Боряна АНТИМОВА
Иво Топалов е човек, когото трудно може да поставиш в рамки, а и той упорито се съпротивлява срещу тях, приемайки смело всякакви предизвикателства. За краткия си живот е опитал какво ли не - бил е търговец, предприемач, организатор на събития, треньор по личностно развитие, писател... Но като че ли последното най-добре му пасва - Иво обича, владее и умее да ползва словото. Затова ще опитам да го определя с две думи, почти взаимоизключващи се: неочакван и… близък. Ето как той се представя в сайта си “Блогът, който усмихва хората”:
Моята история може да бъде разказана поне по два начина.
Първият: Казвам се Иво. Роден съм във Варна, но цял живот живея в София. Завършил съм английска гимназия с пълно отличие. После Културология в Софийския Университет "Св. Климент Охридски". Работил съм много години като търговец на всевъзможни неща.
Имах също собствен бизнес с няколко партньори. Справяхме се добре, работехме много. После се оттеглих. Търсех моя път.
Последните няколко години се занимавам с личностно развитие. Прочетох много книги, написах множество анотации за тях, посетих различни обучения, организирах семинари, работих с чужденци и българи. Натрупах опит. По трудния начин. Помогнах на много хора да намерят себе си. Давах лични и професионални консултации, организирах екипи, писах статии за личностно израстване. Създадох „Майстор на думите” - състезанието за презентатори. Получих много подкрепа. Също някои непредвидени атаки. Оцелях.
Вторият. Без рамки:
Аз съм Иво. Просто Иво. Ако си сменя името, професията, приятелите, навиците, колата, банковата сметка или каквото и да било друго: пак ще бъда аз. Толкова. И съм много благодарен за това!
Написах и продължавам да пиша "Блогът, който усмихва хората", както и романа "Полетът на орела". В него има и красиви илюстрации, дело на моят добър приятел, художникът Борислав Гергинов.”
(ivotopalov.com)
Иво, когато един толкова интересен човек създава толкова неочаквана и интересна книга като “Полетът на орела”, първият въпрос е кога и как житейските истини достигнаха до теб?
Няма как лесно да отговоря на този въпрос. Житейски истини идват при всички нас във всеки един момент, стига да имаме очите да ги видим или спокойствието да ги усетим. Всички познават това чувство, когато някаква тема, проблем или въпрос ни се изяснява – тогава получаваме чувството на голяма яснота, така нареченото просветление. Може да имаме такъв момент, докато си говорим с друг човек, четем книга, играем на някаква игра или дори – докато хвърляме боклука. Това, разбира се, се случва значително по-лесно, ако преди това сме упражнили ума си и сме свикнали да се самонаблюдаваме.
"... Другото, което направи впечатление на момчето, бяха хората, с които се срещаше по пивниците. Дълго време Момчето не можеше да разбере какво е различното в тях, докато един ден не го осъзна внезапно. Всички те бързаха да избягат от реалността!
Уж излизаха заедно в една компания, но отиваха на места, където е твърде шумно - до такава степен, че бе невъзможно да си говорят, освен ако не искаха да си крещят. Уж бяха заедно, но почти не можеха да общуват. Сякаш искаха да са заедно, понеже ги бе страх да останат сами, но в същото време не им бе приятно да слушат познатите изтъркани истории, както и да гледат все същите пиянски изпълнения.
И все пак, като излизаха заедно, те си създаваха илюзията за близост, а това ги караше да се чувстват в безопасност.
Колкото повече време минаваше, толкова повече Момчето се чувстваше не на място. То искаше да говори с хората, да се опита да разбере какво ги вълнува.
... Момчето отдавна не изпитваше удоволствие от бурния нощен живот.
Разговорите сякаш го успиваха и то живееше почти като насън.
А ако нещо притъпява сетивата ти, то не може да е истинско!..."
Из "Полетът на орела"
Като малък беше ли по-различно момче? Питам те заради образа на Момчето в книгата ти, което се среща с различни хора по пътя, от които черпи житейски мъдрости и истини.
Различието е една прекрасна тема. Можем да бъдем различни от себе си сега или от другите. На някакъв етап от живота си всеки един човек, без изключение, се чувства различен, особен и т.н. Въпросът е вече какво правим с това чувство. Можем да го подтиснем и пренебрегнем, да го избягваме, да го преодолеем или да заживеем с него, все едно е истина.
Във всеки случай, трябва да осъзнаваме уникалността си, като едновременно с това си даваме постоянно сметка, че сме еднакви с другите хора и човешките истини и инстинкти са универсални. Колкото до Момчето, главният герой от романа, то е събирателен и универсален, и най-вече – човешки образ.
По пътя си срещаме много мъдрост и тя се открива у почти всички. Този образ - на Момчето, успява някак си да я извлече от всички свои срещи, да я усвои и приложи почти веднага. В този смисъл, на мен много ми се иска да приличам повече на него, понеже аз имам навика понякога да си повтарям грешките или да не съм чак толкова решителен.
"Човекът изпитва чувство на неудовлетвореност, което го кара да върви нататък и да търси нещо повече. Точно както правеха търсачите на истината."
Из "Полетът на орела”
Работил си дълги години като търговец, бил си и предприемач, и организатор на събития… Това помогна ли ти по-късно в работата като лайф коуч?
Не само. Всъщност имам зад гърба си повече от десет различни професии. Да, наистина, някои от тях практикувани за съвсем кратко в рамките на някакъв пробен период. Абсолютно всичко това ми помогна и ми помага всеки ден.
Всеки опит би могъл да ни е от полза. Въпросът е дали го използваме или не. Ако умът ни затъне в съжаления за миналото, вина или някакви други негативни емоции например, тогава опитът и неговите поуки стават недостъпни за нас.
Колкото до лайф коучинга, аз го практикувам рядко и само по изрична и много настоятелна молба. Иначе предимно работя с фирми и бизнес клиенти като техен обучител и треньор, но най-предпочитаното поприще за мен си остава писането.
 |
| Автографи по време на състезанието "Майстор на думите" |
По твоя инициатива се провежда състезанието за презентатори “Майстор на думите”. Каква е основната идея?
„Майстор на думите” се роди като смесица от няколко различни формата и представлява състезание за оратори, презентатори и разказвачи. Всъщност, обаче, представлява трибуна, където всеки може да изкаже своя позиция, истина или история. И трибуната не е единствено пред самите посетители на събитието, тъй като след това някои от материалите биват публикувани и в нашия видео канал. Даже, една от презентациите на наш участник се превърна в най-четения разказ в интернет, а други участници бяха поканени на интервюта в телевизии, намериха клиенти сред публиката, идеите им станах популярни и т.н.
Идеята за състезателите е да намерят своята публика, място, където да заявят позицията си или да разкажат историята си. Идеята за публиката е да се забавлява и да открие зрънцето истина за себе си. На вечер имаме пет или шест различни презентации на най-разнообразни теми.
Въпреки шума, който се вдигна, и сравнително големия успех на формата, е изключително трудно да се организира подобно събитие. От една страна заведенията сменят постоянно програмата си, а при нас се координират множество доброволци и презентатори. Освен това се опитваме да се издържаме само от вход, като по този начин останем независими от външни икономически интереси и осигурим свободна трибуна на нашите презентатори, обаче не всеки път успяваме да покрием първоначалното капиталовложение.
Все пак знам, че това е правилният път, след като някои известни организатори на събития, ползващи се с голямо медийно покритие и внимание на големи спонсори, заеха много неща от нашия формат, а други, отново известни, се обадиха, за да предупредят, че направо ще го откраднат. Това е сигурен показател за успех.
Кога самият ти осъзна силата на словото?
Винаги съм обичал да чета и да слушам приказки, но не си давах сметка колко точно е силно словото, преди да изучавам в университета теория на приказките и докато не започнах да се интересувам от психология, различни методи на обучение, НЛП и други, които разчитат основно на думите.
До каква степен словото може да промени живота ни?
Всичко зависи от това какви думи използваме, за да го опишем. Една дума може да успокои изтерзания, а друга да разклати и уязви силния. Една дума може да предизвика усмивка, а друга сълза. Добрата стратегия, след като осъзнаем тази огромна сила, е да започнем да подбираме думите в главата си, като предпочитаме такива, които ни дават сила. Избирайки съзнателно да преформулираме някоя от историите, които си разказваме във вътрешния си диалог, например, може да ни даде криле и неподозирани, дори неизчерпаеми ресурси за справяне с настоящето.
Създал си и “Блогът, който усмихва хората”. Позитивизмът (който може да те държи на педя над земята) не пречи ли на човек да вижда реално проблемите си и да върви напред?
Здравословното разстояние е сантиметър, педя е вече много и може да има негативен ефект. Реално замаскираният като реализъм песимизъм – пречи. Реализмът понякога може също да попречи. Давам веднага един пример от хиляди възможни. Искате да се научите да танцувате или да говорите пред публика. Първият път се справяте ужасно и се излагате. Тогава всички песимисти и повечето реалисти отпадат от по-нататъшната забава и надпревара, никога не успяват да изразят таланта си и никога не изваждат гения от себе си.
Докато от друга страна, леко заблуденият оптимист си казва „Не се справих, чак толкова зле. Сигурно следващият път ще се справя отлично!” и продължава да се учи и да се опитва, колкото и да греши. А това е и правилното отношение, ако искаме да имаме успех и да съхраним ума си по пътя.
Колкото до блога, приемам го като моето лично място за споделяне и откровение. На 18 февруари той навършва точно три години. Когато започнах, нямах точна идея какво искам да направя, но постепенно в него започнах да публикувам истории, които са ме вдъхновили, кратки есета и дори интервюта с интересни личности. Постепенно се изгради аудиторията му и всъщност, тъй като не съм много редовен в публикуването на материали, тя се дължи основно на препоръки от читатели, което ме радва изключително много.
Да, романът е с цялостен сюжет и всички разкази са свързани в голяма история. Причината е доста обикновена. Всички истории съдържат в себе си някаква истина, а под формата на приказка за мозъка е най-лесно да ги възприеме. Приказката понякога предизвиква емоция или чувство и комуникира по този начин директно със сърцето, което усеща кое е вярно и кое – не. На места се оказа доста трудно да се заменят всички термини от научните теории с прости думи, но съм благодарен за това предизвикателство, понеже аз самият разбрах тези истини много по-добре, отколкото преди написването на книгата.
Животът ни не е ли също приказка, по-интересна от която и да било измислена?
Зависи как гледаме на него. Обикновено сме твърде потопени в него, за да го забележим. Това се нарича идентификация и означава, че в процеса на живеене, докато се люшкаме от едно удивление към следващото, ние често губим себе си, потапяйки се до безсъзнателност в рутинните си ежедневни дейности. Можем по същия начин да бъдем заслепени от емоция или моментно чувство.
Обикновено дистанцията на времето ни помага да погледнем на живота по този начин. Недостатъкът е, че е минало твърде много време и вече сме изпуснали да го изживеем пълноценно, когато разберем, че не е бил чак толкова лош. Затова, ако решим да работим над себе си и предпочетем да не пропускаме времето си, тогава позицията на наблюдател спрямо нас самите ни дава възможност да превърнем живота си в приказка още в настоящия момент.
"Появява се едно много сладко усещане на лекота. Започва под корема и ако предизвикателството е голямо, стига чак до гърлото и го свива. Старите хора му викат „пеперуди в стомаха”. Някои се плашат от това чувство и спират всеки път, когато го усетят. Но има хора, които го търсят и дори се пристрастяват към него. Това са смелите пионери, които преследват мечтите си и рискуват да тръгнат по неутъпкани пътеки. Те знаят, че ако нещо не те плаши, значи не си струва да се захващаш с него."
Из "Полетът на орела"
Всеки може, да, най-искрено го вярвам.
Полетът ни дава перспектива. Не случайно има изрази като „погледни го отстрани” или „смени гледната точка”. Когато се издигнем над ежедневието, над проблемите, които заслепяват ума ни или рутината, която притъпява сетивата, можем да усетим вкуса на свободата, а взорът ни да се насити от пъстротата на този прекрасен свят, от хоризонт до хоризонт. В този смисъл и орелът, и Икар могат да представляват цел и ролеви модел. Нещо, към което се стремим, забравили всички страхове.
“Хората по-щастливи ли са, след като живеят толкова дълго? Кому е необходимо да знае колко са звездите, щом светят така красиво и карат хората да мечтаят? Защо да се чуват по-далеч глашатаите, щом единственото, на което служат, е да помагат на търговците да продават по-добре стоката си и на краля, за да държи хората в подчинение? Ако знанията ви носят такава голяма сила, кой гарантира, че хората няма да злоупотребят с тях?"
Из “Полетът на орела”
Какво следва оттук нататък? Каква ще е темата на втората ти книга?
Сега посоките са две. Превод на „Полетът на орела” и тя да бъде предложена на чуждестранни издателства. Не знам накъде води този път или дори какви точно са стъпките, които следват, но съм решил да тръгна по него.
Другата посока е втора книга. Грубата работа по нея е завършена, но предстоят още много редакции и корекции. Не ми се иска да издавам много информация за нея. Бих определил жанра като биографичен трилър с елементи на личностно развитие.
Знам, че няма много подобни примери в литературата изобщо, но вярвам, че начинанието си заслужава. Отново са намесени изумителните способности на ума, има много обрати и затаяващи дъха сцени и няколко неочаквани заигравки на съдбата. Отново казвам, предстои твърде много работа по нея, за да мога да бъда по-конкретен.
"Човек не е историята си. В един момент всичко се развивива по план, после Силата решава, че сме научили достатъчно, и променя декорите. Ние си оставаме същите, но малко по-богати откъм опит и малко по-мъдри."
Из “Полетът на орела”
Засега нямам подобни планове и честно казано, съмнявам се някога това да се промени.
Едно е да си обучител и думите ти да увличат хората по пътя на тяхното собствено развитие, в търсене на успех, яснота, творчество или преследване на цели, а съвсем друго – да увличаш с политическа цел.
В политиката са намесени твърде много корпоративни и наднационални интереси, а хората остават някъде на много заден план или са третирани като предмети. Или още по-лошо – като дойни или добивни животни. А в страната има достатъчно лидери или хора, които заслужават да бъдат такива. Просто фокусът на вниманието на обществото и на медиите е насочен в грешните.
"Тялото е единственото превозно средство, което имаме за цял живот. Ако не се грижим за него, се обричаме на постоянен дискомфорт и дори болести. Може би не е лоша идея да започнеш да се упражняваш заедно с мен."
"Зареждам се, когато остана насаме, медитирам или просто си мисля. Може да прочета и хубава книга. Обожавам да чета и го правя много често. Чрез книгата общуваш с различни от твоя умове, научаваш се на нови гледни точки към света и преживяваш хиляди неща, които иначе просто не биха могли да ти се случат в рамките само на един човешки живот. С други думи: „Само един живот не е достатъчен, за да изживеем всички възможни сценарии на съдбата си.”"
"...Направиш ли една малка стъпка по посока на желанието си, става ти ясно каква трябва да бъде следващата. И продължаваш така, докато механизмът се задвижи. Разбираш, че си предприел достатъчно действия, когато всичко започва да се случва от само себе си, вместо да го предизвикваш. Тогава просто трябва да имаш търпение, за да изчакаш крайния резултат. И да не се отказваш."
Из “Полетът на орела”
За какво не ти остава време в чисто личен план – време за любимата, за хоби, нереализирани планове и мечти?
Ставам много рано, за да си осигуря време за всичко. Плановете и мечтите ми вярвам, че ще се реализират по най-добрия възможен начин, в най-добрия възможен момент. Хобито ми е моята професия, или по-точно моите занимания, така че се смятам за сравнително щастлив човек.
Разбира се, бих се радвал на повече свободно време, което да отделям на близките си или на себе си, защото това също е много важно време за мен и за връзката с мен самия. Знаете, че всеки е най-важният човек в собствения си живот и това е първата връзка, за която трябва да отделяме внимание и време и най-важният човек, който трябва да обгрижваме. Без да прекаляваме, разбира се.
Ако всеки оправи връзката със себе си, може би заедно с това ще се отърсим от множество нездравословни модели на поведение. Ще спрем да се опитваме да крадем непозволено от чуждото внимание или да жадуваме външно потвърждение за собствената си значимост. Отделяйки време и внимание на връзката със себе си, може изведнъж също да спрем да търсим доказване на нашата стойност чрез материални придобивки. В даден момент може дори да се отърсим от заслепението, че сме заобиколени от конкуренти и врагове и да прогледнем за човешкото в заобикалящите ни. И най-накрая да открием защо мъдрият човек е казал, че всяка промяна в света започва от самите нас.
(Откъс от книгата “Полетът на орела”)
"Намериха две стаички в близост до един Магазин за книги. Магазинчето беше западнало и запуснато, но все още работеше. Знанието се съхранява в книги точно както захарта - в буркан, и всички знаят това. Знаеше го и кралят и се беше погрижил хората да не искат знанието, което се съдържаше в книгите. В кралството се продаваха книги навсякъде и имаше много библиотеки, защото, ако забраниш нещо, само го правиш по-желано. Кралят обаче беше изключително хитър и имаше за съветници много умни и надарени хора. Те бяха измислили начин да откъснат хората от знанието, скрито в книгите. Правеха вестите на глашатаите така любопитни и организираха толкова много игри, че за хората беше много по-интересно да си прекарват времето така, вместо да се затормозяват да учат разни неща от книгите. Четенето изискваше повече усилия, отнемаше време, а беше и възможно нещата, които научиш, да не ти влязат в употреба веднага. От друга страна, ако слушаш глашатаите, си информиран. Или поне така твърдяха самите те. Когато замениш думите, хората никога не забелязват или го мислят за случайно. Затова сега всички искаха да бъдат информирани, като си мислеха, че това е същото като да знаят. Ето защо, макар че купуваха книги, след това не ги четяха. И всички бяха доволни. Кралят и търговците печелеха пари и бяха доволни, библиотеките и печатниците имаха работа, макар и доста ограничена, и затова също бяха доволни, а хората от своя страна не знаеха, че трябва да негодуват, и също бяха доволни. Дори да изпитваха известно притеснение, не разбираха причината за своето безпокойство. Оставаха само със смътното чувство, че нещо им се изплъзва. Което пък от своя страна ги караше да говорят все повече помежду си и да спекулират върху различни версии на разказаните от глашатаите истории.
Момчето обичаше книгите и докато Търсещия Просветител спеше, отиде и купи толкова, колкото можеше да носи по дългия път. То знаеше, че от книгите могат да се научат много и интересни неща, а от много отдавна, като чуеше кралските глашатаи, си запушваше ушите."
Няма коментари:
Публикуване на коментар