катализатор на неговото недоволство. България излезе на улицата, за да покаже, че повече няма да търпи, че ножът е опрял до кокала. Което изправя хората пред крайни решения. Аз не съм политолог или социолог, за да анализирам от такава гледна точка процесите. Правя го от своята гледна точка.
-В това време на стъпкани в калта кумири и анархия, какво могат да направят светлите ни умове като теб?
-Казах вече, че процесът започна като протест срещу непосилните плащания. Но той естествено прерасна от битов в политически. Резултата го видяхме - отиде си едно правителство под натиска на улицата. Дотук - да кажем, добре. Гласът на народа беше чут. Управниците (от всички партии) разбраха, че техните избиратели не одобряват политиката им, че не са изпълнили обещанията си, че са се провалили и са изгубили доверието.
Затова и нямаше политици, които да се опитат да яхнат вълната - ясно е, че народът на никого вече няма вяра. Включително и на "светлите умове", както ти се изразяваш. За мен по-плашещо е, че никой и не мисли за тях, камо ли да ги чуе. Страх ме е, че анархията би изглеждала нещо много стройно и подредено, в сравнение с политическите и икономическите искания, които улицата диктува. При това без никакво съгласуване между отделните й фракции.
-Този хаос от неясни искания и мотивация не е ли следствие на стъпкване на духовността?
-Ами хората не са чели Конституцията на Република България. А искат свикване на Велико Народно събрание и нейната смяна. С какво? Всички издигнати искания всъщност са предмет на настоящата Конституция. Народът иска пряка демокрация. Хубаво, обаче когото и да хванеш на протестите, няма да може да ти обясни какво значи това. Народът иска народовластие. Хубаво, ама знае ли, че от това искане до крайцера "Аврора" разликата е само, дето нямаме такъв крайцер. Народът иска национализация. Хубаво, обаче поне половината от този народ това са го живяли и преживяли. И 24 години роптаят срещу именно тази форма. Народът иска да не го управляват политически партии. Знае ли този народ, и ако знае - замисля ли се от кога датират вигите и торите в Англия или демократите и републиканците в САЩ?
Безспорно терминът "партия" се е превърнал в мръсна дума, само че какви знания, умения, възможности има примерно един оглавяващ протест, за да може да се занимава с политика? Политиката е много сложна материя. Повечето от така наречените ни политици не я владеят, какво остава за обикновения човек, на когото му е писнало да бъде дойна крава за сметка на държавата. Но в ентусиазма на протестната вълна, не се мисли за такива подробности. Аз не обвинявам хората. И аз съм една от тях. И на мен ми писна да влача хомота на монополите и групировките, и аз искам промяна. Към по-добро бъдеще. Но знам, че тази промяна няма как да се случи с вълшебна пръчица.
 |
| На Димчови празници в Копривщица, 2013 г. |
-Макар да се издигат и политически искания, в крайна сметка нещата опират до битови проблеми. Но никой не протестира така ревностно за култура?
- Културата не бърка в джоба. Ако има потребност, българинът отива на театър, на опера, на кино, купува си книги. Това е лично отношение на отделния индивид. Ако няма тази потребност - стои си вкъщи пред телевизора или с музикалната си уредба, или просто в социалната мрежа. И особено там, много по-силно, отколкото на улицата, се люшка от протест в протест и от искане в искане.
-Парламентарна или президентска република е по-добър вариант за обществото ни от индивидуалисти?
-По действащата в момента Конституция, ролята на Президента на Републиката не е силна институциално. Парламентарната република предполага все пак повече власт на народа, като единствен суверен. Но аз не мога да правя сравнителна характеристика, има си хора, които за това са учили - да обяснят на народа кое какво е и какви са последствията от единия и от другия модел на управление. Пак стигаме до тоягата и моркова, до желязната ръка в кадифена ръкавица... Накрая, ако да бе ни останала армия, до военна хунта щяхме да опрем…
-България се събуди, вярно, но много хора са в паника – какво ще се случи със собствения им живот, дали няма да стане още по-зле…
-Нормално е хората да се страхуват за бъдещето. Особено мислещите хора. Защото предстои взимане на много важни решения. А няма кой да ги вземе и още по-страшно - кой да ги приведе в действие след това. Служебното правителство няма тези правомощия. Предстоят избори, но не съм сигурна, че и тогава ще се стигне до решение, което ще ползва поне по-голямата част от българския народ. Не ми се иска да стигнем до исторически препратки. Бог да пази България…
-Хора се самозапалват на улицата, отскоро има и нова мода – да си режат пръсти… Оправдана ли е тази саможертва?
-Това е отчаян акт. Но от друга страна е предупредител. Защото, когато си така притиснат до стената, че просто не виждаш никакъв изход, когато държавата те е докарала до "огън да ги гори", драсваш си клечката. Само че отчаянието на отделния човек и политическият акт по подобие на Ян Палах, са две различни неща. Пламен от Варна подпали чергата на Кирил Йорданов, освети пътя на хората да се борят за правата си и против диктата на явни и тайни управници. Но реално погледнато, взривът от самозапалвания е само едно отчаяние, което показва, че наистина няма накъде да се отстъпва. Което вече е страшно!
 |
| На премиерата на последната й 13-а книга "Подсвирквайки - към Голгота", 2012 г. |
-Рано, късно или навреме се събуди България?
-Това може да покаже само бъдещето. Да не прибягваме до овехтялото "Вчера беше рано, утре ще бъде късно". Защото много са факторите, които на мен не са ми ясни. Не знам дали няма да се появи уж от нищото някой, който да заяви "Есть такая партия". Защото и това е вариант, който не бива да се пренебрегва. Не се наемам с прогнози. Но искам нормално бъдеще за децата си.
-Казват, че гладът и нищетата са лош съветник. Възможно ли е те да ни стимулират към нещо добро?
-Гладът и нищетата... Живял е този народ в много по-страшни времена, когато освен глад и нищета, е имало и войни. И е оцелявал. Но е имал национална идея - да се опази България. Дано това обедини и сега всички ни!
-Тези хаотични искания на улицата ще изкристализират ли някога в нещо качествено и градивно?
-Ако тръгнем от там, дето вселената е произлязла от хаоса и, че ентропията е основната движеща сила - дано. Само че, простете ми, не ми се връзват плакати "Долу монополите!" и "За чиста и свята република" редом до "Долу хеликоптера на bТВ!". Улицата се люшка - да, тя може да построи барикади, но може и просто да свърне към кръчмата на езерото "Ариана"... Ето от това ме е страх най-много.
-“Что делать?”, попита през 1862 г. Николай Чернишевски в романа си, описвайки живота на новото общество - “разумните егоисти”. Какво да се прави според теб?
-Ако знаех какво точно трябва да се направи, какви да са исканията, изискванията и каква е формата на тяхната реализация, щях да напиша "Това ще се прави!". Боя се, че не съм не само Чернишевски, ами и до Томазо Кампанела не мога да го докарам. И не трябва.
-Улицата непрекъснато извежда самозвани лидери, а политиката иска подготвени хора. Откъде да се извадят автентичните, ценните?
-Лидерите не се търсят, те се самосъздават и реализират. В контекста на казаното дотук - не виждам лидер. Явен.
-Възможно ли е някога да се отлее мръсната пяна от неясни искания и да блеснат добрите идеи?
-Диалектика. Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Колко качествени - бъдещето ще покаже.
-Катарзис – катарзис, но ще се превърне ли по стара българска традиция във “всяко чудо за три дни”?
-Не бих се учудила, ако тази поговорка сработи отново. Да не забравяме, че улицата все още не е запълнена от всички - от лекарите, учителите, майките, пенсионерите... Не подстрекателствам към масови бунтове, метежи и размирици, напротив. Нека всяка прослойка постави своите искания, нека по някакъв начин исканията бъдат урегулирани, изяснени и поставени на масата. Но - умно! Без неадекватни действия. Без облечени в нови дрешки стари витии. На 23 февруари излязох официално със своя призив към моя народ: "Хора, МИСЛЕТЕ!". Ако нещата се оставят по течението, без ясна мисъл - не ми се мисли...
 |
| На 27 март 2013 г. двамата любими поети - Маргарита Петкова и Добромир Банев се видяха за пръв път наживо, след като за рекордно кратък срок - 13 дни, написаха заедно поетична стихосбирка онлайн - "Абсурдни времена" |
-Насред руините от един срутен свят на робско търпение, ти и Добромир Банев – двама от най-обичаните и четени поети – създавате нещо качествено и красиво, неправено досега – поетичен любовен онлайн диалог между мъжа и жената… Как се чувстваш?
-Казах още в началото - аз не съм специалист по социални и политически науки. Не съм апологет, нито апостол. Аз съм, както обичам да се изразявам шеговито, просто българска поетеса. И е съвсем нормално да се занимавам с това, което Бог ми е отредил. Защото съм убедена, че всеки трябва да върши онова, което умее. Така, с твоя намеса, се случи това избухване на поетични пламъци.
С Добромир Банев се срещнах наживо едва на 27 март, когато вече бяхме написали общата ни стихосбирка онлайн. Вече пишем втория том. И преди ценях високо неговата поезия. Идеята си се роди спонтанно. Аз обичам предизвикателствата - това, което правим съвместно, е страхотно зареждане, токът, протичащ между двама ни, е с високо напрежение. Чувствам се в свои води - в най-дълбоките и най-красивите. То е закачка, и вдигане на рамо, и опипом, на сляпо. Обаче така човек се научава да проглежда. Дано читателят бъде благосклонен. Въпреки че на мен ми е достатъчно това, което ние с Добромир правим между себе си. Стихосбирката нарекохме "Абсурдни времена" и ще излезе от печат за Пролетния панаир на книгата през май.
-Преди интервюто разбрах, че стихосбирката от 112 стихотворения е била написана за рекордно време – 13 дни… Това си е за Гинес – по 2-3 стихотворения дневно?
-По две-три е нищожно малко за нашия поетичен заряд (смее се). Писахме като бесни поне по пет, а понякога и по 7-8, зависи от времето, с което разполагахме. И всичко беше красиво. Защото мъжкото и женското начало, когато си взаимодействат, вършат чудеса. В случая - нова книга. И продължаваме…
-На фона на грозната на моменти война по улиците, вие показвате, че е възможно една “война” за надмощие между мъжкото и женското начало да е красива…
-Няма война. В любовта няма надмощие. Тя е идеалният миниатюрен образец на обществото.
-В средата сме на големите Великденски пости - време и за вглъбяване, размисъл и сериозна самооценка. Какво би искала да се случи в умовете и душите на хората на Възкресение Христово?
-Да възкръсне духът им! Български и свободен!
Публикувано в Информационна агенция "Поглед инфо" на 3 април 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар