Aприлци (II редакция)

Георги ТОМОВ
(II редакция)



- В Гърция! –  любимият, не търпящ възражение тон на жена ми. Смразява всичко, което има кръвоносна система. Не на мен тия.
- Троянския балкан  – повтарям кротко и умишлено присвивам очи. Kогато съм китаец, тя става с цяла идея по-мека:

 - Но в Гърция е... толкова спокойно... 
 Убийствен довод, мисля си – ще трябва да избухна. Избухвам:
- Стига с тая Гърция бе, аман от спокойствие, да няма какво да ти подскаже, че си жив!  Да няма какво да ти избуши адреналина, та да изригнеш като вулкан: „Е сега вече ви...!” 
- Ооо, моля ти се! Като се напиете, не знаете какво правите.

Права е, да – обикновено след вулкана се случват подвизи.
- Нали затова се ходи на почивка, в края на краищата. Как може да почиваш пълноценно, ако не си образуваш спомени – изтъквам.
- Като искаш спомени, да идем на нашето море, а? – ехидно - другият любим тон на жена ми.

Въздъхвам:
- Е, хайде пак отначало... Нали решихме да накажем черноморието тази година. Стига сме го облагородявали. Мамка му, ако още веднъж чуя за зърната на Памела Андерсън и кочана на Майк Тайсън, ще си направя сепуко. Да си го направя ли още сега, кажи де, а?
-Не – казва жена ми.
...Млъквам, силно изненадан.


1.
Едноименният хотел в Априлци е прилично реновирана част от рая, със зелена морава, тенискорт и басейн. Изборът не е случаен  – ще започнем с кумеца здравословен живот - спираме пушенето и пиенето, спортуваме. До седмица ще сме супер пичове с плочки по корема.

...На третият ден сме с тотална мускулна треска, изкълчени глезени, треперещи ръце и oсвирепeли от глад погледи. Налагат се спешни мерки. Храним се еднообразно, но питателно –  шкембе чорба с много люто и скара.

Позволяваме си различни игри с карти - леко натоварване на опорно-двигателния механизъм – за апетит. Правим слънчеви бани. Плющим наливна Каменица като слънчасали камили – за да не се обезводним, не че обичаме. Но да не избързваме, до третия ден има време.


2.
Ден първи, ранно утро – красота, по програма – тенис. Жена ми няма нищо против да се разкарам, за да си поспи, но много иска да я събудя, за да ми го натяква. Семейното щастие е в кондиция само ако единият от двама ни е гузен, обикновенно това съм аз. Затова пъшкам, тропам и мърморя:
- Къде са ми късите гащи, забравила си ги, нали?
- Не може ли поне веднъж да се наспя, а? Един-единствен път, толкова много ли искам? Да не забравиш хавлиите!
- Няма – казвам и излизам.

Шезлонгите около хотелските басейни винаги са кът, поради това масово се практикува ритуалът „запазване чрез хвърляне на хавлия”. Войната е за „централните места” – добре видими от бара и прозорците на хотела.  Как може да почиваш пълноценно, ако не си забелязван.

Преварили са ни, „противникът” е заел ложите, но все пак се дореждаме до прилични места. Слава Богу - кортът е свободен. Всъщност за целия ни престой не го видяхме зает. Пълна мистерия е обаче защо мъже и жени в тенис екипи и маратонки специално за „клей” разнасят маркови ракети насам-натам. Може би играят нощем, докато спим. Или ни дебнат –  не внимаваме ли –  тихомълком развихрят спортни драми.

Страхотно би било да поплуваме след трите сета, но уви – появяват се предните разузнавателни постове на противника. Ето ги – невръстни камикадзета, размахват ръце и крещят така, сякаш са нападнати от рояци диви пчели. Навъртат две сухопътни обиколки, поднасят по завоите, раззуват джапанките - по една в двата противоположни края на басейна - и скачат панически във водата.

Междувременно основните войскови подразделения от шкембести татковци са достигнали предния рубеж, разгърнали са се, заели са позиции. След канонада официални молби, категорични заповеди и  неистови заплахи преминават към обходни маневри с недвусмислена цел – вадене на камикадзетата от водата и ошамаросване.

Най-сетне басейнът е опразнен - резултат, постигнат само и единствено чрез средствата на дипломацията. Дипломацията е умение да се говорят приятни неща, докато се кроят пъклени планове. В случая помагат безусловните обещания за незабавна и неограничена консумация на  сладолед. Подвижната лудница тръгва към бара.

За нещастие на татковците, барманът до скоро е бил дете, освен това няма намерение скоро да става татко. На въпроса, зададен с намигване и красноречиво клатене на глава:
- Сладолед не продавате толкова рано, налиии?- отговаря с подхилкване:
- Как бе, продаваме, има всякакъв, даже с играчка!


3.
Какво става нататък, не разбирам, гмуркам се под вода и загребвам мощно. Правя няколко дължини, внимавам за стила си. Може някоя ранобудна красавица да гледа... Внимание! Изскачам от водата внезапно и решително като кит самоубиец - действие, формирано на дълбоко подсъзнателно ниво.

Предизвикано е от отчетлив звук, който различавам и насън  – тракащи женски токчета. Тракането на женски токчета винаги предава многозначно морзово послание, водещо до незабавна и повсеместна бойна готовност. Както за мъжете, така и за жените.

Кумецът си плува, аз поглеждам обекта дискретно, през рамо. Пълна десятка, без забележки, всички екстри, тунингована дълга база, спортно окачване, оторизиран сервиз, грижовен стопанин (сигурно пенсионер, да е навъртял, да е навъртял - колко да е навъртял). И какви еърбеци! И това всичко само с един поглед, през рамо.

Истинският мъж си личи по това, дали в екстремни ситуации мисли бързо и действа решително!  Дръпвам хавлията на жена ми от шезлонга, после ще я мисля. Втори поглед –  бял бански, за да не прозира мокър, трябва да е адски скъп.

Парео, бели чехли висок ток, не са златни – модерните за сезона - тази е един сезон напред. Цикламена чанта, бие на маркова, дали е, ще разберем после, като огледаме тегелите. Носи огромни очила, закриващи половината физиономия - тенденция, ненавиждана от козметиците - всъщност единственото работещо решение на проблема с бръчките около очите...  


4.
Идва, кима ми. Стил, обаяние и чар. Замайва ме с парфюма си. Доближава опасно близо, посочва заложения капан, усмихва се (разбира се, перфектни зъби) и преди да каже и дума, аз махвам небрежно, но красноречиво с ръка – е как, свободно е!

Тя сяда грациозно - появяват се почти невидими сатенени гънки над ръба на банския. Косата й - тъмна и естествена, е вързана с цикламена панделка и нещо като мрежичка. Затварям очи, защото така или иначе не мога да им вярвам.. Перфектна е.

Стърча тъпо и обмислям ситуацията. Доста трудно е да легнеш достойно, когато си по бански - минава се през седяща фаза, при която коремът напомня голяма възглавница, без ни най-малък намек от дълго мечтаните баклавички - по час всеки ден - на килима в хола.

Прилага се вариант на странично полягане, но само с гръб към обекта - някаква странна маса се изсулва надолу, висва и достига шезлонга доста преди теб, разстилайки се издайнически. Най-добре е да се пада заднишком, прав като талпа.

Правя го. Сигурно боли, ама на кой му пука! Лежа си, в кататоничен ступор, замечтан, когато чувам ангелско  „Альоо, хааай – обажда се на някого .  - Аха, аз съм, муцка. Тукай супир, мноо яко. И човека й напрао виликулепин. И муцка, ши падниш, такова ма пирфектно”.


5.
Главата на кумеца стърчи над ръба на басейна, вода се стича в зяпналата му уста. Пирфектната затваря телефона,  поглежда ме кокетно и пита:
- Дей дилбокоту?

Скачам,  хващам я за ръка, правим няколко решителни крачки напред, в очите ми – сълзи от гняв и отчаяние. С изражение „не се меси, каквото и да става”, изръмжавам към кумеца:
- Дей дилбокоту!

- В Гърция – чувам някъде зад  гърба си и се смразявам.