IN MEMORIAM: Леда Милева ме научи, че истински големите презират звездната суета

Боряна АНТИМОВА

Вестта, че вече я няма, ме връхлетя точно когато си мислех, че днес е рожденият й ден, и потърсих домашния й телефон, за да я поздравя. После се сетих, че отдавна не съм я чувала, и че прочетох някъде, че вече не живее там, в апартамента с прозорци към гората...

Помня като сега интервюто си с нея в сянката на едно смокиново дърво на Каваците. Продължи три часа, а тя беше толкова сърдечна и мила... Помня после гостуването в дома й - едно спонтанно зародило се приятелство, породено от взаимна симпатия, но без да си позволя да й заговоря на "ти"...

Помня гласа й, разказите й за създаването на "Зайченцето бяло" и "Работна Мецана", с които съм израснала; за работата й като генерален директор на телевизията - един от най-успешните - и спомените й за гениалния й баща...

Леда говореше на такъв великолепен, чист български език, че когато бях с нея, много внимавах някой жаргон да не се прокрадне в речта ми... Велика, неповторима, вечна жена!

Моя приятелка пусна във Фейсбук нейната “Работна Мецана” и ме разплака... Първите ми детски спомени от досега с книга бяха с тази "Работна Мецана". На нея се учих да сричам в невръстната си възраст - 3-4 години...

Книжката беше с великолепни илюстрации на Вадим Лазаркевич - красота! Пред очите ми преминаха като на лента най-ранните и безгрижни години от босоногото ми сандалено детство, и някъде там все се повтаряше името й – в стиховете, които четях или рецитирах на тържества в детската градина…

И добре че я запазих онази книжка - с прекрасните илюстрации на Вадим Лазаркевич, единствени достойни за емблематичните й стихове - за своите деца - по-качествено издание така и не излезе. Само в някакъв момент някой се сети да препечата фототипно това - оригиналът от моето детство.

В първите години след университета работих като учителка, и то на първолаци. Държах им ръчичките, докато изписваха неумело първите си букви. За да свикнат по-бързо с четенето и за да преодолеят оня период на сричане, който при някои деца продължава прекалено дълго, ги заведох в библиотеката на близкото читалище.

Библиотекарката беше подготвена, беше събрала една купчина от най-качествените книжки и ги раздаде на децата, като им направи и картони. Аз обявих, че ще давам за награда по една пчеличка на всеки за всяка прочетена книга, накрая ще има победител. Някои колеги проявиха типичния скептицизъм и недоверие, а и ревност. Попитаха ме, как ще установя, че някое дете не ме лъже, че е прочело докрай книжката си. Освен това, книжките били различни по обем. Казах, че не това е важното.

Родителите обаче бяха във възторг от идеята, баби и майки започнаха да рисуват и изрязват от картон пчелички, за да не съм си губела времето с това. Имала съм много по-отговорна задача - да помогна на децата безболезнето и много приятно да прескочат сричането и да бъдат по-уверени в четенето... Велик ентусиазъм, всенародно дело...

И тогава книжки като "Работна Мецана" се четяха като топъл хляб, освен това родителите специално дариха на библиотеката книжки, подходящи за раздаване на нашите първолачета... Резултатът беше - познайте? - до края на 8-ми клас тези деца имаха най-високи резултати от випуска по български език и литература. Точно този спомен разказах на Леда там, на Каваците, и той се оказа решаващ, за да склони тя да ми даде интервю за "Вестник за жената"...

Леда Милева беше толкова далече от суперлативите за себе си… Все ми повтаряше: “Какво толкова има да се пише за мен, най-обикновен работохолик, нищо повече. Защо трябва да занимавате хората с моята скромна персона? По-добре пишете за баща ми”.
Леда Милева ми напомни, че отличителната черта на всички големи е скромността и липсата на всякаква звездна суета...

Мила Леда, почивайте в мир!

До последен дъх…

На 93 години днес почина Леда Милева - писателка, преводачка, автор на стихове и пиеси за деца. Леда Милева почина на рождения си ден - 5 февруари, пише във възпоменателния текст за нея БНТ.

Тя е родена в София през 1920 г. Дъщеря е на поета Гео Милев. Завършва Американския колеж в София и Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

От 1945 до 1951 година е главен редактор на програмата за деца в радиото, а от 1951-ва до 1966-та - главен редактор в издателствата „Народна младеж" и „Български писател".

В продължение на 4 години - от 1966-та до 1970-та - Леда Милева е генерален директор на Българската телевизия. През 1972 година заминава за Париж като постоянен представител на България в ЮНЕСКО, а през периода 1984-1992 година е и член на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО.

От 1979 до 1989 година тя е председател на Съюза на преводачите. В продължение на 20 години Леда Милева е заместник-председател и председател на българския център на международния ПЕН клуб. Народен представител е в три парламента - в VIII-то и IХ-то Народни събрания, а през 1990-та е избрана за депутат във Великото народно събрание.

Тя е автор на над 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси и преводач на съвременна американска, английска и африканска поезия. Леда Милева е в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен" на Международния съвет по детската книга.

До последния си дъх Леда Милева пишеше, четеше и се интересуваше от всичко, което се случва в обществения и културен живот на България. Да си припомним какво сподели тя пред нашата камера, когато навърши 90 години.

Леда Милева: "Времето, за което говорим, времето, което прекарах в телевизията, тези четири години бяха едно още пионерско време. Много държах във всичко да следим пулса на нашата аудитория, разбира се, тогава всички гледаха телевизията и повечето неща харесваха".

"А че ще се явят нови герои, е естествено. Животът върви напред и децата са част от него. Това обаче не значи, че ще изчезнат традиционните, вечните герои. Защото всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството... И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература."

"Животът може да бъде хубав, ако знаеш къде е хуморът. Хуморът е там, където има изкуство, където има човечност, където имаш приятели."

Леда Милева

(Смомен от моето детство:)

Работна Мецана

Леда МИЛЕВА

Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.
Сипала бобец и ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пàра нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две мерудия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!
Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!
Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?... -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!
Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!
После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява...
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: - Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря...
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима...
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.
- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!
Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.
Гледа - извряла чорбата,
гладни заспали децата...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!

Петър Вучков: Минута е малко да кажеш “Обичам те”

bnt.bg

Боряна АНТИМОВА

Ако човек не познава отблизо самоуверения тв водещ, който винаги има отговор за всичко, ще си каже, че животът му е цветя и рози. Той е винаги усмихнат, приветлив и готов да помогне. Но житието му е низ от изпитания, като последното е спирането на предаването “Минута е много” през януари и в “христовата му възраст” – на 33-ата година от излъчването.

“Не казаха, че пада, нищо категорично, но ето че почти година “виси” – така лаконично Петър Вучков коментира новото изпитание в живота си – да свикне да живее в други минути, без тонизиращите задължителни снимки всяка седмица. Където и да ходи из страната, хора го спират и питат, какво става.

“Преди месец и половина водих сватбата на Метин Казак в Търговище, и като се разхождах по пазара, непрекъснато ме спираха и повтаряха колко им липсва”, казва Вучков с въздишка. Рейтинговите предавания често били лишени от високи художествени стойности – как би коментирал това? “Да-да, да си гледат работата! Нищо подобно! Ние винаги сме били втори по рейтинг – след новините. А във времето, когато Кеворкян беше там – след “Всяка неделя”, казва доайенът.

Денят 20 януари 1980 г. е паметен – тогава за пръв път “в ефира излита сигналът на телевизионното състезание “Минута е много”. “Но аз имам много силен гръб - доц. Лилия Райчева, която го измисли” признава Вучов. Тя започва да сътрудничи като студентка по телевизионна журналистика при него, а той води телевизионни състезания много преди “Минута е много”, още от 1972-73-а година. “Аз съм и това човече, което казва “Браво!”, “Грешка!” или “Няма време!”. Записаха ми гласа на по-бързи обороти”, казва вездесъщият Вучков.

Той е и водещият, задържал се при най-много тв шефове. Твърди, че не е било нужно да раболепничи, че всички са го уважавали заради безспорния успех на предаването. “Иван Славков много ми се е радвал, лека му пръст. Хачо казваше: “Аз с вас нямам проблеми. Знам какво правите, правете го, доволен съм, че го има”, спомня си водещият и твърди, че дори не познава лично сегашния тв шеф Вяра Анкова.

Но се е случвало и бляскавият Петър Вучков да завижда благородно, когато види някой колега артист в роля, и да си каже: “Как бих го изиграл и аз това!”. Много хора си мислят, че по образование е журналист. Но цената на популярността с “Минута е много” е, че загърбва сцената. Петър Вучков завършва легендарния випуск на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ през 1964 г. От него излизат Васил Михайлов, Жоржета Чакърова, Невена Мандаджиева, Климент Денчев, Светослав Пеев и много други.

"Минута е много" в първите години от създаването си през 80-те

Актьорът е играл на сцените на театрите във Велико Търново, Добрич, Сливен и Перник, и то “в заглавните, не просто в главните роли”. “Бях укротителят в “Укротяване на опърничавата”, в “Двоен креват за Адам и Ева” играех Адам”, спомня си Вучков. Стартът на предаването променя изцяло и кариерата му по-нататък.

Екранът разкрива редкия му талант на конферансие и започват да го канят като водещ на различни конкурси “Мис”, на новогодишни, пролетни, осмомартенски и абитуриентски балове, заради способността му да импровизира дори и при лош сценарий. Бележникът му е бил препълнен с ангажименти. По традиция той води и арменските балове у нас, защото владее и арменски, турски и иврит.

Днес водещият с тъга си спомня за препълнения с ангажименти бележник. Но преди две седмици му се обадили за две събития по едно и също време - бала на лекарите в Пловдив и арменския бал.

Петър Вучков е роден на 2 септември 1938 г. във Варна. Баща му е бивш офицер, последната му длъжност е началник интендантска дружина на 8-ми приморски полк във Варна. Уволнява се като подполковник Иван Вучков. Майка му Надя през целия си живот е била домакиня, много религиозна жена, спазва всички църковни празници. Брат му Йордан, по-малък с година и 7 месеца, е инженер, с него се обичат много. Петър е палавникът от двамата и създава много ядове на своите родители.

Днес водещият се занимава с многобройните си хобита – колекционерство, кулинария, чете много, слуша музика - класика и рок. Твърди, че не страда от промените по лицето си. “Това са Божии закони, срещу които нищо не можем да направим, а и не трябва да се мъчим, за да не ставаме смешни”, разсъждава философски артистът. Той е категорично против това, мъжете да боядисват косите си.

Зад винаги лъскавия му вид, предизвикващ завист у връстниците му, се крият… два инфаркта, четири байпаса и загуба на съпруга. “Добре че направих операцията, защото преди това гълтах по три нитроглицерина, докато изминавах улица “Цар Иван Асен II”, признава той и разкопчава ризата си, за да покаже големия белег – от врата почти до кръста. Това се случва преди около 4 години и малко хора разбират, защото тежката операция не спира снимките на “Минута е много” . На 14-я ден след операцията водещият е на запис.

С автора Лилия Райчева на 150-ото предаване 

Как е възможно човек да опази оперираното си сърце в едно толкова напрегнато и невротично място като телевизията? “Може. Всичко може. Човек трябва да се отнася към работата си като към първа любов. След повече от половин век работа се вълнувам преди всяко свое участие, като че ли ми е за пръв път. То е едно такова приятно вълнение, една амбиция непременно да те потупат и да ти кажат “Браво”, откровеничи водещият.

“Човечеството кацна на Луната, но все още се бави да открие лекарство срещу бича, наречен рак”, казва той с тъга. Първата му съпруга е архитект и десет години се бори с рака на гърдата, но накрая си отива. Оставя двама сина. Големият – Иван е завършил режисура на монтажа, работи във фирма, изнасяща софтуерен продукт, с който работят почти всички телевизии у нас и някои от европейските и американските.

Малкият му син Никола завършва фармация и работи във фирма, чието седалище е в Швейцария. Там живее с жена си и прекрасната му внучка Рая, за която се шегува, че е кръстена на него, защото “кой стои на портите на рая – Свети Петър”.

С колегата си, водещия  Стефан Спасов на 30-годишния юбилей на предаването

Водещият не може да се нахвали и от сегашната си съпруга Вихра, също вдовица. “Няма да забравя как по време на операцията тя седя десет дни на един стол, можеше да полегне на съседното легло, но не отдели поглед от мен”, казва с вълнение Вучков. Вихра му довежда трети син, който е в Щатите. “Миналата година тримата братя се събраха при него да изкарат Новата година, в прекрасни отношения са”, хвали момчетата си Вучков.

За него казват, че по всяко време на денонощието е готов да се качи в колата и да помогне на приятел в нужда. “Навремето ми викаха “Петьо Услугата”, защото обичах да правя услуги и това винаги ми е доставяло удоволствие. В ония години беше проблем да намериш красиви плочки за банята, а аз имах приятели и почитатели навсякъде. Сега продължавам”, коментира водещият.

Виждат го лъскав на тв екрана, добре облечен, гладко избръснат, и си казват, всичко му е наред. Как е преодолявал тежките кризи от загубите? Тук железният повелител на “Няма време!” изведнъж млъква, тежка въздишка се отронва от гърдите му и очите му се насълзяват…

За какво е много и за какво – малко една минута? “При скоростта на свръхзвуковите самолети, една минута е страшно много време. Но е малко, за да кажеш на една жена “Обичам те. Не са само тези две думи. Една минута не стига, за да й кажеш например “Обичам пръстите на краката ти”, “Обичам косата ти”, “Обичам очите ти”, “Обичам ръцете ти”, “Не мога да живея без теб”… Цял един живот не стига, за да кажеш всички важни неща на жената, която обичаш...”

Публикувано във в. "Преса", 14 октомври 2012 г.