Ернестина Шинова: Правя същите дивотии както на 20

Боряна АНТИМОВА

Ернестина примижава на яркото ноемврийско слънце, докато позира пред обектива в един от последните дни на циганското лято.

Хъскито Сибир и котаракът Филип весело тичат из двора на къщата им в Бояна. С мъка ги събира за снимка, а те се гушват гальовно в нея. “Не мога да се наспя, уча роля”, оплаква се тя.

Докато тича по двора, стройна и дългокрака, в пуловер и дънки, е трудно човек да повярва, че преди 4 месеца е чукнала 50… 

Влизаме в уютния хол с много картини и предмети, с камината, около която вечерта пак са събирали гости. “Тук се пуши, а непушачите излизат навън, шегува се дамата. Нали знаеш, с Андрей сме за отмяна на тоталната забрана за пушене.”




Родена е на 2 юли в София в семейството на писателя Чавдар Шинов. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на Любомир Кабакчиев.



По-късно специализира актьорско майсторство в Рим, в „Belle Arti". Известно време е част от трупата на Бургаския театър. В момента играе в постановката “Работно време” в Народния театър.



Снима се в 15 филма, български и италиански продукции, сред които “Скъпа моя, скъпи мой”, “Вагнер” и “Хиндемит”, за който през 2009 г. получава “Златна роза” и награда за най-добра женска роля от Съюза на българските филмови дейци и Националния филмов център.



През 2010 г. пожъна голям успех с ролята си на Деворина Селянска в хита “Мисия Лондон”, снима се и в сериала “Столичани в повече” и направи серия от запомнящи се образи в “Комиците” по bTV. Омъжена е за режисьора Андрей Слабаков, имат дъщеря Йоанна на 18 години.

Със Силвия Кацарова на благотворителния бал на фондация "Св. Иван Рилски" Плевен, сн. "Хайлайф"

-Ернестина, последно те видяхме на благотворителния бал на фондация “Св. Иван Рилски” – Плевен за осигуряване на гръдни импланти на онкоболни и зъбни протези на социално слаби възрастни хора. Защо прие да участваш?

-Никога не отказвам на такива събития, това ми е правило. Каузата е безкрайно полезна. Виждала съм приятелки в такава ситуация и знам какъв удар е върху женствеността, върху чувството ти за пълноценност липсата на една гърда. А що се отнася до зъбните протези, това засяга много възрастни хора… Обичам да правя полезни неща и смятам, че повече хора трябва да го правят.

Разбира се, мога да се направя на интересна и да кажа, че не искам да говоря за участието си в тия неща, но това за мен е голяма поза и глупост. Напротив, колкото повече хора се заразят от подобен пример, толкова по-добре. Не го правя, за да изпъкна, а защото наистина вярвам, че помагам на някого така.

На благотворителния бал на фондация "Св. Иван Рилски" - Плевен, сн. "Хайлайф"

-Имаш ли своя лична кауза, избираш ли къде да участваш?

-Не, имам правило да не отказвам. Ето, сега например ще ходя при едни дечица в едно училище да си говорим по принцип за младите хора и бъдещето им. Ходила съм в дома за деца в Драгалевци и всеки път, когато ме поканят от предавания. Тук, в Бояна, с Андрей като решим, качваме торти за децата от този дом.

Помагала съм и за SOS - детски жилища, за какви ли не каузи. Не ги степенувам, важното е да правиш добро, да помагаш на някого. Това си е вече някаква част от живота ми, дори не се замислям.

Преди години исках да направя дарение за клиниката на проф. Бобев за детската онкохематология. Отидох в няколко банки, опитах да прехвърля пари по тяхната сметка и не успях. Много често поривът на хората да помагат е усложнен излишно. Не е нужно да бъде толкова сложно, трябва, когато поискаш да помогнеш, това да става бързо и ефективно. И не толкова да успокоиш личната си съвест, а просто да се върви напред.

Ужасно много ме разстройват тия съобщения по телевизията, по радиото, как някой трябва да отиде в чужбина да се лекува. Много ми се иска българското здравеопазване да бъде такова, че да не се налага да помагаме, а да има фондове за това, без да е нужно да виждам разплакани майки по телевизията. Но явно не може и затова е важно хората да се намесват във всяка кауза като добри магьосници…

В образа на блондинка в "Комиците"

-Докато те снимаха как тичаш по двора с кучето и котката, с тая момичешка фигура, как да повярва човек, че през юли отпразнува половин век… Как противодействаш на цифрата 5?

-Много благодаря за комплимента, но като знам как изглеждах преди, не смятам, че дори бегло се доближавам до този образ. Нямам рецепти за това и не мога да кажа, че противодействам. Храня се просто, обикновено, движа се много, разхождам кучета, репетирам, цялата къща ми е на главата. Някак си не забелязвам времето и може би това е ключът.

Да ти кажа, продължавам да върша дивотиите, които съм вършила преди 30 години, с чисто сърце, разбираш ли, не се спирам! (Смее се) Ама някакви танци, ама някакви барове, ама някакви купони… Ама да се качиш на Черни връх ей така, в 3 часа следобед, и до 6 часа си на върха, стъпил на един крак… С дъщеря ми някой път се преобличаме, пеем пред огледалото, лигавим се заедно… Такива най-различни детинщини и глупости.

Никога не съм се спирала и мисля, че това ме държи в някаква степен, защото ние сме отражение на духа си. Ако той е жизнен и млад, и ти си така. В крайна сметка, ще си остарея като всички хора, но искам да се случи по естествен и красив начин, без много истерии по импланти, силиконови устни, филъри и други такива дивотии…

Като Девора Селянска в "Мисия Лондон"

-Нямаш корекции досега?

-Не-не, аз ще си бъда една симпатична дебела баба, която ще простира розови ватени гащи и ще готви вкусно. А, може и да се превърна в тия леко злобни и съсухрени бабички, които подреждат винаги нещата.

-Учиш усилено роля, какво ти предстои?

-Хванахме се тук с приятели да направим една пиеса, предназначена за турнета. Все още сме в много усилена репетиционна дейност. Това е като майка, която е тръгнала да ражда. Нали се сещаш, като си бременна с нещо, знаеш кой е баща му, знаеш коя е майката, знаеш кои са бабите и дядовците, знаеш горе-долу на какво ще прилича, какви гени ще носи… Но винаги, когато се роди детето, си изненадан, така че надявам се да ни изненада приятно. Засега не искам да споменавам подробности…





-Ти имаше шанса да участваш в цели 3 най-рейтингови проекта:  филма “Мисия Лондон”, шоуто“Комиците” и сериала “Столичани в повече” по bTV… Като втори ренесанс в твоята актьорска кариера…

-Лаская се, разбира се, от толкова внимание от страна на публиката, но като тръгна да правя нещо, не мисля за рейтинг, а дали ми харесва или не, и ако ми харесва, се хвърлям с главата напред. Повечето неща ми се случват ей така, като на шега. С Митака (продуцента Димитър Митовски – бел.ред.) сме приятели.

Като Девора Селянска в хита "Мисия Лондон"

Като се реши да се прави филмът “Мисия Лондон”, аз дори им предложих за ролята на президентшата Девора Селянска други актриси, които според мен биха се справили по-добре. Но Митовски каза: “Не-не-не, ти ще си!”.

С “Комиците” стана пак така. С Любо Нейков се запознахме на снимките на “Мисията…” и той ми каза: “Що не дойдеш да пробваш”. Казах: “Аз не съм за това”, а той: “Абе ти ела да пробваш, пък после ще решиш какво ще правиш”. Отидох, видях и ми хареса. Със “Столичаните…” беше по същия начин: “Тука една девойка трябва да се върне от Германия и реших да си ти”. Викам: “Ми дай да видим” и така.

С Христо Гърбов в сериала "Столичани в повече"

-Оставяш събитията да следват естествения си ход?

-Не знам доколко е полезно, но не съм човек, който си прави планове, например, че на 30 трябва да родя дете, на 50 - да имам собствена къща и кола, вила еди-къде си, палто от норки, на 60, 70 да съм такава или онакава… Въобще не си правя такива планове нито относно кариерата, нито бъдещето ми изобщо. Нещата при мен се случват от самосебе си, идват ей така, като от Господ, без никакво усилие и може би това ми помага да не усещам съпротивата на времето.

Аз съм си останала някъде в 30-те ми години като възраст, и си живея там, и продължавам така да си я карам. Като почнат да ми говорят: “С тая работа къде си тръгнала”, “Не се обличай така”, “Не прави това”, “Помисли за пенсия”, “Виж да се осигуряваш еди-къде си”… Не мога. Знам, че не съм безсмъртна, но не мога да усетя още, тялото ми не го усеща, разумът, емоциите не го усещат и така си я карам. Да се случва каквото ще, пък аз ще правя каквото трябва. Това е.

-Ти стана любимка на публиката на “Комиците” с ролите си на дългокрака празноглава хубавелка.

-Обичам да играя глупачки. В тях има нещо приятно. Никога не ги играя злобно, а по-скоро като момиченца, разбираш ли, те са винаги симпатични. Глупавки, но симпатични. Първо, не вярвам, че има действително глупав човек. Във всеки има нещо добро, някакъв потенциал, който дреме, който може да се развие.

Като празноглава хубавелка в "Комиците" - незабравима...

Много ми беше мило, когато в “Комиците” дойде Галена с нейното детенце, мъничко момиченце, може би 5-6-годишно. Аз играех тая глупачка – блондинката. Детенцето беше толкова органично и естествено, изведнъж се провикна от публиката: “Барби, Барби, искам Барби!”. То ме гонеше по стълбите нагоре, разплака се, искаше да ме вземе вкъщи… Мислеше ме за жива кукла Барби (Смее се)

Много се радвам, когато мога да предизвикам в хората някаква чиста реакция, нещо да звънне, дали да се засмеят или заплачат, дали да се замислят, но да е естествено. Много мразя насилието, манипулациите.

-Актьорите нали специално се обучавате как да манипулирате хората…

-Да, естествено че това съм учила, мога да манипулирам с лекота, да предизвикам някакви реакции в хората. Но когато те са спонтанни, чисти, когато са родени от едно много истинско общуване между теб и публиката, това е такъв подарък! Това е толкова ценно, че никакви палта от норки, никакви коли, нищо не може да го замени! Това е големият смисъл да си актьор. Не само благодарността.

Случвало ми се е да играя в представления и филми, които не са имали такъв зрителски успех или такъв приятен сблъсък с публиката. По-скоро хората се чудят какво се е случило, какво са искали да кажат създателите. Не всички проекти са успешни. Но когато предизвикаш чистата реакция, си заслужава всички мъки, терзания. Защото нашата работа е и това. Ей сега ме виждаш пред премиера, истерична, всичко е разхвърляно, градината прилича на нищо… Докато я изкараме, след това ще вляза в ритъм.

С Руслан Мъйнов в "Комиците"

С Къци Лафазанов в скеч от "Комиците"

-В чия кожа от многото образи в “Комиците” се чувстваш най-добре?

-Във всичките. Харесваше ми и вдовицата Веселка, такава една драматична, пресметлива и супер меркантилна. Харесва ми блондинката глупачка. Харесва ми и напористата снаха. Напоследък играх банков служител, хайде иди и изиграй банков служител, намери му точните неща, които трябва да имитираш…

Има много предизвикателства. То е като разказване на вицове между приятели – колкото си по-истински и не се преструваш, толкова по-добре. А всички носим глупостта в себе си. Аз съм се държала толкова глупаво понякога, бетер блондинката. Била съм и драматично-меркантилна като вдовицата.

Беше много смешно на морето, разхождахме се, вървим по някаква улица, група дечица се задават срещу нас с майките си и едното детенце вика: “Мамо, мамо, виж, това е леличката, дато си убива мъжете!” (Бурен смях) А Андрей вика: “Още съм жив!”

(Следва)

Публикувано във в. “Преса”, 17 ноември 2013 г.

ВТОРА ЧАСТ:
ТРЕТА ЧАСТ:

Наш модел покори и Джорджо Армани

Фотосесията за руския "Воуг", при която снима палта при 34-градусова жега в Ню Йорк

Карл Лагерфелд лично снима Креми Оташлийска, последния сезон тя участва в 54 ревюта на топ дизайнери


Боряна АНТИМОВА

Без капка силикон по нея, полу-дете, полу-жена, интелигентна, възпитана, дисциплинирана и владееща няколко чужди езика, българката Креми Оташлийска пренаписва представата за топмодел у нас.

За всички асове тя е просто Креми и е точно такава, каквито са големите в света на модата, като буквално за месеци се превърна в един от най-търсените модели в света. На 17 тя се изкачи с летящ старт там, където много наши момичета само мечтаят да бъдат - покори самия моден гуру Карл Лагерфелд и флиртува пред собствения му обектив.

Тази година Креми буквално отвя конкуренцията. Едва навършила 18, вече е в подножието на топ 50 на световната класация за модели и е въпрос на месеци да влезе в престижния списък, заради изключителния й есенен сезон. А това пък я приближава до статута “световен топ модел”, за който модните спецове от агенция “Сюприйм” в Ню Йорк признават, че я готвят.

"Многоликата" Креми в тоалети на "Долче и Габана", "Марк Джейкъбс", "Ланвен", "Джъст Кавали"
и "Питър Пилото" за сезон есен-зима на 2013/2014 г.

Креми по улиците на Ню Йорк

Креми беше неизменна част от всички ревюта на есенните модни седмици в Ню Йорк, Париж, Милано и Лондон.

Премина като модно торнадо през 54 модни спектакъла и помете рекламни кампании на титани като “Баленсиага” с ексклузивен договор.

Модни крепости като “Шанел”, “Ели Сааб”, “Валентино” и “Джамбатиста Вали” се надпреварваха за лицето на Креми, представлявано в България от агенция “Интер Моделс”.

У нас най-после се заговори за нея и е номинирана за “Жена на годината” в раздел “Мода” на сп. “Грация”.

В края на октомври Креми покори още една модна емблема – Джорджо Армани.


Беше избрана лично от модния гуру да представя негови творби в ексклузивния му моден спектакъл “Само една нощ” (“One night only”), който се проведе в Ню Йорк. На мащабното шоу 90 модела представиха 160 тоалета.

Креми в модел на Армани на шоуто "One Night Only"

В рамките на вечерта беше показана последната колекция на Армани и ретроспективната изложба “Ексцентрико” (“Eccentrico”), с есенцията от творбите на дизайнера от 1985 г. до днес.


На червения килим след ревюто блеснаха звезди като Леонардо ДиКаприо, Мартин Скорсезе, Хилъри Суонк, Рене Зелуегър, Рики Мартин, Глен Клоуз и Наоми Уотс.



Джорджо Армани, който това лято през юли навърши 79, призна пред френския вестник “Фигаро”, че всяка седмица сменя завещанието си.


“Това е мъчително, но когато човек работи 50 години, трябва да се погрижи за хората, които го съпътстват.

Креми след ревю

Не обичам да мисля за времето след Армани, но все пак преди време попитах един от близките ми съдружници дали нещата ми са в ред.

Той ми отговори: "Когато Господ те повика, ще бъдеш готов, ще видиш". И това ме успокои", споделя още известният моделиер. Той не е склонен да говори за миналото, а гледа в бъдещето. "Денят на моето оттегляне ми се струва още много далеч.

Разбира се, "Армани" ще се нуждае от нов ръководител. Но не стилист, по-скоро добър мениджър с усет към конфекцията, имиджа, комуникацията и стила.

Нужни ми бяха 30 години, за да науча всичко това", обяснява Джорджо. Според слуховете за негов наследник се готви племенникът му - Андреа Камерана.

Джорджо Армани пред модели от ретроспективната си изложба

Джорджо Армани е роден в Пиаченца, Италия на 11 юли 1934 г. Започва да създава нови модели през 1970 г., които се продават в няколко модни къщи в Италия. През 1974 г. е представена неговата първа колекция, която преминава при голям успех. Истинската слава го достига през 1975 г.
Днес той е сред водещите модни дизайнери в света, диктуващи модата на вече няколко поколения. Освен облекло, той има в колекциите си аксесоари, часовници и бижутерия.
Сред звездите на Холивуд, които се обличат в Армани, са Джулия Робъртс, Джордж Клуни, Леонардо ди Каприо, Робърт де Ниро, Том Круз и други.
Армани е сред първите дизайнери, забранили участието на модели с индекс на телесната маса (BMI) под 18 след смъртта на модела Ана Каролина Рестън през 2006 г. вследствие на анорексия нервоза.

Креми на фотосесия в готик визия за известното списание "Нумеро"

“Джорджо Армани е различен от всички дизайнери, с които съм работила”, каза за “Преса” Креми. “За разлика от колегите си, които оставят кастинг директорите да им избират моделите, той присъства на всички кастинги и лично избира моделите за следващото си ревю. Винаги е сериозен и вглъбен в работата си. Присъства на всички проби на тоалетите си и предпочита лично да пипне всичко.

Когато от агенцията ми съобщиха, че Джорджо Армани лично ме е избрал за голямото шоу, подскочих и веднага звъннах на мама. Армани си е Армани”, разказа още Креми.

Креми позира пред обектива на самия Карл Лагерфелд

Преди Армани Креми има вълнуваща среща с друг перфекционист - самия Карл Лагерфелд. “Той ме избра за лице на колекцията си “Шанел Круиз” за Сингапур. Снима ме лично с всеки тоалет от колекцията за специалния албум, който се раздава на всички гости на ревюто. Засега съм ангажирана с всички негови шоута”, разказва Креми.

Креми (на преден план) сред "момичетата на "Шанел"

“Когато се запознахме, Лагерфелд ме попита откъде съм. Казах му, а той: “А, от България, никого не познавам от там”. Каза, че е доволен от мен, че снимките са излезли много хубаво. Винаги съм си мислила, че е студен и недостъпен. Не ми е хрумвало, че е толкова забавен, шегува се, енергичен, винаги на всички ще каже по нещо. Това ме изненада”, сподели Креми.

Креми пред известния като "майстор на тоалета"
Джамбатиста Вали преди ревюто му
от кутюр за есен-зима 2013/2014

Преди това тя става любимка на "Баленсиага" и това е първият й сериозен пробив. Още е на 17, когато й съобщават, че е избрана за “Баленсиага ексклузив”. Дизайнерът Никола Геские (който в края на годината напусна модната къща – бел. ред.) я избира да му закрие ревюто. Два пъти тя е “ексклузив” на “Баленсиага” – и пролетта, и есента миналата година, което е много престижно и е привилегия само на най-известните модели.

В официалния календар на Креми за пролет-лято 2014 са записани ревюта на “Шанел”, “Кензо”, “Соня Рикел”, “Нина Ричи”, “Джъст Кавали”, “Алберта Ферети”, “Том Форд”, “Марк Джейкъбс”, “Долче и Габана”, “Дона Карън”, “Миу Миу”, “Луи Вюитон”, “Ив Сен Лоран”, “Ланвен”, “Салваторе Ферагамо”, “Роберто Кавали”, “Фенди”, “Питър Пилото”, “Ели Сааб” и много други. Педставяла е висша мода (от кутюр) на “Валентино”, “Шанел”, “Джанбатиста Вали”, “Ели Сааб”…

Креми в модел на Максим Симоенс

“Да направиш 54 ревюта за един сезон си е подвиг. Това е темпо, непосилно за опитните модели с няколко години стаж, а дъщеря ми го постигна буквално за месеци”, сподели за “Преса” майката Юлия Мумджиева, едно от “златните момичета” в ансамбъла ни по художествена гимнастика.

От 20 години тя ръководи клуба си по аеробика “Юлива” и въпреки че е там нонстоп, следи отблизо кариерата на по-малката си дъщеря и събира всичко за нея.
Юлия показва филма, който парижката агенция на Креми “Елит” прави за нея и се излъчва по световния моден канал “Фешън ТV”.

Креми в Ню Йорк

"Не знам защо у нас журналистите последни научават за успехите на Креми, но се е случвало модни медии да публикуват репортажи от ревюта на световноизвестни дизайнери, без да споменат, че в тях участва една българка. Целият моден свят знае за Креми, а тук все едно не съществува”, чуди се Юлия.

Креми с майка си Юлия

Креми живее за постоянно в Ню Йорк, в Манхатън, в апартамент с други модели. Има си приятел българин, за когото е лаконична, че “също работи, но няма да говоря повече за него”. В Ню Йорк я представлява агенцията “Сюприйм”, в която се мести, след като в първата й агенция “Форд моделс” настъпват големи промени и се сменят шефовете.

Във всеки град, където работи извън Ню Йорк – Париж, Лондон, Милано, Барселона и Копенхаген, я представлява отделна агенция, като най-престижна и със световна слава е тази в Париж – “Елит”.

На ревю на "Джъст Кавали" за пролет-лято 2014

“Отстрани животът на Креми може да изглежда лъскав, но в действителност никак не й е леко – жали я майка й. Случвало се е в 4 сутринта да снима бански, и да вали сняг, който разтопяват с вентилатори. В 6 часа летя от Ню Йорк за Париж, сутринта като кацна, снима в Париж, а след обяд същия ден се върна в Лондон. И това й се случва през няколко дена – да пътува, да снима, да се връща.

Лятото пък в най-голямата жега в Ню Йорк, при 34 градуса, й се случи да участва във фотосесия, навлечена с палта и кожи. Трябваше да я снимат в движение и правеха по няколко дубъла, а тя беше на непривично високи токчета, обикновено ходи с ниски обувки или кецове. Да не говорим, че й се налага да прекосява постоянно Океана от Ню Йорк до Париж, Милано или Лондон.”

Седмиците на модата по традиция започват в Ню Йорк, после в Лондон, Милано и завършват в Париж, където все още се смята, че е най-престижно да участваш. След модните седмици през септември – началото на октомври после започват снимките за рекламни кампании.

В тоалет на Роберто Кавали, пролет-лято 2014

Голямото следващо събитие на Креми е участие в ревю на Карл Лагерфелд за “Шанел”. “Дъщеря ми казва, че участието й не е потвърдено още, но няма начин да не участва. Какво ще представят – още не се знае. При тях се знае от днес за днес.

Никога не е сигурно и дали един модел ще участва. На кастинга за ревюто може да те изберат, да отидеш да пробваш тоалет, да те харесат и на другия ден, няколко часа преди ревюто да ти кажат, че нямат нужда от теб. И това се приема за нещо нормално в света на голямата мода.

На фотосесия за 10 MAGAZINE

Всеки дизайнер си има по десетина сигурни модела, които винаги вика, и другите избират допълнително, защото и самите модели много се променят.

Ако пролетта една девойка е изглеждала добре, есента може да не е вече така. Може да е напълняла повече от допустимото, да е качила 5-10 кг. Затова всеки път ги викат на кастинг, за да установят какво е състоянието им в момента.

За Креми обаче в случая с Лагерфелд това “правило” не важи, тъй като тя вече се ползва неофициално със статута на модел, предпочитан от модния гуру.



Публикувано във в. "Преса", 16 ноември 2013 г.

ИНТЕРВЮ С КРЕМИ


ОЩЕ СНИМКИ

Креми в тоалет на "Шанел" за пролет-лято 2014

Креми преди ревю на Джамбатиста Вали

На фотосесията за руския "Воуг", когато снима палта при 34-градусова жега в Ню Йорк

Креми (вдясно) с модели след ревю на "Джъст Кавали"
за есен-зима 2013/2014

На ревю на "Шанел" от кутюр за есен-зима 2013/2014

Стефан Вълдобрев: Сега повече приличам на себе си

Боряна АНТИМОВА


Стефан Вълдобрев е роден на 20 май 1970 г. в Стара Загора. През 1993 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев.

Изиграл е над 40 роли на сцените на Народния, “Българска Армия”, Младежкия, “Сатирата”,199 и Пловдив.

Написал е оригиналната музика за над 70 театрални постановки и 20 игрални и документални филма. 

Има издадени 9 албума с песни и много видеоклипове.

С групата "Обичайните заподозрени" (Иван Лечев, Стоян Янкулов, Веселин Веселинов-Еко и Мирослав Иванов) имат 4 национални турнета.

През 1999-а и 2000-та печели наградите за най-добър изпълнител и най-добър албум на телевизия “ММ”, а през 2007 г. е номиниран и за най-добър изпълнител на десетилетието.

След 2001 г. се отдава основно на киното и театъра. Играе във филмите “Изпепеляване” (“Златна роза” 2004 за главна мъжка роля), “Стъклената река”, “Миграцията на паламуда” (номинация на Българската Филмова Академия за най-добър игрален филм на 2012 г.), “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (в шортлистата на Американската Филмова Академия “Оскар” 2009 за най-добър чуждоезичен филм), “Подгряване на вчерашния обед”.

През 2000 г. получава "Златна роза" за филмов дебют за създаването на първия Български саундтрак към филма "Пансион за кучета". Участва в спектаклите на Галин Стоев “Малка пиеса за детска стая” (“ИКАР” 2008 и “АСКЕЕР” 2008 за драматургичен текст, “АСКЕЕР” 2008 за режисура), “Приятнострашно” (“ИКАР” 2010 за драматургичен текст и режисура и “АСКЕЕР” 2010 за най-добро представление и режисура) и  “Хората от Оз”, 2013.

През 2007  специализира филмова режисура във ФАМУ, Прага. През 2010 прави режисьорският си дебют с документалния филм “Манчестър Юнайтед от Свищов”, представен в над 25 държави и в официалната селекция на най-престижните световни кино фестивали (ИДФА Амстердам, ХотДоkс Торонто, Сараево, Пазарът в Кан).

Женен е за Яна, юрист по професия, има дъщеря Мария на 15 години.

-Стефане, наскоро се върнахте от морето, от снимките на филма “Потъването на Созопол”, разкажете за него.

-Филмът е направен по романа на Ина Вълчанова и смесва по един мистичен начин реалността, спомените и  виденията на  човек, озовал се в лабиринта на своята средна възраст, където е пълно със страхове, равносметки и провалени възможности  Темата е за краха на илюзиите, а съспенсът е ще бъде ли спасен главният герой и ще оцелее ли Созопол.

Режисьор е Костадин Бонев. През 2000 той беше човекът, които ми предложи първата по-значима роля в “Подгряване на вчерашният обед”, така че се чувствам професионално и емоционално обвързан с него. Той е спокоен и интелигентен режисьор и е удоволствие да се работи с него.

Харесва ми също, че има приемственост - почти целият актьорски състав от “Подгряването” участва и в този филм: Светлана Янчева, Деян Донков, Снежина Петрова, Биляна Казакова. Приятно е да се срещнем отново, но вече натрупали доста опит през изминалите години.  Има, разбира се, и нови лица, които са много интересни: Васил Гюров от група Ревю, Леонид Йовчев, Веселин Мезеклиев.

С Деян Донков в новия филм "Потъването на Созопол"

-Вие в каква роля сте и как се чувствате в нея?

-Играя психиатър и приятел на героя на Деян Донков, чувствам се мокър. Във филма се лее много вода и се пие много водка. По сценарий вали непрекъснато. Потоп. Всеки ден ни обливат с дъждовални машини. Сега е слънчево и е по-добре, но в началото на месеца със зимните температури, вятъра и бурното море беше доста екстремно. 

Изобщо, образът на водата ми е доста любим, преследва ме във всички филми, в които играя. Зададе ли се нов филм, знам, че задължително ще се мокря и ще се мръзне. През 2004-а - първата ми главна роля в “Изпепеляване” на Станимир Трифонов, цял месец на брега на Дунава, март, студено, героят ми е италианец, женен за българка, обвинен в шпионаж и пратен в Белене. Йосиф Сърчаджиев ми помага да избягам. Лежим цял ден с него в една водна яма и треперим.

Като отец Петър във филма "Стъклената река"

По-късно в “Стъклената река” - героинята на Наталия Дончева се подхлъзва и пада в дълбок и опасен вир, моят герой - отец Петър се хвърля да я спасява. Снимаме на фантастично красиво място - Крушунски водопади, проблемът е, че водата е от карстов извор в пещерите с постоянна температура 4 градуса. Осем часа газим и се гмуркаме в нея. Наскоро в “Миграцията на паламуда” - отново в реката и в морето, този път с Христо Мутафчиев...

С Христо Мутафчиев във филма "Миграцията на паламуда"

-Снимали сте се в над 10 филма, какво ново ви дава тази роля и участието в този филм?

-Всеки следващ филм дава възможност на актьора да опитва нови неща с лицето и тялото си, да дозира правилно емоциите си и да търси мярката във взаимоотношенията с камерата. Тя е много чувствителна и те улавя мигновено, ако не си истински.

Никога няма да забравя един снимачен ден в "Стъклената река", в който имах свободата да изпробвам поредица от варианти на важен драматичен епизод. Наслаждавах се на умението да натискам или отнемам емоционално във всеки следващ дубъл, да не забелязвам червената лампа, когато се каже “Начало”.

Като Енрико във филма "Изпепеляване" - "Златна роза" за главна мъжка роля, 2004 г.

Всеки актьор чака момента, в които ще се сближи достатъчно с камерата и вече няма да изпитва скованост или свян - като любовни взаимоотношения. За мен това се случи тогава, а в настоящия филм се опитвам да развивам това усещане.

Новото е и в персонажа - леко циничен и изнервен самотник, решен да спаси своя приятел, а по този начин и себе си. Нови са и емоциите с колегите, преживяванията, вечерите и разговорите след снимки.

-Къде снимате?

-Спим в едно чудно село - Варвара, едно от малкото останали неокепазени места по Черноморието, всяка вечер се събираме в центъра в кръчмата на Димо, сядаме около камината, забавляваме се.

Преди седмица имаше епизод с групата на Васо, "Ревю", след снимките продължихме да си свирим край огъня до 6 сутринта. Приказка. Имахме епизод как спасяваме човек в морето. Както сме на лодката, изведнъж покрай нас се появява стадо делфини - на няколко метра, много едри. Почват да обикалят, да скачат. Ние почнахме да се радваме и да крещим като деца.

С Иван Лечев на сцената

-Есенното море вдъхновява ли за писане, композиране?

-О, да. Често си взимах китарата и отивах на скалите. Небето беше сиво, морето много бурно и гледката беше фантастична. Но не само там. Преди време приятели ми подариха един режисьорски стол, от тези сгъваемите. Той ми стои постоянно в багажника. От година и нещо  любимото ми занимание е да тръгна нанякъде и като ми хареса някоя гледка, да спра, да извадя стола и китарата, да си свиря или просто да съзерцавам. 

Обикалям много - Централния Балкан, от север и от юг на Шипка, обожавам Черноморието през октомври - Крапец, Градина, дъбовите гори на Странджа, мириса на смола във Велинград, Юндола. Изумително. Природата ни е нечовешки красива, не е истина простo.

В планината

Лятото бях в Лещен, тръгнах на изток през Родопите - Сатовча, Доспат, Девин, Смолян. Имах някаква наркотична потребност да спирам на всеки завой, да запечатам ако мога тази красота. Спомних си наскоро началният епизод от филма “В навечерието”, където главният герой разказваше една притча как Бог раздал земя на всички народи, само за нашия не стигнало. Питали сме: "Ами за нас?" И Той отговорил: "А бе бях си запазил едно място за мен, ама хайде на вас ще го дам".

-Напоследък не се появявате често в медиите.

-Медийната реалност няма нищо общо с истинската реалност, където се случват смислените неща, където ври и кипи.

Играя в четири постановки при препълнени зали в "Театър 199", изкарвам всяка година филм като композитор, актьор или режисьор. 

Работя в съвместни проекти в Чехия, Норвегия, Словения, Хърватска.

Пътувам непрекъснато по кинофестивали, преди седмица се върнах от Полша, където бях член на журито на Варшавския Филм Фест.

Миналата година се събрахме с бандата и направихме 25 концерта за шест месеца - в зали, клубове или на открито. На някои от тях имаше по хиляда и двеста човека. 



Записахме  част от концертите и сега на 30 ноември в "София Лайф Клуб" ще направим промоция на нов албум, които  се казва “Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени: LIVE”. След това влизаме в записи за нов студиен албум.

Бандата "Обичайните заподозрени", от ляво на дясно: Иван Лечев, Стоян Янкулов - Стунджи, Стефан Вълдобрев, Мирослав Иванов и Веселин Веселинов - Еко

-В музиката животът ви сякаш се дели на два периода – през 90-те имахте повече публични изяви, а от 2000-та като че ли се затворихте вкъщи да композирате… 

-През 90-те се пренаситих от публичност. Някои изяви от тогава ми се струват излишни, лекомислени. Истината е, че публичността не ми липсва. Защото благодарение на интернет тя вече не е задължително условие за комуникация с публиката. 

Последното премиерно представление, в което играя, е продадено за месец напред, без за него да е излязла нито една рецензия в нито един вестник. Турнето ни миналата година с “Обичайните заподозрени”  беше пълно основно заради Фейсбук рекламата. Сега се чувствам по-комфортно, по-приличащ на себе си. Музиката, която пиша, изисква повече вглъбяване, вярно е.

С Рут Колева на сцената

-Каква музика пишете сега?

-От няколко години композирам предимно симфонична музика за филмите, върху които работя. Тогава човек се затваря в къщи, както казвате вие, влиза в тунела и губи всякаква представа за времето навън. Но усещането след това, когато се раздадат партитурите и оркестърът засвири, не може да се сравни с нищо.

Тъй като мащабите са огромни , а сроковете в киното твърде кратки, успях да събера страхотен екип от топ-професионалисти, с които в течение на времето постигнахме много добра стикованост и единомислие.

Най-често съм с моя колега и приятел Веско Караатанасов, които работи върху оркестрациите.

Наскоро приключихме едни много напрегнати записи със Загребската филхармония, дирижирана от маестро Алан Бйелински за филма “Съдилището” на Стефан Командарев и мисля, че постигнахме нещо хубаво.


-След най-популярния ви албум “О-о-бичам те, мила” не продължихте тази линия, защо?

-“О-о-бичам те, мила” беше една музикална шега, направена от трима приятели от ВИТИЗ – Мая Бежанска, Камен Донев и аз. Имам само хубави спомени от това време, но никога не съм си представял, че тази линия трябва да бъде продължена.

Сега, когато вече на хоризонта са подредени “Рай”, “Към”, “Едно”, “Аз ли съм, или не съм”, “Вълк”, “Фойерверк”, “Бряг с цвят най-зелен”, “Хромозоми”, “Пропаганда”, “Силикон”, “Тя”, “Да”, “Хеликоптер”… и предстоящата да излезе “Сняг над Сахара”, смятам че съм бил прав.

С Атанас Атанасов в постановката "Хората от Оз", "Театър 199"

-Над 40 театрални роли, и всичките – много оригинални, нестандартни… Вие ли си ги избирате такива, или те “ви избират”?

-Права сте - от 2006 съм актьор на свободна практика и имам възможността внимателно да подбирам ролите си. Играя в постановките на "Театър 199" - “Малка пиеса за детска стая”, “Приятнострашно”, “Хората от ОЗ” и “Син портокал”. Първите три са текстове на Яна Борисова, поставени от Галин Стоев.

Считам срещата си с Яна и Галин за едно от наи-важните събития в моя театрален път до тук. Стилът на писане, боравенето с думите, въздействието им, подходът в режисурата, класата на героите, интелигентният хумор - това са все неща, в които се чувствам в свои води и ме провокират да вадя най-доброто от себе си.

-Ученик сте на незабравимите Тодор Колев и Крикор Азарян. Какво оставиха двамата във вас, в професионален и личен план?

-Всичко, което умея в актьорската професия, е оформено от тях и дължа на тях. Всичко!

-Специализирал сте кинорежисура в Чехия, режисирал сте и един документален и два късометражни филма, имате ли желание да продължите в тази посока?

-Имам желание, естествено. Обмислям идеи, проекти, намерения. Не бързам. Приоритет са ролите и събирането с бандата за нов албум. Често се шегувам, че Клинт Ийстууд е почнал да режисира сериозно на 60-годишна възраст - значи имам още доста време.

Стефан Вълдобрев (с каскета) на снимачната площадка на режисьорския си дебют - документалния филм "Манчестър Юнайтед от Свищов", за който получава много награди на престижни фестивали

-Казвате: “Влязох във ВИТИЗ заради киното, филмите ме връщат към детството и още ги зяпам с диво любопитство”. Като дете мечтаехте ли за друго, освен за кино?

-Мечтаех да пиша музика и да бъда актьор и съм благодарен, че това ми се случва. Наистина като малък гледах много филми по много пъти, после ги разигравахме с приятелите в квартала. Детството ми мина около стадиона, цирка и киното.

Кадри от представянето на филма "Манчестър Юнайтед от Свищов"

-Първата ви записана песен е при участието ви в “Ку-ку”. Какво си спомняте от този период в живота ви?

-Спомням си еуфорията, вдъхновението, чувството за свобода, лекомислието, оптимизма, усещането, че си център на света и той се върти около тебе – неща, присъщи на всеки млад човек.

А иначе за самата песен – да, това беше първият ми професионален запис в студиото на БНТ. Тя се казваше “Кино”, беше някаква жанрова смес между електро-пънк, ню уейв и джаз и, честно казано, стоеше някяк странно на фона на останалите парчета в албума “Ръгай чушки в боба”, повечето от които бяха кавъри или пародии.

Дълго време "Ку-ку" беше истински оригинално, артистично, свежо, наивно, пълно  с въображение. Беше сила. После отнякъде се появиха някакви хора с ресторантски хумор, които решиха да използват предаването за налагане на чалгата като официалната музика и начин на живот в България. И романтичният период свърши, започна политиката.

-Днес студентите окупират университети, участват в протестите… Какво мислите за случващото се в страната?

-Когато си на 20, си длъжен да крещиш, да стачкуваш, ако трябва и да окупираш, щом си възмутен от някаква несправедливост и виждаш, че светът, в които ти предстои да живееш, не отива на добре. Това е най-естественото нещо.

Участвал съм в две окупационни стачки – с едната свалихме президент, с другата – министър-председател. Усещането, че това се е случило заради твоите усилия и енергия е велико, независимо дали е илюзия или не. Разликата е, че тогава се знаеше кого искаме да сменим, но и кой да дойде след това, докато сегашните студенти не искат никого.

Искат прости, базисни неща като морал, ценности, чиста игра, ясни взаимоотношения. И то ги искат от политическата класа като цяло. Ако някой си мисли, че е непорочен и има право да приватизира протеста им, ще стане за смях.

На снимките на клипа "Хеликоптер" с Ирмена Чичикова и Крум Родригес

-Как виждате отстрани това ново поколение?

-То е изключително зряло и не може лесно да бъде манипулирано. Те мислят с главите си, а не с телевизорите, просто защото нямат телевизори. И не е тяхна работа да правят партия, за да постигнат исканията си, както чух да ги приканват. Те са наясно, че продуцирането на нова партия през четири години е шизофренно начинание и е прийом за замазване на проблемите. Тяхната работа е да са съвест и коректив.

През последното десетилетие гражданското общество беше будалкано с молове, кредити, айфони, коли на лизинг, ол-инклузив и всякакъв род приспивателни. Тези номера вече не минават по целия свят. Гражданите изтрезняха и се връщат към естественото си състояние на духовни същества.

Политическата класа трябва завинаги да се съобразява с добродетели, които аз наричам трите С - Съчувствие, Състрадание, Съпричастност. Иначе ще бъдат пометени. 

Струва ми се, че ако някой държавник се престраши и прояви тези най-нормални човешки качества, покаже честно, че му пука за наистина унизителното положение на мнозинството българи, той ще спечели сърцата им, независимо от коя партия е.

През февруари започнаха процеси, които продължават и до днес, и които спокойно могат да се нарекат възраждане на гражданското общество. Мисля, че това са хора, които не биха търпяли никога повече самодостатъчни екземпляри да си играят с доверието им. Времето на празното говорене свърши. Хората имат нужда някои мълчаливо да работи, тревожейки се за тях и изкарвайки почтено заплатата си, която те му дават чрез своите данъци.

Сн. sofialife.bg

-Съпругата ви Яна е юрист, как й понася вашата ангажираност с много различни проекти?

-Бях обсебен от музиката и актьорството още от ученическите си години, а с Яна се познаваме от тогава. Тя е наясно с това. 

-Как един толкова артистичен мъж се влюби в момиче, избрало правото, не сте ли прекалено различни?

-Когато се влюбих в нея, тя беше звездата в един самодеен театрален състав, който посещавахме заедно. Беше далеч по-артистична от мен. Тогава аз бях един интровертен и доста къдрав темерут, който се разхождаше с китара по коридорите на училището. И до ден днешен, когато се съберем с приятели или вечеряме вкъщи с дъщеря ни, тя е много повече душата на компанията и разсмива всички с майтапи.

Публикувано във в. "Преса", 10 ноември 2013 г.