Калин Врачански: Горд съм, че ще играя Остап Бендер

Боряна АНТИМОВА


Ранен утринен час. Калин Врачански пристига в “Сатирата”, нахлупил ниско шапка с козирка. “Студено ми е, не се крия”, шегува се той.


В гримьорната сваля жокейката и от нея се разсипва поток от руси кичури, той ги отмята енергично, сините му очи искрят…


В отлична форма е, леко напрегнат, но и радостен от предстоящата премиера.


За неговите 32 години ролята на Остап Бендер е голямо предизвикателство, което отклонява мислите му долу, на сцената, която работниците подготвят за репетиция…



Калин Врачански е роден на 9 юни 1981 г. в Червен бряг, израснал е в Мездра. Учи банково дело в гимназията в Роман. През 2002 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков. От 2008 до 2012-а е на щат в театър „София“. Играл е и на сцените на Кърджалийския, Пернишкия театър и “199”.

Прави силни роли като Квазимодо в “Парижката Света Богородица”, Фердинанд фон Валтер в "Коварство и любов" (театър "София”) и инвалид в “Гарванът” (театър “199”). През 2012 г. получи наградата "Любимец 13 " за ролята си на Д'Артанян в "Тримата мускетари" на театър "София". Снима се в няколко филма, в сериала “Забранена любов”, от този сезон участва и в “Дървото на живота”. Ролята на Камен в сериала „Стъклен дом“ го изстрелва в орбитата на широката популярност.

"Бандата" на Остап Бендер, пътниците на "Антилопа Гну", от ляво надясно: Пламен Великов, Мартин Каров, Калин Врачански, Йорданка Стефанова, в постановката "За няколко милиона повече",
Сатиричен театър, снимки Симон Варсано

-Калине, предстои ви голямо изпитание – Остап Бендер, култов образ от роман, енигматичен за няколко поколения…
-Да, голямо изпитание е. Режисьорът Бина Харалампиева, която е на възрастта на моята майка, ми разказа, че това е книгата на Илф и Петров “Златния телец” е била сред настолните на поколението на родителите ми. Че едва ли не всички са били запознати с книгата и благодарение на нея са можели да прогледнат в обстановката тогава, да видят много незрими неща. Спектакълът е със заглавие “За няколко милиона повече” и премиерата е след броени дни - на 16 октомври в “Сатирата”.

"Бандата" на Остап Бендер, пътниците на "Антилопа Гну", от ляво надясно: Калин Врачански, Йорданка Стефанова, Мартин Каров и Пламен Великов, в постановката "За няколко милиона повече", Сатиричен театър

-Какво почувствахте, когато ви повериха тази роля?
-Не бях чел романа и се наложи бързо да го направя. Много е приятно да имаш такава задача, заедно се опитваме да пресъздадем този голям герой. Много е интересно и забавно да се работи по него, горд съм и се радвам, че имам този шанс.

Като Остап Бендер

-Не се ли опасявате, че всеки има свой прочит на Остап Бендер?
-Естествено, и вече ми е нервно и напрегнато… Няма начин. Винаги е притеснително, когато толкова много хора имат своя прочит, но ако човек започне да мисли по този начин, това означава никога да не се правят филми по книги. Например “Властелинът на пръстените” - много хора са го чели, на едни не им допада екранната версия, на други много им харесва, трети дори награждават филма…

-А какъв е вашият прочит?
-Все пак пресъздаваме романа на сцената, а не моята интерпретация. Всички се опитваме да бъдем достатъчно верни на режисьорските задачи.

Като Квазимодо

-Верни на режисьорските задачи, казвате… Миналата година режисьорът Лили Абаджиева се “пошегува” с “глезения секссимвол” от сериала “Стъклен дом”, като ви повери Квазимодо в “Парижката Света Богородица” в театър "София”…

-Когато Лили ми се обади за тази роля, ми каза, че като решила да направи постановката, си представяла единствено мен в ролята на Квазимодо. Беше ми много интересно да работя по образа, тъй като беше нещо много различно, нещо, което до момента не бях правил.

-Наистина ли не ви притесни образът на урод в силиконова маска?

-Не, изобщо, беше ми много любопитно. Още от началото исках да знам как ще изглежда Квазимодо, как ще се направи силната деформация на лицето, за да се получи наистина уродлив външен вид.

При него най-важното беше да се противопостави душевната му красота, защото в нея беше акцентът в образа. Интересно е, когато не те вълнува как ще изглеждаш, а това, което трябва да излезе отвътре, от душевността на героя. Подобна работа е по-трудна и по-любопитна за един актьор и на сцената, и на екрана.

Като Квазимодо, със Симона Пейчева като Есмералда в "Парижката Света Богородица", "Театър София"

С Теодора Духовникова в "Гарванът"

-С Теодора Духовникова направихте също два драматични и богати душевно образа в “Гарванът” в театър "199”, където пък сте мрачен романтик в инвалидна количка…

-Да, и отново под режисурата на Бина Харалампиева… Много се радвам, че започнах да работя с нея. Открих един изключителен човек и професионалист.

Работата с Теодора беше много интересна, тя е един от най-добрите ми партньори на сцената. Изключително сетивен и талантлив човек.

Процесът на работата по този текст беше много задълбочен, а нямахме много време за репетиции. Тогава вече бях зает и с “Парижката Света Богородица”, разкъсвах се между двете сцени, но бях поел ангажимента за Квазимодо. За “Гарванът” репетирахме по 2-3 часа, но успяхме да свършим много работа.

Като Фердинанд фон Валтер в "Коварство и любов" на "Театър София", в партньорство с Йоанна Темелкова

-В “Коварство и любов” в театър "София” отново сте в силно драматична роля – на Фердинанд фон Валтер…

-Когато дойде това заглавие, все още бях на щат в театъра и просто бях разпределен. Това е една от големите роли на театралната сцена и се радвам, че успях да работя и по нея.



-Какво се случи миналата есен със спектакъла на Пернишкия театър “За мишките и хората” под режисурата на Асен Блатечки, защо беше свален от сцена?


-Не знам, това е един от любимите ми спектакли и много се радвам, че работих с Асен по него.



-Така ли? Говореше се за скандал между вас, двамата актуални секссимволи…
-Не, това е поредното недоразумение в пресата. Защо спектакълът не се играе, може да каже единствено директорът на Пернишкия театър, но със сигурност не е поради нежелание на Асен, или мое, или на когото и да било.

Фронтално с Асен Блатечки в "Стъклен дом"...

Двамата много харесваме този проект и когато започнахме работата по него, беше страхотно. Аз играех Джордж.

Процесът беше изключителен, защото Асен много добре знаеше какво иска да направи с тази пиеса, всичко в главата му беше ясно. Всеки, който е работил с Асен, остава очарован.

И днес отношенията ни с Асен са супер добри! Та ние снимаме в момента заедно филм. Работното му заглавие е “Люси”.

Започнахме снимки в края на август, снимахме до средата на септември, сега спряхме, чакаме смяната на времето и вероятно в края на месеца или началото на другия ще продължим. Така че отношенията ни с Асен са повече от приятелски, ходим насам-натам заедно, играем в представления заедно…

-… пиете по едно заедно след работа?
-Не, не пием (Смее се). Бръмчим с моторите. Никога не е имало такова нещо - да си делим известност. Вярно е, че когато и той се включи в “Стъклен дом”, имаше опити да се създаде интрига… Странно е да се правят такива заключения – че трябва да има ревност между двама ни на професионално ниво…

Плакат на постановката "Тримата мускетари" в "Театър София", с Калин като Д' Артанян

-Цялата тази сценична треска, със силните драматични роли “изгони” ли тригодишната звездна суета на секссимвола Камен от “Стъклен дом”?
-(Смее се) И за мен, и за Асен, и за много други мои колеги се употребяват такива определения – “секссимвол”. Няма лошо, това е страхотно, то помага до голяма степен да се привлекат повече зрители в салоните и пред екраните. Ние обаче не сме от хората, които лежат на това, по-скоро го приемаме като един бонус към всичко, което притежаваме. Просто не се вперваме в него, а работим това, което сме искали винаги да правим – театър и кино.

С Елена Петрова в "Стъклен дом"

-Отстрани изглеждаше, сякаш се втурнахте много бързо за излезете от повърхностния образ на разглезеното от фенки момче, да покажете колко сериозен може да бъдете…
-Никога не съм се чувствал глезен от фенките, гледал съм да си върша работата, а пък ако публиката каже: “Да, този добре си прави нещата”, това е най-голямата награда за мен.

В образа на геолог в сериала "Д ървото на живота", за който много хора намират силна прилика с Васил Левски

-Влязохте и във втория сезон на сериала “Дървото на живота” по ТВ 7, където сте в ролята на мрачен и затворен геолог… Да очакваме ли силни колизии?
-Харесва ми да правя различни неща, защото те поддържат във форма. Ако човек започне да играе едно и също нещо, много бързо на него самия ще му стане безинтересно, да не говорим за аудиторията.

В ролята на вглъбен геолог в сериала "Дървото на живота"

Никой не печели от това, да заседне в един образ и с него да изкара кариерата си, колкото и дълга да е тя. Аз искам да експериментирам. А колкото до моя геолог, той в един момент ще се окаже в театъра на събитията и вече няма да е скучен. Но ще спра дотук, за да се запази изненадата за зрителите.

-Предложения за други сериали?
-Имаше, да, но повтарям, пробвам различни неща, за да се изградя като добър актьор. Не смятам, че съм постигнал това, което бих искал, а работата с всеки нов екип, партньор, режисьор на сцената или снимачната площадка те обогатява.

С Елена Петрова като водещи на "Българската Коледа", 2010 г.

-Може ли да кажете за себе си, че популярността от малкия екран ви донесе по-хубави роли?
-Определено. Когато има интерес към някого, е нормално да дойдат повече предложения и имаш възможността да избираш и експериментираш.

-Казвате, че рядко общувате с непознати. Как понасяте неизбежни спътници на популярността като загубата на анонимност?
-Никога не съм се крил, но е вярно, че не съм много общителен с непознати, просто не ми е в природата.

Много преди да стане известен, Калин се снима в комичния образ на мухльо
заедно с Андреа в реклама на мастика

-Снимахте се и във филма “Шестият ден”, където играете бандит...

-По-скоро похитител, но сериозната ми роля е в друг филм - “Вила Роза”, който ще излезе на 20 декември. Там имам централна роля и филмът е от жанр, който не е правен до момента у нас, или поне не съм гледал такъв. Това е трилър с елементи на ужаси.

Когато прочетох сценария, поисках да го направя. Не бях чел до момента толкова добре написан сценарий – на Борислав Захариев. Мартин Макариев пък е другият режисьор, освен Бина Харалампиева, от който съм изключително впечатлен.

Той е на моите години, не е учил в България и вижданията му за кино са коренно различни от това, с което съм се сблъсквал тук. Начинът му на работа е страхотен. Възхищавам се на неговата организираност, на визията за изграждане на кадрите, на работата с актьорите, която е много важна.

В новия филм "Вила Роза" Калин е в още по-горещи сцени с Елена Петрова, отколкото в "Стъклен дом"

-Чу се, че във “Вила Роза” имате горещи сцени отново с Елена Петрова… Неминуемо пак ще ви питат, само приятели ли сте с нея…
-Кажете, питайте, няма проблем (Смее се) Това е поредният мит – че с Елена сме нещо повече от приятели. Радвам се, че отново снимам с нея. Хубаво е, когато познаваш партньора си и знаеш какво може да очакваш от него.

-Със Симеон Лютаков участвате и във филма “Още нещо за любовта”.
-Той беше сниман много отдавна, още през 2009 г., но сега излиза. Това беше всъщност първата ми голяма роля в киното.

-В цялата тази въртележка от роли, ангажименти къде остава любовта?
-Винаги има любов. Без нея няма как да стане… На тази тема никога не съм обичал да говоря. Това си остава у мен.

-Живеете толкова близо до Сатирата, че човек би си задал въпроса, защо не се прехвърлите на тази сцена?
-Правя достатъчно други неща. Няма лошо да се “заселиш” в един театър, но не и да оставаш дълго време там, защото срещата с нови колеги винаги обогатява. До миналата година бях на щат в театър “София”, но реших, че е време да премина на свободна практика.

Имам много предложения, които искам да осъществя, и не желая да спъвам работата на театъра. Абсурдно е колегите да се съобразяват с моето свободно време, не е редно така.



-Вкъщи бързо ли излизате от роли?
-Не съм от актьорите, които, като влязат в спектакъл и после по два часа не могат да излязат от ролята, не, напротив, спектакълът свършва, изкъпвам се, преобличам се и съм окей.

-Има ли дни, свободни от всякакви ангажименти, и какво обичате да правите тогава?

-Да, случват се и такива дни. Тогава се опитвам да си доспя, макар че не съм от хората, които могат да остават до късно в леглото.

После се виждам с приятели. Изчаквам ги да си свършат работата и отиваме някъде да се забавляваме. Много е хубаво да разпуснеш малко, да свалиш напрежението…

Но ето сега, като наближи една премиера, ставам много изнервен и неприятен за околните.

Тия дни не се срещам много с приятелите си, защото ме занимават едни други мисли вече…

Преди премиера винаги ти се иска да имаш още малко време, още малко, за да доизпипаш нещата…


-Изневерили сте, казват, на вашия неизменен мотор и на рокерството, някакъв джип се  появил?
-Няма такова нещо. Не мога да кажа, че съм типичният рокер, просто обичам да си карам мотора, много ми е удобно с него. Харесва ми, когато излизаме извън града с приятели.

-Как поддържате перфектната си фигура, още ли тренирате таекуондо?
-Спортувам разни неща, но гледам като цяло да се поддържам. Не е от излишна суета. Обичам, когато съм на сцената или на снимки, да съм сигурен, че тялото ми ще направи това, което искам.





Публикувано във в. "Преса", 13 октомври 2013 г.

Александра Сърчаджиева: Силна съм с Иван, бди като орел над мен

Боряна АНТИМОВА

Алекс взема на един дъх стъпалата към гримьорната си на най-горния етаж на Армията. “Свикнала съм, не ползвам асансьора, имам клаустрофобия”, казва тя. Като момиченце е в пъстрата си мини рокля, свежа и дружелюбна, сякаш не е била на снимки на “Вип Брадър”, не е целунала преди това двегодишната си дъщеричка София и не й предстои представление след 3 часа. Говори бързо и с увлечение за работата си и не спира да хвали своя Иван Ласкин…

Дъщерята на големите български актьори - покойната Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев е родена на 20 май 1983 г. в София.

Започва като водеща в „Мело ТВ Мания“ по БНТ.

През 2006 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Здравко Митков.

От 2006 г. е на щат в театър „Българска армия“. Прави поредица от силни роли в постановки като „Ножица-трепач“, „Чайка“, “Железният светилник” и много други.

Снима се в няколко филма, като за „Шивачки“ е номинирана за награда за главна женска роля.

Последните години се утвърди като успешна тв водеща на “Фермер търси жена”, “Денсинг старс” и “Вип брадър”.

Има дъщеря София, родена на 5 декември 2010-а.

-Александра, новият сезон започна доста устремно за теб, с премиера на 25 септември?
-Да, в Сатиричния театър – “Всички в леглото”, заедно с Краси Ранков, Нона Йотова и Явор Борисов, с режисьор Краси Ранков. Не мога веднага да се юрна да правя нещо ново, защото видях страшен зор, като се върнах лятото от морето. Репетирам до 16 часа, веднага ме взема кола и ме кара в Нови хан за “Вип брадър”… Лудница. Сега ще си почина две седмици, после имам едно предложение за Пловдивския театър, което много ми харесва, но няма още да издавам какво…

С Явор Борисов във "Всички в леглото", постановка на Сатиричния театър, премиера на 25 септември 2013 г.

-Във “Всички в леглото” си в доста провокативна роля…
-Да, на момиче, което е имало много разочарования в любовта и си мисли, че никога няма да срещне подходящия човек. Всички, с които е била, са едни и същи - на сутринта стават, не си спомнят името й и казват: “Айде, чао, че бързам за работа”, което често се случва в живота.

Накрая тя среща едно различно момче, което приема доста освободения начин на живот, който тя води заедно с родителите си. Тримата нямат проблем да говорят за секс и по теми табу. С майка й си имат някои ритуалчета, чрез които проверяват дали момчето може да издържи на цялата им лудост. Накрая тя открива, че хората са различни; че ако наистина казват това, което мислят и са открити и откровени, ще живеят много по-щастливо. И аз така мисля.

С Ники Кънчев като водеща на "ВИП брадър"

-Как успя и премиера да спретнеш в сезона на “Вип Брадър”?
-Не питай… Всички бяхме на зор, защото репетирахме до края на сезона, после два месеца ваканция и сега за една седмица трябваше да вдигнем цялото представление. Но е много хубаво, много цветно, красиво, смешно, приятно. Има и танци, направи ги Маргарита Будинова, и сценични боеве… Пък и като работиш с приятели – Краси Ранков е в ролята на баща ми, Нона Йотова – на майка ми, е лесно.

Като Нина Заречная в "Чайка", театър "Българска армия"

-По-добре ли се чувстваш в комедията, отколкото в драмата?
-Имам възможност да играя и в двата жанра, слава Богу, и в двата ми е добре. Дойдох в Армията в комедия - “Ножица-трепач”, в което трябваше да вляза екстремно, само за 3 дена. “Кръщене” също е комедийно представление.

Имала съм шанса да работя с най-добрите български режисьори, като Асен Шопов, с който правихме “Железния светилник”, драма, страхотно представление, бях Катерина.

С Крикор Азарян изиграх една от най-хубавите си роли – Нина Заречная в “Чайка”.

Дори руснаците ме наградиха заедно с Никита Михалков за принос към руската култура. Ама това не съм го казвала никога!… Не звучи ли малко самохвално?… Във “Вампир” съм играла в “Сълза и смях”, много хубаво представление, но спрях, когато забременях.

Като Катерина в "Железният светилник", театър "Българска армия"

-Ти си една от красавиците на Армията, на щат от 2006 г., прие ли го като голяма чест?
-Аз не можах в началото да разбера какво точно ми се случва, защото, както вече споменах, трябваше много бързо да навляза в “Ножица-трепач”, едно от най-касовите ни представления, и да замина на турне. След това ме взеха в “Без контрол” с режисьор Николай Ламбрев, там имах малки роли. После играх Нина в “По-големия син”, после дойде “Чайка”, после правихме с Красимир Спасов, голям български режисьор, “Игра на любовта и случая”. Направихме “Одисей” с Теди Москов, въобще не съм спирала…

-Бутнаха те директно в дълбокото, още студентка…
-Да, бях в трети курс на НАТФИЗ, когато дойдох да играя тук. В четвърти курс, след участието ми в “Без контрол” са ме гласували на съвет дали да ме вземат за постоянно.

С Явор Бахаров като Катерина в "Железния светилник"

-Това се случи точно след загубата на майка ти и тогава имаше и неприятни коментари – че са те приели набързо в нейна памет.
-Аз вече бях показала какво мога и оставих другите да преценят дали заслужавам това място или не. Какво да кажа… Вървя си по моя път.
-Май не си подвластна на синдрома “дете на известни родители”?
-О, това цял живот, неизбежно, непрекъснато ще се коментира. След като майка ми почина, едва ли вече могат да говорят, че някой някъде ме е набутал.

-Със сина на Катето Евро – Александър Кадиев, който също гостува в рубриката на в. "Преса","Звездопад", имате страшно много съвпадения: и двамата сте по на 30, зодия Телец, деца на обичани актьори, загубили по един родител; и двамата обаче сте се еманципирали от родителите и се борите по мъжки, като правите силни роли в театъра и сте успешни тв водещи…
-Аз си вървя достойно по моя път и с ръка на сърцето мога да кажа, че на никого не съм разчитала в живота си.

Майка ми повтаряше, че родителите са до едно време и ако се научиш цял живот някой да те бута и да ти помага, един ден, когато те си отидат, ти ставаш просто негоден за живота. Наистина е така. Родителите ти може да са известни, големи хора, но те са постигнали своето и са доказали техните имена. А ти си никой!

Алекс с майка си, незабравимата Пепа Николова

Трябва сам да извървиш пътя си и да докажеш можеш или не можеш. Така е и на Запад, но за съжаление цялата ни държава е много объркана - властва шуробаджанащина и затова хората така коментират за нас, децата на известните.

В цял свят, ако ти си шеф на една голяма компания, милионер и т.н., и дойде ред твоят син да заеме поста ти, той ще тръгне от чистач, през портиер, през всичките стъпала по-нагоре и едва ако се докаже, че може, ще застане но твоето място. Ако не – вземаш си мениджъри, които могат да ти ръководят фирмата.

Като водеща на "Фермер търси жена"

-Когато ти излезе отново на екран с “Фермер търси жена”, се появиха много коментари от сорта: “Тя е родена за водещ, защо се слагат все “кухи” красавици със слушалки в ушите”…
-За съжаление професията водещ малко се обезсмисля напоследък с това, че се снимат манекенки, фолкпевици. Но не е достатъчно само да си красив. “Мело ТВ Мания” за мен беше голяма школа. Никак не е лесно пет години да водиш предаване наживо, когато аутокютата не бяха много на мода. Имахме едно аутокю, което беше за една рубрика, а всичко друго сме си го водили с учене на текст и импровизации.

Като водеща на "Денсинг старс" заедно с Краси Ранков

-Кой пръв видя в теб бъдещата успешна тв водеща?
-За “Мело ТВ Мания” се явих на кастинг. Бях на 17 години и се обадиха на майка ми да я попитат дали може да ме поканят. На кастинга режисьорите много са ме харесали. Когато предаването приключи, бях в трети курс на НАТФИЗ и после 6 години не съм се занимавала с телевизия. Не че не съм имала предложения, но не са ми харесвали.

След това ми се обадиха продуцентите от “Паприка” за кастинг за “Фермер търси жена”. Аз отидох на среща с тях и им отказах. Много ми хареса идеята на предаването, но когато разбрах, че трябва да се пътува, казах, че не мога да замина, защото съм с бебе на 5 месеца и кърмех.

Прибрах се вкъщи, казах на Иван, а той: “Защо? На теб в момента това ти е нужно. Родила си, имаш нужда да излезеш от тоя цикъл – смяна на памперси, кърмене”. Казах, че не мога да се справя, а той: “Не, напротив, ще се справиш”. Викам, как ще стане, да съм някаква водеща, която казва някакви текстове, задава някакви въпроси и едновременно кърми ли?"

Във вихъра на "Денсинг старс"

Иван предложи да оставя детето на него. Казах: “Как да стане, това е цял месец, ти не можеш да го кърмиш!”. Нали бях родила София с намерението да бъда пълноценна майка, да си гледам детето и да кърмя, а не да ходя да се мятам напред-назад по сцени и телевизии. Тогава той каза: “Не, мойто момиче, ще видиш, че това ще ти се отрази много добре. Ще пътуваш с детето, аз ще идвам, когато имам нямам представления”.

С Ники Кънчев като водеща на "ВИП брадър"

-Първия ден сигурно е имало големи емоции на терен?
-Първият ден, като отидох на снимки, много се отчаях. Попаднах на едно поле, на 40 градуса температура в 11 сутринта, с едно бебе, което реве, и едни крави, и някакъв човек, с когото трябва да говоря… А детето плаче, аз не знам къде съм, къде да го сложа на сянка… Но това беше само първия ден, докато влязох в час. Много се радвам, че водих това предаване.

След това ми се обадиха продуцентите от “Олд скул” Надя Тодорова, Нико Тупарев и Радо Тушев. Видели ме във “Фермер търси жена” и казаха, че точно това търсят за “Вип Брадър” – човек с естествено поведение, който да не се прави на някой. С тях вече бяхме снимали сериала “Женени с деца”.


В новия сезон на “Вип Брадър” имаха идея епизодите им всяка вечер, които до момента са били само видео, да бъдат с водещ, който да представя всичките новини наживо. Много хора се мислят, че е на запис, а то си е наживо от 20 часа. Идеята много ми хареса. След това ме поканиха и за “Денсинг старс” заедно с Краси Ранков и сега отново – за новия сезон на “Вип Брадър”.

-Какво отговаряш на хората, които не одобряват подобен тип шоута?
-Казвам им, че го правя с удоволствие, защото ми харесва да бъда водещ, който представя новините и това, което се случва в къщата. Когато правиш нещо с кеф, си личи. Камерата не може да излъже. Отказах други предложения за водещ, защото не ми харесваха предаванията.

Не смятам, че на всяка цена трябва да си на екран. Затова съм си позволила 6 години да не съм на екран. Не може на всяка цена да играеш във всички театри, да се снимаш във всички сериали. Има такива колеги, за които имаш чувството, че ако отвориш хладилника, ще излязат и оттам. Просто човек трябва да има някаква хигиена.

-Май не страдаш от прекалени амбиции?
-Не съм от амбициозните хора. Не се оплаквам, правя това, което искам, играя непрекъснато, водя предаване, супер. Но ти казах, нищо не е на всяка цена. Нищо. Най-важни са хората до теб…

-Спомена, че Иван много те е подкрепил при вземането на решението.
-Да, аз много разчитам на него. Много неща щях да загубя, ако не беше той.

С Иван Ласкин - заедно на сцената, заедно в живота

-Видял е в перспектива, че това ще бъде трамплин в кариерата ти?
-Да, той много усеща тия неща. Каза ми: “Това нещо ще ми помогне, ще видиш. Това е точно за теб, за твоята чувствителност”. Много съм му благодарна, защото и представления щях да пропусна заради него.

Когато ми предложиха да играя във “Вампир” в “Сълза и смях”, с Мария Каварджикова, за мен беше огромна чест, че съм се срещнала с тази актриса на сцената, аз пак се двоумях дали да приема, защото беше копродукция с Хасковския театър. Казах, ами хубаво, ще играя два-три пъти в месеца в “Сълзата”, след което три пъти месечно трябва да пътувам. Преди това играех “Боряна” и “Пигмалион” в един частен театър “Перпетуум мобиле”, две представления, с които много пътувах из цялата държава и вече ми беше втръснало.

Но Иван ми каза: “Напротив, първо, във “Вампир” имаш шанс да играеш с Мария Каварджикова, второ, ролята е за теб отвсякъде, трето, сега ти е времето да пътуваш. Един ден като имаш дете, ще е много по-сложно”. Ще се чудиш на кого да оставиш детето – баба, дядо, гримьорки, фризьор, и мисълта ти все ще е на друго място”.

-Не се ли дразниш, когато те критикува?
-Защо да се дразня, като казва истината и като знам, че го прави за мое добро. Аз винаги като репетирам в представление, в което не сме заедно, го викам да ме гледа и да ми каже как ме вижда. Имам му голямо доверие, пък и той е изключително талантлив човек. Заедно сме в Армията, даже играем и в “Железния светилник”, и в “Чайка”, където играе Тригорин, любовта на моята героиня Нина Заречная…

-Повече плюсове или повече минуси за връзката има в това, че сте заедно в работата?
-Плюсовете са повече. Аз знам какво е да работиш с човек, на когото имаш пълно доверие. А когато съм с него на сцената, каквото и да се случи, знам, че той винаги ще се опита да ми помогне.

-Кариерите на двама ви се развиват с различни криви, в момента като че ли твоята е в апогей…
-Ами, в апогей, дават ме по телевизията… Тия неща са временни.

В сцена от филма "Шивачки" с Виолета Марковска и Елен Колева

-И няма ревност на професионална основа?
-Състезание няма, напротив, той е човекът, който ми дава сила. Аз съм много колеблива. Непрекъснато, когато нещо ми се предложи, първо си казвам: “А, това не е за мене. Не знам дали ще се справя”. И ако не беше той, много неща щях да пропусна. Имам неговия силен гръб. Като орел е над мен.

-След 7 години връзка любовта е все така жива…
-Ние не сме се и разделяли. Най-дългата ни раздяла беше, когато той беше в “Вип Брадър”. Иначе преди това сме се разделяли най-много за 5 дена, когато Иван снимаше в Лом филма на Станимир Трифонов “Стъклената река”. Имах представление тогава, иначе си седях редовно при него.

С Виолета Марковска и Елен Колева на представянето на филма "Шивачки"

-Гледаше ли всеки ден “Вип Брадър”, когато той беше в къщата, друго е да си зрител?
-Да, всеки ден, както той сега гледа всяко мое предаване, и се притеснявах за него. Той мина през много трудни моменти там, които никой не разбра. Докато беше в къщата, почина един негов много близък приятел. Но се държа изключително достойно. Те бяха много силна компания, до ден днешен непрекъснато поддържа връзка с Фънки и Юлиян (Константинов – б.р.).

-Тази толкова силна духовна връзка с Иван сякаш ти е като компенсация свише за огромната загуба на майка ти…
-Ами да, той застана плътно до мен тогава, още беше само приятел.

С дъщеря си София

-Промени ли нещо в теб майчинството, като светоусещане и отношение към работата?
-Ами да, когато си родиш дете, разбираш, че всичко е толкова безсмислено и толкова преходно, и си късаш нервите за някакви глупости, които всъщност нямат абсолютно никакъв смисъл. Детенцето е най-важното нещо. Всичко минава и се забравя, и нищо не остава след теб, освен детето ти.

-Излязоха информации, че чакаш второ дете, потвърждаваш ли?
-Да, пишеше разни глупости… Не, не съм бременна. Разбира се, бих искала да имам един ден още едно детенце… Господ си знае работата…

-Двамата с Иван бяхте заявили също много категорично, че ще емигрирате, защо?
-О, напоследък излизат някакви интервюта, които не сме давали. Казах, че не ми харесва ситуацията, която се случва в тази държава, и че ще направя всичко възможно София да не живее тук.

Ако дойде момент, в който тотално ще ми писне, не ми пречи да взема два куфара и да ходя някъде в чужбина да мия чинии. Откакто съм се родила, непрекъснато слушам, че нещата за мен щели да се оправят, и непрекъснато хората са по улиците, няма какво да ядат и е криза! А вече съм на 30. Така че не искам да уча София, че нещата ще се оправят за нея…

-Казваш, ще миеш чинии, но твои колеги плащат висока цена за емигрирането си – болезнената липса на сцената, киното…
-По-добре да съм някъде и да знам за какво работя, отколкото да стоя на “Раковски” и да съм актриса. И какво от това, като детето ми не е добре?… Малка държава с малки хора и малки разбирания!

У нас няма такова уважение към хората, занимаващи се с изкуство. Навсякъде ги боготворят, а тук си храна за жълти вестници, които пишат непрекъснато дали си бременна, дали се развеждаш, дали си се напила или катастрофирала. Не може една държава да няма изкуство, култура, образование, медицина. Значи това не е държава!

С Чочо Попйорданов, с когото двамата с Ласкин бяха приятели

-Тия дни ни напусна още едно голямо име – Рангел Вълчанов. При такива големи загуби журналистите със съвест съжаляват, че не са писали достатъчно за хората като него, а какво си чувствате вие, колегите му?
-Тъга, че много хора си отиват недооценени. Награждават ги посмъртно, кажат няколко хубави думи, излязат 2-3 хубави статии и дотам. Какъв е смисълът? След тях остават един куфар със снимки и спомените в главите на децата им… Колко хора на изкуството са си отишли недооценени и неразбрани или плюти приживе?

-Властта не обича будителите…
-… защото казват това, което мислят, защото са неудобни.

На церемония по връчването на "Аскеер"... Засега има само номинация...

-Майка ти, светла й памет, се самоопределяше като “джаста-праста” – казваше си каквото мисли. Смяташ ли, че си я наследила?
-Цял живот съм била такава. И мъжът до мен сега е такъв и като казва каквото мисли, става неудобен. Подкрепям го винаги, защото не искам да живея в лъжа цял живот и някой да ме мачка. Докато не кажеш “ох”, никой няма да разбере, че ти е стъпил на мазола.

-Преодолява ли се някога такава загуба?
-Не, никога. А това, че времето лекува… Не знам… Някъде вътрешно в себе си потискаш някакви емоции, но те си седят вътре в теб заедно с болката… Разбира се, завърта те ежедневието и когато имаш дете и семейство, това помага, но вътре в душичката ти стои една празнина…

-Разговаряш ли все още мислено с нея преди големи изпитания?
-Непрекъснато… Непрекъснато…

-За какво съжаляваш, че не си успяла да й кажеш?
-Всичко съм й казала. Ние никога не сме имали тайни. Съжалявам, че я няма, че не мога да я прегърна.

Публикувано във в. "Преса", 6 октомври 2013 г.